САЩ трябва да подкрепят демокрацията в Грузия, не Саакашвили

Джаксън Дийл

Американският вицепрезидент Дик Чейни (вляво) разговаря с грузинския президент Михаил Саакашвили докато двамата проверяват доставката на хуманитарни помощи за Грузия на летището в Тбилиси. Снимка: Ройтерс

Към края на миналата седмица кризата в Грузия вече се бе превърнала в тест за оцеляването на прозападното правителство на Михаил Саакашвили. Руският президент нарече Саакашвили „политически труп“ и заяви, че Москва вече няма работа с него, а администрацията на Буш побърза да му изпрати спешна помощ от 1 млн. долара лично чрез вицепрезидента Дик Чейни. Американски представители твърдят, че спасяването на 40-годишния президент е най-добрият начин да бъде наказан режимът на Владимир Путин за безразсъдната интервенция в съседна Грузия миналия месец. В края на краищата, няма съмнение, че свалянето от власт на Саакашвили е била първостепенната цел на Кремъл.

Иронията се състои в това, че под повърхността на демонстративно арогантната кампания срещу руското войнолюбие, американците кипят от гняв срещу Саакашвили. Неговата импулсивна и глупава от военна точка атака срещу южноосетинската столица Цхинвали на 8 август откри пътя за агресията на Путин. Вярно е, че провокациите на контролираните от Русия осетински милиции предшестваха грузинската акция, а завземането впоследствие от руските войски на голяма част от територията на Грузия явно бе предварително планирано и подготвено доста отдавна. Но избухливият Саакашвили необмислено пренебрегна американските предупреждения да не пада в капана на Путин. Той постави в неловко положение и най-твърдите си защитници във Вашингтон и хвърли и собствената си страна, и Съединените щати в битка, която се оказа твърде скъпа и – засега – губеща.

Ето защо на същата пресконференция в Държавния департамент, на която държавният секретар Кондълиза Райс обяви, че Грузия ще стане един от най-големите реципиенти на американска помощ, постъпката на Саакашвили отново бе окачествена като грешка от неговата „свръзка“ в Държавния департамент Матю Брайза. Ето защо други правителствени представители неофициално са много по-резки в оценките си за човека, който непрекъснато поднася на Вашингтон неприятни изненади. Само девет месеца преди южноосетинските боеве, Саакашвили изпрати полицейски части за борба с безредиците срещу демонстрантите в собствената си столица и спря опозиционен телевизионен канал, принуждавайки САЩ да се намесят, за да спасяват политическите свободи, които оправдават американския съюз с Грузия.

Истината е, че би било значително по-лесно за Вашингтон да брани Грузия и нейната демокрация, ако не се налагаше да защитава /и да зависи от/ самия Саакашвили. И все пак умело боравещият с медиите Саакашвили с лекота бе преизбран в началото на годината и ще управлява до 2013 г. А една руска победа в стратегията за принудителното му отстраняване би унищожила политическата система на страната. Грубите публични нападки срещу него от Путин и „второто му аз“ Дмитрий Медведев, който публично го нарече „луд“ и „кучи син“, само допринесоха за укрепването на позициите на Саакашвили и във Вашингтон, и в Тбилиси.

Въпреки това, ако грузинската демокрация има нужда от Саакашвили, за да оцелее, тя също така има нужда в крайна сметка да си разчисти сметките с него. Когато /и ако/ бъде сложен край на руската окупация и непосредствената заплаха за страната бъде преодоляна, тест за грузинците ще бъде дали са способни да използват демократичните институции, за да разследват и оспорят поведението на президента и да му потърсят отговорност за огромната вреда, която нанесе на страната си.

Това послание бе внушено във Вашинтгтон от Нино Бурджанадзе, бившата председателка на грузинския парламент, която помогна на Саакашвили да ръководи Розовата революция през 2003 г. Бурджанадзе скъса със стария си съюзник през пролетта и основа в Тбилиси Фондация за демокрация и развитие, която да се заеме с въпиющите слабости на новата грузинска политика. Тя се застъпва за по-свободна преса, по-независими съдии и по-силен и независим парламент – липсата на какъвто, по мнението на мнозина, е отворила пътя за осетинската авантюра на Саакашвили.
Като всички грузински политици, Бурджанадзе се чувства ограничена да критикува Саакашвили, докато руски войски продължават да блокират пътищата и пристанищата на страната. Въпреки това обаче тя заяви, че „пътят да решим тази криза е да се държим като истинска демокрация. Хората, които имат въпроси за случилото се, трябва да могат да ги поставят. Правителството трябва да отговори, а после народът трябва да реши“.

Администрацията на Буш също трябва да измисли как да отдели подкрепата си за Грузия като държава и демокрация от защитата на Саакашвили. Новият пакет с помощи не постига това. Повечето от парите ще бъдат налети директно в държавния бюджет. Всички фондове са предназначени за икономическа подкрепа и възстановяване и нито един не е предвиден за укрепване на демократичните институции и гражданското общество.
Може би това е необходимо, за да бъде лишен Путин от неговата победа, но няма да помогне за решаването на лидерския проблем на Грузия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.