Цигари и цени. Защо вносните избутаха българските? Агонията на “Булгартабак”

Цените на най-добрите български цигари „Виктори“ (долу) се изравниха и останаха дори по-високи от някои вносни (горе и в средата). Снимки: e-vestnik

„Виктори“ за 2.75 лв. или „Ротманс“ за 2.80 лв.? „ММ“ за 2.65 или „Пал Мал“ за 2.60? „Средец“ за 2.50 или „Вайсрой“ за 2.40?
Сравнението не е в полза на българските цигари.

До неотдавна българинът пушеше предимно цигари родно производство, въпреки че вносните му харесваха повече. Утвърдените западни марки обаче бяха доста по-скъпи. Сравнението на качеството и преди, и сега е в полза на западните цигари. Те винаги са имали постоянното високо качество на съставящите ги тютюни, приятен вкус и аромат, докато българските цигари постоянно ги „разваляха“. Това може се да потвърди от всеки дългогодишен пушач на „Виктори“ например – най-скъпата българска марка. В нея има вносни тютюни от ЮАР и Бразилия. Но понякога цигарата „Виктори“ е с добър вкус и аромат, друг път пушляви като „Арда“, смърди на долнопробен качак и от нея дори може да те заболи глава.

По данни на „Булгартабак“, в края на май 2008 г. на българските цигари са се падали около 60% от официалния пазар на цигари в България (при над 90% към 2000 г.) По-нови данни към момента не се съобщават, но се предполага, че делът е намалял с поне 5-6% за няколко месеца, особено след като през юли тази година „Бритиш американ табако“ пусна в масова продажба на българския пазар марката „Ротманс“ в три разновидности, на цена от 2.80 (което е само с 5 стотинки по-скъпо от „Виктори“).

Защо българските цигари струват колкото западните?

Как стана така, че по-нискокачествените български цигари се изравниха по цени с по-качествените вносни? Основният дял в цената на цигарите е акцизът. Производствената цена на една кутия цигари е незначителна, приблизително 15-20 цента. Оттук до цена 2,80 лв. (или 3-5 евро на кутия в Европа) се натрупват проценти печалба за търговци на едро и дребно, и основното – акциз – над 50% от цената. Тоест, където и да са произведени цигарите, разликата в производствената цена не може да е голяма. Но крайната цена зависи основно от акциза. Цигарите са официално разрешено наркотично вещество, вредни за здравето и цената им се определя твърдо и дори се изписва на акцизния бандерол. Така една кутия вносни цигари струват колкото една кутия местно производство. В Париж една кутия френски “Житан” струва колкото една кутия американско “Марлборо”. Така е в Германия, Австрия и т. н. Това рано или късно щеше да дойде и тук.

ЕС настояваше България да приватизира цигарените си фабрики още преди присъединяването й към съюза. Защото при предстоящото изравняване на цените (заради приравняването на акцизите към тези в ЕС), загуби ще търпи държавата. Освен това отпадаха митата за внос на цигари от европейски страни. Втората причина – тоталните мерки против тютюнопушенето в Европа, забрана на реклама, забрана за пушене на обществени места, които ограничават потреблението на цигари и съответно – производството.

България направи три опита да приватизира “Булгартабак”, и трите провалени, след намеса на медии, политици и руски фирми (виж по-долу). Отхвърленият при последното наддаване купувач на “Булгартабак” – “Бритиш американ табако” – купи тютюнева фабрика в Румъния и започна да внася тук известни западни марки цигари на цената на българските.

Цени на кутия “Марлборо” в лева
България
Испания
Германия
.
Франция
Великобритания
3,40-3,50 лв.
5,90-6,15 лв.
7,80-8,20 лв. (кутия 17 цигари, цена от автомат/магазин)
10,30 лв.
13,80 лв.
Данните са за преобладаващите цени в магазин, към петък, 12 септември 2008 г.

По повод поредното повишаване на акциза, в края на 2007-а година временно отстраненият шеф на „Булгартабак“ Христо Лачев направи прогноза, че заради високите цени през 2008 година се очаква контрабандно внесените в България цигари да съставляват 30-40% от пазара. Ако към днешна дата това е факт, то реално делът на българските цигари трябва да е паднал под 50%. Но прогнозите на Лачев не са точни – контрабандата не е достигнала до тези размери – 3-4 кутии от всеки десет да са без бандерол. Напротив – контрабандата намаля в сравнение с 90-те години, заради относително намалените цени на западните цигари и отпадането на митата. През 90-те години почти 100% от западните цигари бяха контрабандни, официалните им цени бяха средно 3 пъти по-високи от тези на българските.

Може ли държавна фирма да се конкурира с големите компании?

Пазарната логика неизбежно ще свива дела на българските цигари все повече до фалита им. Местното цигарено производство, приватизирано или не, ще се насочи към производство на чужди марки по лиценз. Няма как българските тютюневи експерти да мерят марките си и качеството на производство с това на големите тютюневи концерни.
Държавна фирма не може да се конкурира с тях. Тя може само да забърка проблеми, които накрая плаща данъкоплатецът. Например “Филип Морис” съди “Булгартабак” за нелоялна конкуренция за марката цигари EVA, подобие на тяхната марка EVE. Някои традиционни марки български цигари на руския пазар, още от времето на комунизма, бяха загубени – регистрираха ги чужди фирми, които сега произвеждат и продават уж български цигари там. Държавата е лош стопанин и лош стратег на пазара. Служителите в една държавна фирма само се чудят как да източат нещо от нея, да налеят пари в реклама, да приберат някоя комисиона. Мъчителната агония на „Булгартабак“ беше очаквана.

За увеличеното търсене на западните марки цигари може да се съди и по действията на техните производители. “Бритиш американ табако” отначало произвеждаше цигарите, предназначени за българския пазар, в Румъния, но се оказа, че там фабриката не смогва. Затова днес у нас се внасят и цигари от заводите на фирмата в Германия и Полша, където има по-големи мощности.

Асортиментът от цигари, който се предлага в павилион за цигари в София. Много от българските марки скоро ще изчезнат и ще отстъпят място на вносни или произвеждани тук по лиценз западни марки. Ниското качество и държавното производство няма как да издържат на конкуренцията на големите компании. Снимки: e-vestnik

Фирмите не съобщават данни за продажбите си, но проучване на e-vestnik показва, че пазарният дял на “Филип Морис” на българския пазар вече е около 10%. За последен път преди повече от година от компанията официално съобщиха, че пазарният им дял е 6,8%. В някои европейски страни той е около 50%, например в Италия е 55%. Може да се очаква, че ще се увеличи и у нас.
На този фон изобщо не беше изненада, че най-печелившите фабрики на „Булгартабак“ – „Благоевград БТ“ и „София БТ“ завършиха полугодието на 2008 година с милиони левове загуба (съответно – 5.5 млн. лв. и 4.4 млн. лв.). Приходите на „Булгартабак“ в сравнение със същия период на миналата година са намалели с 27.6 млн. лв. по официални данни.

Политиците дълги години пренебрегваха предупрежденията на ЕС и заплахата за „Булгартабак“, на който предстоеше да заработи в жестока конкурентна среда след приемането на България в ЕС. Вместо това, до последно дружеството беше източвано и използвано като черна каса за финансиране на партии, като политически инструмент за манипулиране на вота на избирателите на ДПС и др. Най-простата схема за това беше, че дистрибуторските фирми, които продаваха на едро продукцията на “Булгартабак”, се определяха по партийна линия и дори разпределяха на някакви квоти между партии, независимо кой е на власт. Абсолютно сигурен приход – към онзи момент над 90% от пушачите (над 3 милиона души) пушат български цигари. Печалбата е гарантирана, партийните каси – също.

Провалената приватизация – борби и интереси

За първи път приватизацията на холдинга се провали през 2001 година по времето на кабинета на Иван Костов. Проведе се търг, но купувач не бе избран. За сметка на това фабриките на холдинга и дистрибуторски фирми правеха дарения на фондация „Бъдеще за България“, която после се оказа, че била на съпругата на Иван Костов – Елена.

През 2002 г. новото правителство на НДСВ за втори път се опита да продаде „Булгартабак“. По настояване на коалиционния партньор Ахмед Доган на тезгяха беше сложен целият холдинг, а големите купувачи като “Филип Морис” и “Бритиш американ табако” се интересуваха само от фабриките в Благоевград и София. Купувачът се задължаваше и да изкупува при определени условия тютюна, произведен в България (главно от гласоподаватели на ДПС). Процедурата беше съпътствана от много шум в медиите и в парламента. Кандидатстваха и фирми на руския бизнесмен Майкъл Чорни (тогава собственик на в. “Стандарт”), който беше изгонен от България.
Като кандидат-купувач се яви и фирмата “Тобако кепитъл партнърс”, създадена от прикрити зад адвокати собственици, специално за да участва в приватизацията на холдинга, с капитал на “Дойче банк” (банката по-късно купи 100% от фирмата).

Вестниците “Стандарт”, “Труд” и др. раздухаха корупционен скандал – че „Табако кепитъл партнърс“ е свързана с вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев. В. “Труд” седмици наред пускаше публикации, които внушават корупция при продажбата на “Булгартабак”. Върхът беше, когато “Труд” публикува на 2 вестникарски страници запис, направен тайно от Майкъл Чорни и изпратен на диск. Като един от кандидатите за “Булгартабак” чрез своите фирми, Чорни се среща в Израел и разговаря с представител на “Тобако кепитъл партнърс”, записва тайно разговора и го праща в “Труд”. Вестникът го публикува като пощенска кутия (виж стенограмата тук). На записа не се разбира нищо конкретно, нито нещо компрометиращо за министър Николай Василев, освен нападки срещу него от самия Чорни. Но самата среща между двамата кандидати и разговорът създават ефект на конспирация при приватизацията на дружеството.

Вносното „Марлборо“ струва 3,40 лв., малко по-скъпо от „Виктори“ (2,75 лв.). Скоро, с увеличението на акцизите от следващата година, цените ще се изравнят съвсем. Българските цигари досега са предпочитани само поради по-ниската си цена. Снимки: e-vestnik

Освен Николай Василев, шефът на „Булгартабак“ Георги Попов пък беше обвинен, че е поискал 500 000 долара рушвет от руския бизнесмен Гарик Гевондян, за да бъде избрана неговата фирма за купувач на дружеството. “Труд” публикува и друг таен запис – този път на разговор с Георги Попов, от който също не се разбира нищо конкретно.
Гевондян, от когото тръгват обвиненията за рекет и рушвети, е шеф в един от кандидат-купувачите на “Булгартабак” тогава – “Интернешънъл табако фънд”. Медии съобщиха, че зад тази руска фирма на практика стои изгоненият Майкъл Чорни чрез компанията си “Блонд инвестмънт корп“. По време на процедурата натиск оказа и руската държава, като официално предяви претенции към имоти на „Булгартабак“, които трябвало да й бъдат изплатени като репарации след Втората световна война.
Търгът беше спечелен при цена 110 млн. евро от “Тобако кепитъл партнърс”. Ниската цена (все пак най-висока от кандидатите) се обяснява с принудителното включване на всички губещи предприятия в пакета, който се продава, също и условията за изкупуване на количества тютюн на определена цена. Върховният административен съд обаче отмени сделката с мотив, че собствениците на “Тобако кепитъл партнърс” са адвокати, участвали в правния анализ на “Булгартабак” – конфликт на интереси. Към момента обаче те са продали фирмата на “Дойче банк” и са имали право да обжалват. Но до продажба не се стига.

Пак при правителството на НДСВ се провали и третият опит за приватизация на „Булгартабак“. Тогавашният вицепремиер Лидия Шулева подписва предварителен договор с „Бритиш американ табако“, които дават 250 млн. евро, този път не за целия холдинг, а за двете фабрики в Благоевград и София. Сделката прераства в политически скандал, предизвикан от лидера на ДПС Ахмед Доган, който оттегля своя министър Мехмед Дикме, също подписал предварителния договор. Сделката се проваля, Шулева подава оставка.
Тогава “Бритиш американ табако” купува тютюнева фабрика в Румъния и… фалитът на “Булгартабак” започва. Година по-късно Доган заявява пред медиите: “В тютюна вече няма хляб.”

През това време всички съседни на България страни продаваха своите цигарени фабрики на стратегически инвеститори за луди пари. Една от най-големите оферти, предлагани за тютюнева компания, беше за хърватската „Творница Духана Ровини“. През 2004 г. „Бритиш американ табако“ и „Филип Морис“ подадоха оферти за над 1 млрд. евро за дружеството, което бе своеобразен рекорд. В Сърбия „Филип Морис“ купи тютюневия завод „Дуванска индустрия Ниш“ за 605 млн. евро при заложена минимална цена от 110 млн. евро. Американците спечелиха за 416.6 млн. долара и гръцката „Папастратос“, която произвежда марките „Асос“, „Асос интернешънъл“ и др.
„Бритиш американ табако“ пък купи за 87 млн. евро фабриката “Дуванска индустрия Враня”, която контролираше 11% от пазара на Сърбия. Същата компания спечели и търга за турската държавна цигарена компания „Текел“ с оферта за 1.72 милиарда долара. В продажбата на всички тези фабрики в балканските страни обаче не са набъркани като у нас медии, политически партии и руски фирми. Нито в обществото има преобладаващи нагласи като – що ще ги приватизират, нали са печеливши.

„Булгартабак“ започна да продава нерентабилните си производства на парче, през борсата. В началото на 2008 година правителството на тройната коалиция заяви, че до края на годината ще приватизира изцяло „Булгартабак“. Това лято дружествата в Пловдив и Стара Загора бяха продадени през борсата, а офертите надминаха очакванията – за почти 50 милиона лева, при очаквания за максимум 40 милиона лева. Добрата цена се обяснява с недвижимите имоти на дружествата, поскъпнали в последните години.
В момента „Булгартабак“ притежава само „София БТ“ и „Благоевград БТ“. Към тях за пореден път са заявили интерес представители на „Филип Морис“ и „Импириъл табако“. Въпреки че цената им пада с всеки изминал ден, а конкуренцията започва да ги прегазва, правителството се бави. Кабинетът се чуди дали да ги продава по старата стратегия, дали да изготвя нова, или да ги пуска през борсата. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се изказва пожелателно. Щели да бъдат сондирани интересите на кандидат-купувачите и тогава да се избира подходът, по който да се приватизират.
През 1998 година „Булгартабак холдинг“ е оценяван на около 1 милиард евро. В последвалото десетилетие дружеството е източвано и се обезценява поради конкуренцията. Ще го купи ли накрая някой и за колко?

Цените на всички вносни и български марки цигари могат да се сравнят в Публичния регистър на тютюневите изделия

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.