Пет мита за съня и безсънието

Безсъние. Снимка: Уебшотс

Нашето общество е обсебено от въпроса за съня, както и за липсата му. Все още обаче не са ни известни някои основни факти за съня. Прекарваме една трета от нашия живот в сън и за всички е ясно, че без достатъчно сън в денонощието мозъкът ни няма да може да функционира добре. Но все още е малко известно защо. Само в САЩ над 35 милиона души страдат от хронично безсъние, а все още досега са вложени само 20 милиона долара за изследвания на случващото се.
Гейл Грийн, изследователка и страдаща от безсъние през целия си живот, посвещава шест години на проучването и написването на книгата „Insomniac“ („Страдащ от безсъние”). Авторката споделя, че по ирония на съдбата докато я пишела е имала най-добрия сън през целия си живот. Тя е научила всичко, което може да се научи, както за съня, така и за липсата на сън в човешкия живот.

Ето и петте най-разпространени мита за това как затваряме очи и защо:

1. Хората се нуждаят от поне осем часа сън на денонощие. Всъщност има много и различни начини на спане. Само няколко други култури освен нашата възприемат осемчасовия сън без прекъсване като полезен, както и ние. На места като остров Бали и Нова Гвинея имат склонността да заспиват и да се събуждат през различни интервали, когато се нуждаят от сън да дремват повечко през деня, а да стават по-често през нощта. До началото на индустриалната епоха много западноевропейци са разделяли нощта на две: „първото спане” и „второ спане”. Те си лягали в леглата веднага след като се стъмни, спели по четири часа и след това се събуждали за около час или два, по време на които се молели, пишели или си припомнят сънищата си, правели секс, а понякога дори посещавали съседите си. Всъщност съществуват някои доказателства, според които може да се направи предположението, че този начин на спане може да бъде единственият в унисон с нашия вроден естествен ритъм.
2. Сънят е просто телесна функция. Сънят е биологична, физиологическа система, близка до сърдечносъдовата система, до нервната система и т.н. Както всяка друга система, тя е доста променлива (някои хора имат слаба система, а други по-силна) и се изтощава и става все по чувствителна с напредването на годините.
3. Животните нямат проблеми със съня. Безсънието е проблем, който се наблюдава и при животните и насекомите в известна степен. Технически безсънието се определя като „оплакване” и тъй като животните не могат да се оплачат, е трудно да се измери при тях. Но изследователи от университета във Вашингтон отглеждат „спящи по-малко плодови мушици” чак до 90 поколения и стигат до извода, че те реагират като страдащи от безсъние хора. Резултатът е, че мушиците губят баланса си и паметта си.
4. Заспиването е постепенен процес. Не. Всъщност за много хора той представлява включване и изключване, както включването и изключването на светлината. Но при страдащите от безсъние и при хора, приемащи сънотворни медикаменти, не действа напълно по този начин. Те обитават междинното пространство между не напълно заспал и не изцяло събуден.
5. Ако спим по-малко, ще изгаряме повече калории. За кратки периоди да, но по-малкото сън със сигурност няма да помогне при намаляването на теглото като цяло. Липсата на сън спира действието на нашите естествени потискащи апетита вещества и същевременно увеличава действието на стимулаторите на апетита. Това много често води до покачване на теглото.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.