Социалните мрежи в Интернет – краят на личната неприкосновеност

MySpace – търсачката изважда лични снимки и профили на хора, които дори не подозират. Снимка: скрийншот от сайта

Новите технологии все повече довеждат до разделение на поколенията. От едната страна стоят учениците в гимназията и студентите, чиито живот основно се върти около т.нар. социални сайтове и блоговете в Интернет. От другата страна са техните родители, за които спомените за миналото, често са избледнели или в най-добрия случай съхранявани в книги, снимки или филми. За настоящото поколение миналото се съхранява в Интернет, най-вероятно и завинаги. Тези промени повдигат въпроса за това, доколко хората могат да очакват, че ще имат лична неприкосновеност и защита на личните данни във време, в което общуването почти изцяло се случва в Интернет?

Поколението Google

Броят на младежите, които общуват чрез социалните интернет-мрежи като Facebook и MySpace, е зашеметяващ. В повечето университети над 90% от студентите поддържат свои собствени уеб сайтове. Често наричат днешното поколение „Поколение Google”. Голяма част от личната информация за тях ще остане в Интернет завинаги, лесно достъпна за бъдещите поколения само чрез едно търсене в Google.

Тази откритост има своите добри и лоши страни. Днес хората могат да разпространяват своите идеи навсякъде, без да се съобразяват с редактори на вестници или телевизии. Тези промени обаче могат да създадат много сериозна заплаха за защитата на личните данни, личната неприкосновеност и репутацията на хората. В. „Ню Йорк таймс” например, не се интересува от последните клюки от университета в Орегон или училището в Дебък. За блогърите обаче, а и за други индивиди общуващи онлайн, тази информация може да е изключително важна. Те се интересуват от истории и клюки за свои колеги, приятели и врагове.

Преди да се появи интернет-мрежата клюките са се разпространявали от уста на уста или са оставали между социалните групи. Подробности за личния живот са се пазели в дневници, които са заключвани в шкафове. В прединдустриалното общество всеки член на племето или фермер в дадено селце е знаел всичко за своите съседи. Днес социалното общуване в Интернет позволява познанието на хората едни за други да обхваща цялото земно кълбо.

Поколението „Гугъл“ участва в безброй социални мрежи. Колаж: Адрантс

В уеб сайтовете все повече започва да присъства лична информация. Например сайтът „Момиче, не излизай с него”(Don’t date him girl) приканва жените да публикуват коментари, за да се оплакват от мъжете, с които са излизали на среща. Коментарите им са придружени със снимки и истинските имена на мъжете.
Сайтовете за социално общуване и блоговете не са единствената заплаха срещу личната неприкосновеност и защитата на личните данни. Много от търговските компании събират и използват нашата лична информация. Компанията, която поддържа кредитната ви карта, има запис с всичките плащания, които сте правили. Ако пазарувате онлайн, търговците пазят запис за всяко нещо, което сте купили; вашият Интернет доставчик има информация кои сайтове посещавате в мрежата; фирмата за кабелна телевизия има данни за това кои телевизионни програми гледате.

Правителството също често прави компромис с правото на лична неприкосновеност като събира широка база данни, която може да предостави, ако някой е заподозрян за участие в престъпление. Националната агенция по сигурността подслушва и изследва милиони телефонни разговори. Други агенции притежават информация за финансовите ви транзакции. Хиляди държавни служители имат архиви с ваша лична информация – рождена дата, женен ли сте или не, месторабота, от къде и кога сте уволнен, колко имота притежавате. Тази информация често се съхранява в публичен архив, който е достъпен почти за всеки. Тенденцията е тези данни да стават все по-лесно достъпни, тъй като много от тях вече се съхраняват в електронен формат.

Липсата на лична неприкосновеност и конфиденциалност на личните данни може да окаже влияние и на репутацията на дадена личност в бъдеще. Някой може да оспори защитата на личните данни и да каже, че тази откритост на индивидите ще създаде едно по-честно общество. На знанието за неща от личния живот на някого може да ни накара да възприемем този човек предубедено. Това всъщност ще увеличи вероятността да съдим за някого прекалено прибързано. Нещо повече, липсата на право на личен живот и неприкосновеност може да ограничи свободата на индивидите. Така в живота ни в „прозрачния” свят на онлайн мрежата нашите грешки в миналото никога няма да могат да бъдат забравени и изтрити.

„Фейсбук“ – Facebook – ако имаш там регистрация, най-изненадващо могат да те открият и да ти пишат хора, за които дори не си подозирал. Снимка: скрийншот от сайта

Хората искат да имат възможност да започнат отначало, имат нужда да преосмислят действията си и да се променят в бъдеще. Например, някои неща, които сме правили като „диви” тинейджъри, е логично в една по-зряла възраст да искаме да бъдат забравени. С толкова много информация онлайн, обаче, е доста трудно подобни грешки или поведение да бъдат забравени. Затова днес хората са принудени да живеят с дигиталния багаж на своето минало.

Какво може да бъде направено?

Можем ли да се предпазим от такова бъдеще, в което толкова много информация за личния живот на хората се движи и разпространява извън техния контрол? Някои учени просто отговарят „не”. Личното пространство е несъвместимо с днешния свят, в който информацията се разпространява толкова свободно. Разбира се, възможно е да защитим личната си неприкосновеност, но преди това трябва да осъзнаем, че тя е застрашена. Днешното поколение разбира личното пространство в малко по-гъвкав смисъл. Те знаят, че личната информация обикновено се споделя с безброй други хора онлайн. Те знаят също, че където и да отидат, те винаги оставят „следа”, в която има лична информация.

Facebook

Проблемът за контрола върху личните данни в Интернет нашумя през 2006 г., когато Facebook въведе функцията News Feed, която изпраща съобщение на приятелите на хората, регистрирани на сайта, когато те променят информация в своя профил. Почти 700 000 от потребителите са се оплакали от тази нова функция. Повечето от потребителите са имали публично достъпни профили. Тогава е малко странно защо са решили, че е нарушаване на личното пространство уведомяването на техните приятели за промени в профила.

През 2007 г. Facebook се сблъска с още един проблем, свързан с личните данни. Това стана, когато те направиха системата за рекламиране, състояща се от две части „Social Ads” и “Bacon”. В „Social Ads”, когато някой потребител напише положително мнение относно някакъв търговски продукт, филм или книга, Facebook използва неговото име и мнението му в реклама, която изпраща на приятеля на този потребител. Така създателите се надяват, че този начин на предлагане на продукт ще има по-голям ефект от обикновената реклама. При функцията „Bacon”, Facebook прави обмен на данни заедно с други търговски уеб страници. Когато човек си купи билет за кино от една от компаниите работещи с Facebook, информацията веднага се появява в публичния профил на потребителя.
Facebook използва тези практики без да информира адекватно своите потребители. Но след оплакване от над 10 000 потребители Facebook направиха някои промени.

В днешното противоречиво дигитално общество трябва да се намери балансът между свобода и контрол, които да позволят добра защита на личните данни и личната неприкосновеност на човека. Бързото разпространение на електронното Интернет общуване ще създаде нуждата от промени в правото и законите.
Днес заплахите на личната неприкосновеност са наистина застрашителни. Хората все повече ще започват да осъзнават колко силно трябва да ценят правото си на лично пространство. Те трябва да знаят, че в бъдеще личните данни ще са все по-достъпни. Затова трябва да внимават как и къде те споделят личната си информация и как тя бива разпространявана.

По сп. Сайънтифик америкън

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.