ЕС срещу неудобния съсед Русия

Френският президент Никола Саркози, руският президент Димитри Медведев и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо (отляво надясно) по време на посещението на европейските политици в Москва на 8 септември. Москва се съгласи да изтегли войските си от Груцзия до месец. Снимка: Ройтерс

Лидерите на ЕС вярваха, че икономическото развитие на Русия ще я направи по-европейска. Вече не вярват. Критиките срещу плахо формулираната резолюция на Европейския съюз за руско-грузинския конфликт, в която към Русия се отправя предупреждение да изтегли войските си от Грузия, без да се посочват конкретни последици, ако тя не се подчини, бяха колкото яростни, толкова и предвидими. „Европа ще продължи да смуче нашия петрол и газ“, коментира подигравателно московският таблоид „Твой день“. Западните коментатори направиха паралел между посланието на Европа и закачката на Робин Уилямс с невъоръжените британски полицаи: „Спри! Или пак ще кажа „спри““!

Още веднъж ограничените способности на Европа да действа единно във външната политика си проличаха болезнено. Единствената мярка, за която 27-те лидери успяха да се споразумеят на извънредната среща на върха в Брюксел, беше да прекратят преговорите за планираното споразумение между ЕС и Русия, което трябваше да уреди въпроси като търговията и визовия режим – до голяма степен символичен жест предвид факта, че тези преговори са замразени от повече от година. По-интересно обаче е това колко по-единни бяха страните от ЕС в сравнение с последната извънредна среща на върха през 2003 г., когато разделението на континента по отношение на войната в Ирак предизвика най-голямата външнополитическа криза в историята на блока. Този път те единодушно се съгласиха, че съществува червена линия, която Русия е преминала, нахлувайки в Грузия и обявявайки едностранно две от нейните провинции за независими държави.

Нещо повече – липсата на твърда реакция беше по-скоро израз на трезв реализъм, отколкото на разделение. „Вариантите на Европа за действие в краткосрочен план са близки до нулата“, смята Ян Техау, анализатор в Германското обединение за външна политика. Да се бием с въоръжената с ядрени оръжия Русия заради Грузия? Забравете! Едни евентуални търговски санкции ще предизвикат обратен ефект и ще ударят силно Европа – 25 процента от консумацията на петрол и газ на нейните граждани зависи от руските доставки, а европейските компании са инвестирали големи суми в Русия. Предвид руската фобия от западни конспирации и обкръжаване, заплахите по-скоро биха предизвикали втвърдяване на руската политика. Дори и да искаше да заеме по-твърда позиция, смята Техау, ЕС дори не е започнал да развива алтернативни стратегически планове за една по-войнствена Русия, а вместо това предпочита да живее спокойно с илюзията, че икономическата интеграция на Русия ще я приближи до разчитащата на меката сила многостранна, постконфликтна Европа.

Руско-грузинската война разруши тази илюзия. „Грузия показва, че един военен конфликт в Европа не е толкова невероятен, колкото изглеждаше съвсем наскоро“, коментира Клаус Райнхард, пенсиониран генерал от Бундесвера и бивш командир от НАТО. Истинското изпитание за решимостта на Европа ще бъде начинът, по който тя възнамерява да се справя с подобни заплахи в бъдеще. Като за начало ЕС трябва да отговори на неудобния въпрос как възнамерява да действа, ако някоя от неговите членки бъде заплашена. Няколко държави в Евросъюза, между които Естония и Латвия, имат значителни руски малцинства, които, както каза преди две седмици руският президент Дмитрий Медведев, Москва има правото да „защити“. Европейският съюз ще трябва да приведе реториката в действие, като ограничи нарастващата си енергийна зависимост от Русия, като открие нови доставчици, построи нови тръбопроводи и наблегне на развитието на алтернативните източници и на ядрената енергетика, както и да се заеме сериозно със създаването на общ енергиен пазар, с което ще затрудни Русия да поставя една държава в неизгодно положение за сметка на друга. Освен това на Европа ще й се наложи най-накрая да предприеме решителни стъпки за разрешаването на замразените конфликти от Молдова до Армения.

Руски войници на пропусквателен пункт в Каралети близо до гр. Гори, на 80 км от Тбилиси, на 9 септември. Русия се съгласи да изтегли войските си извън Южна Осетия и Абхазия, но още не е започнала да изпълнява поетия ангажимент. Снимка: Ройтерс

Това е осъществимо при условие, че ЕС може да намери необходимата воля. Най-слабото звено във веригата може да се окаже Германия, въпреки дипломацията на совалката на канцлера Ангела Меркел, която миналата седмица запази блока единен. Германия традиционно поддържа специални отношения с Русия и в общественото мнение съществува неявна тенденция за всички неприятности, свързани с Русия, да бъдат обвинявани Съединените щати (и техните съюзници и троянски коне Грузия и Полша). През последните седмици руски дипломати и лобисти, между които и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, изглежда бяха предприели пропагандна офанзива, за да подсилят общественото противопоставяне на каквато и да било по-силна европейска реакция. Очертаващото се разцепление между проруските социалдемократи и по-твърдолинейните християндемократи на Меркел също заплашва да се пренесе в предстоящата догодина национална предизборна кампания.

И все пак дотук най-сериозният ефект, който руските действия предизвикаха в Европа, беше крехкото й единство. Европейските лидери изглежда отчаяно се стремят да избегнат препирните, които им попречиха да излязат с единна позиция за Ирак и, в тази връзка, по отношение на бивша Югославия през 90-те години – друг конфликт, който разби представата на ЕС за себе си като за суперсила, разчитаща на меката сила. Сега изглежда в Европа все повече се възприема разбирането, че в бъдеще Русия ще бъде по-неудобен съсед. Предстои да разберем дали това ще накара ЕС да развие обща стратегия и ефективна външна политика.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.