Докато празнувахме 9 септември…
Празнувахме компания 9 септември в Созопол. Поръчахме си да ни направят шопска салата в леген. По възможност очукан, метален. Не намериха точно такъв, но стана. Имаше още червено вино и лимонада, и един леген кебапчета. Липсваше само да си пуснем едно духово хоро. Не намерихме. Но един от компанията намерил някъде марципани “Байкал” – едно към едно като някогашните – и сложи цяла кутия на масата.
От десетина души трима бяха “американци” – български емигранти, дошли малко на море в Созопол. Всички се забавляваха със спомени от комунизма.
Най-възрастният, Савко Калата, прочут созополчанин, лежал по затворите (виж историята му на касоразбивач в “Иstorии”), разказа, че баща му, моряк, донесъл 1958 г. каса Кока кола от Александрия. Седнали вкъщи, родителите му си сипали във винени чаши, а на него и брат му, понеже са малки, им сипали в по един ракиен напръстник – да не се опият нещо. Изключили го от училище, че си направил надпис “Битълс” на фланелката. Едвам го възстановили, с намалено поведение.
Всички се смееха, никой не псуваше омразния комунизъм и комунистите. Дали е дошло вече време да се веселим с миналото?
Червени бабички и дядовци някъде из България в този момент също празнуваха 9 септември, не на майтап. Които при комунизма са били също толкова несвободни и унизени, колкото всички останали.
Като чели България е обречена да е разделена. На русофили и русофоби. На комунисти и антикомунисти. 9 септември 1944 г. слага край на една България, която е съюзник на Хитлер и две години по-рано е обявила война на САЩ и Великобритания. Но 9 септември поставя и начало на сталинския комунизъм.
Родените през 70-те и 80-те не знаят какво е сталинизъм. Като малки са видели нещо от живковизма – особен режим на правешки хитрини, пленуми, укази и реорганизации. И затова антикомунистическите истерии не ги впечатляват. Дори им се струват налудничави.
Дали наистина е дошло време да се смеем на миналото?
След едно поколение едва ли някой ще обръща внимание на датата 9 септември.
Нека се веселим с нея.