Великият план на Империята на Злото

Делфи.ее, Естония

„Ти си следващият!“ – гласи надписът на плакат по време на демонстрация в Тбилиси срещу нахлуването на руски войски. Снимка: Ройтерс

Докато на Запад (включително и в Естония) обсъждахме оживено и оптимистично кой ще стане наследник на Путин в Русия и ще означава ли това нови положителни промени в отношенията на Русия със Запада, аз написах в „Делфи“ на 22 януари 2007 г.: „Това чудовище (Русия) през 2008 г., когато ще са минали президентските избори, ще въведе ред в своите малко разбъркани и съперничещи помежду си редици, и едва тогава ще видим каква химера ще изпълзи от сянката на кремълските кули. Всекидневна политика на тази химера ще станат наглите заплахи, долният шантаж, подкупването на необходимите хора и политически мотивираните отвличания и убийства. И не само в Русия, но и в други държави. Няма да минат и две години, и Русия ще се превърне в държавата с най-ярко изразения терористичен режим в света…“
Ставащото сега в Грузия стана начало на претворяването в живота на детайлно разработения от спецслужбите на Русия Велик план. Цел на този план е не само възстановяването на влиянието и позициите на Русия на бившата территория на Съветския съюз.

Грузия — пролог на Великия план

Да, установяването на контрол над Грузия означава за Русия да се отрежат Азербайджан и богатите на нефт и газ средноазиатски държави от западния пазар и да се пренасочат получените пари и политическо влияние към Кремъл. Да, признаването на независимостта на Приднестровието би поставило Молдова на колене, окончателно би го подчинило на влиянието на Москва и би хванало в менгеме Украйна. Да, установяването на руски суверенитет в Крим би натикало Украйна в блатото на конфликти, в резултат на които тази държава би се разпаднала. Да, разпалването на междунационални сблъсъци във важните за Русия в транспортен и стратегически план Естония и Латвия би дало на Москва възможност за военна намеса в тукашните събития и възможност да диктува на Запада — какви „независими“ балтийски държави устройват Москва. Но всичко това е само пролог към Великия план. Главна цел на плана е установяването на контрол от Москва над енергоносителите в Стария свят и осигуряване на политическо доминиране в цяла Евразия. А след това и в целия свят.

Утопия? Съвсем не. Стара Европа вече е обвързана от Русия в енергийна зависимост. От енергетиката и суровините зависи стабилността на благополучното западно общество — и Москва, при необходимост, без да се колебае нито минута, ще покаже на политиците от Германия, Финландия и другите благополучни страни, как може да избие изпод тях изглеждащите толкова стабилни кресла. Това, разбира се, в случай, че те се осмелят да скръцнат със зъби на Русия. За съжаление, по-вероятно е да видим как техните политици ще бъдат купени от Кремъл.

А и стълбът на западната демокрация — САЩ — са парализирани от проблемите в Близкия изток с активното съдействие на Кремъл. Да си спомним само, колко уверено Русия подкрепя в продължение на много години Иран, Хамас, Северна Корея и други гангстери, използващи терора като елементарен инструмент в международните отношения. Струва си също да си спомним думите на един пожелал да остане неизвестен аналитик от Пентагона в отговор на въпроса, наистина ли „Ал Каида“ самостоятелно е осъществила операцията 9/11: „Това далеч надвишава техния умствен потенциал.“

Путин подражава на Хитлер

Снимка: Ройтерс

По такъв начин Москва използва за постигането на целите си непосредствената заплаха от ислямизация на Европа и САЩ и ислямисткия тероризъм, като същевременно неутрализира — поне временно — влиянието на ислямисткия тероризъм в самата Русия. И Китай не е за Русия чак толкова голяма опасност, както обичат да повтарят у нас. Да, в Русия вече живеят милиони китайски имигранти. Но като държава, изпитваща все по-нарастващ суровинен глад и жадуваща за руско въоръжение, Китай остава предимно неутрален по отношение на Русия. Един милиард и триста милиона китайци имат нужда от работа — и тя им е гарантирана в значителна степен (както и на немците) от идващите от Русия суровини. Да не говорим за бездънния руски пазар, където могат да изсипват стоките си. И комунистическата върхушка на Китай, която се страхува от своя народ, предпочита стабилността пред предприемането на авантюри срещу Русия.

Но най-парадоксалният нюанс на целия сегашен успех на Русия е в това, че докато Москва поставя в основата на промиването на мозъци великата победа над фашизма, Путин и Ко доста точно копират Хитлер в своята дейност. Блъфове и цинични агресии, на които плахият и изнежен Запад не е в състояние да отвръща оперативно, гарантират днес на Русия също така успешно, както и на Хитлер през тридесетте години, поставянето под техен контрол на ресурсите, принадлежащи на други държави. Именно ресурсите (полезни изкопаеми) и стратегическите ключови позиции (Кавказ, Крим, Прибалтика и др.) трябва да осигурят на Русия доминиращо положение в международните отношения и пространство за манипулации. И именно това Москва започва постепенно да осъществява сега. Постигнала веднъж доминираща позиция в Евразия, Русия, най-накрая, действително ще може да почувства, че не само е настигнала Съединените щати, но и ги е надминала. Както някога мечтаеше съветският лидер Никита Хрушчов.

Предизвикателство към Запада и демокрацията

По такъв начин Москва сега отправя предизвикателство не толкова към своите малки съседи, колкото към целия западен обществен строй. Към демокрацията, ако искате. Защото укрепването на господството на Русия означава същевременно широко укрепване на управляващата там авторитарно-криминална система. То означава сталински волунтаризъм, формално правосъдие, журналистика, представяща единствено мнение, разчистване на политически сметки и утвърждаване на пълновластието на спецслужбите.

Това означава също геноцид и етнически прочиствания за решаването на исторически сложили се междунационални въпроси, да не говорим и за физическото унищожаване на несъгласните с кремълските правила национални елити. Впрочем, в Берлин, в Хелзинки и на други места грешат, като се надяват, че ако пожертват на Кремъл грузинците, прибалтийците и украинците и не провокират Русия, на тях няма да им дойде редът. Великият план засяга непосредствено и тях. И Кремъл притежава средства, които след завършването на първия етап от Великия план ще започне да прилага към стара Европа. Разузнавателните и терористичните мрежи от времената на Съветския съюз, организираната престъпност, съюзните терористи от ислямския свят и други места, разпалването на етнически, расистски и социални безредици, шантажът и подкупите — това е само кратък списък на оръжията, които след покоряването на т.нар. „близка чужбина“, ще бъдат използвани срещу стара Европа за заплахи и принуда към послушание. Впрочем, вече видяхме използването на тези средства при примерите с Политковская и Литвиненко.

За да обуздае Русия, за Запада е настанал последният момент да се събуди от своите измамни видения и надежди да се скрие зад чужди гърбове. За начало трябва да се постави здрава преграда пред още слабия и блъфиращ смъртен враг. Дори ако това означава временно прекратяване на доставките на нефт и газ и вътрешнополитическа криза в страните на благоденствието. Цената, която ще се наложи да се плаща по-късно, ще бъде в пъти по-висока.

Предпоставка за обуздаването на Русия, разбира се, е възстановяването на евроатлантическата солидарност и използването на декларираните от Запада морални и правови принципи. Без това демокрацията я чака гибел. След гибелта на демокрацията в света може да последва само анархия, от която като победители ще излязат тоталитарните диктатури.

По Иносми.ру

–––-

*Март Хелме е известен естонски публицист и общественик, бивш посланик на Естония в Москва (1995 – 1999 г.)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.