Как Путин, Ахмадинеджад и Чавес колят златната кокошка – петрола

Президентът Путин и президентът на Венецуела Уго Чавес на среща в Москва миналата година. Двамата президенти на две от най-големите износителки на петрол, заедно с президента на Иран – Ахмадинеджад – с агресивната си политика създават нестабилност на петролните пазари и засилват търсенето на алтернатива на петрола. Снимка: Ройтерс

Владимир Путин, Махмуд Ахмадинеджад и Уго Чавес са описвани по много начини, но никога като горещи  поддръжници на борбата срещу глобалното затопляне. Изненадващото е, че без да го правят нарочно, точно в това се превръщат. Техните агресивни международни действия работят повече от всякога за усиленото търсене на алтернатива на петрола. А един свят, който зависи по-малко от петролните продукти, е един много по-чист свят.

Всичко това, разбира се, нито ще се случи скоро, нито ще бъде лесно. Но благодарение на амбициите на Путин, Ахмадинеджад и Чавес ще стане доста по-бързо. Да използваш петрола, за да печелиш влияние е нещо нормално и всички страни с петролни залежи са го правили. Но прекаляването с този инструмент от страна на тези три опасни личности неизбежно влече след себе си логичната реакция да им се попречи да трупат все повече влияние.

Най-голяма тревожност будят действията на Путин, тъй като реалната власт на Ахмадинеджад в Иран е ограничена, а що се отнася до Чавес вече знаем, че неговата уста и неговите джобове са доста по-големи от способността му да свърши всичко онова, което казва. Но Путин е обратното на Чавес: говори малко и върши много. И, за разлика от Ахмадинеджад, който  е президент, но управлява  малко, Путин вече не е президент, но продължава да управлява Русия.

В последно време поведението на Русия задейства алармите на Вашингтон и на някои други европейски и азиатски столици. Не става дума просто за руската склоност да реши еднолично да спре подаването на газ към Европа или към съседните й държави, с които има някакви различия в позициите. Тревожна е също усилената продажба на оръжие на Иран, Сирия и Венецуела, както и ветото наложено в ООН на санкциите срещу Зимбабве, декларациите на един руски генерал, че Полша отново ще бъде включена в листата на мишените на руските ядрени ракети, насилственото превземане на чужди фирми като TNK-BP и още премахването на врагове на чужда, а и на собствена територия, агресивното поведение спрямо страни като Украйна, Естония и Литва и, разбира се, военната реакция срещу Грузия. Всички тези действия са симптоми на отрицателни тенденции, които стават все по-интензивни и като последствие ще ускорят търсенето на стратегии, които да им се противопоставят. И една от тях очевидно ще бъде намаляването на потреблението и цените на единствената важна ескпортна суровина на Русия, Иран и Венецуела – петрола.

Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад Ахмадинеджад на пресконференция в Багдад. Неговата риторика срещу Запада е силно агресивна. Путин обаче е по-опасен, защото по-малко приказва, но певече върши. Снимка: Ройтерс

Благодарение на прекаленото търсене на международен протагонизъм, Путин, Ахмадинеджад и Чавес рискуват да заколят кокошката, която им носи златните яйца: гладният петролен пазар, който гарантира приходната сметка на страните, които имат късмета да имат петрол в изобилие. Богатите на петрол арабски страни например проумяха важността на това да се грижиш за здравето на златната си кокошка след политическото ембарго от 1973 година, което наложиха на САЩ и Европа. Тази мярка стимулира страните-потребителки да изработят какви ли не политики като тези на складирането, бонуси за производителите, увеличаването на енергийната ефективност, търсенето на алтернативни източници и пр. Всичко това доведе до бързото вдигане на ембаргото от страна на големите износители на петрол от Близкия Изток. И като последица тези страни не само станаха по-внимателни към цените, които предлагат, но и преразгледаха своите интервенции в световната политика. Вярно е, че някои страни като Иран и Либия от време на време се отклоняваха от тази внимателно поддържана позиция, но като цяло стратегията работеше добре в продължение на десетилетия и в края на краищата постигна целта си – страните-потребителки на петрол престанаха да обръщат толкова внимание на своята зависимост от решенията на една малка група държави с автократично и нестабилно управление.

Настоящата комбинация от болезнено увеличение на цените и демонстрациите на сила от страна на Путин, Ахмадинеджад и Чавес отключиха мощни политически, икономически и технологически сили в страните-потребителки, и особено в САЩ, които се борят да намалят своята енергийна уязвимост. Просто е невъзможно да не се реагира при положение, че при скока на цената на петрола от 23 долара за барел през 2002 година на повече от 100 долара тази година започна и продължава да се извършва най-голямото преливане на богатство в човешката история. И това богатство попада в ръцете на хора като Путин, Чавес и Ахмадинеджад, които подпомагат финансово исмяския фундаменталистки тероризъм.

Саудитският петролен експерт Ахмед Заки Ямани веднъж се изказа, че каменната епоха не е отминала просто понеже са се свършили  камъните. Така петролната ера може да свърши и преди да свърши самият петрол. И това го дължим до някаква степен на действията на петролните автократи, които помагат за събуждането на света от неговата дълга и опасна енергийна летаргия.

По в. „Ел Паис“, превод: Биляна Иванова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.