РИА Новости: Русия е готова за нова Карибска криза + видео

РИА Новости

Руски бомбардировач ТУ-160 във военната база Либертадор в Пало Негро, на 110 км от Каракас. Снимка: Ройтерс

Появата на бомбардировачите ТУ-160 на военновъздушната база „Либертадор“ във Венецуела се превърна в още един ход от засилващата се нова Студена война. Такива действия могат да се тълкуват по различни начини, но действителният им смисъл е един – демонстрация на сила. В дадения случай САЩ, които разполагат собствена система за сигурност в Източна Европа, ще трябва да се замислят за риска в задния им двор да се появят бойни самолети на потенциален противник. Освен това скоро във водите на Венецуела ще доплуват и руски бойни кораби – военноморските сили на двете страни планират общи учения.

Тези игри не са от вчера, а още от 19-и век, когато се разгаряше глобалното противопоставяне на Русия и Британската империя. Двете страни използваха своите кораби, „за да издигнат знамето“ в ключови райони, да покажат на потенциалния противник своята готовност да бранят интересите си и че разполагат със средствата, необходими за това.

Появата на стратегическите бомбардировачи в Карибския басейн може да се оценява от различни ъгли. От геополитическа гледна точка този ход трябва да напомни на САЩ да съобразяват своите действия и с мнението на други страни – в края на краищата, ако САЩ разполагат край границите на Русия все нови и нови военни обекти, то би било странно да се очаква, че тези действия няма да предизвикат адекватен отговор – именно за възможността за такъв отговор говори и появата на ТУ-160, които могат да носят немалък ядрен боен арсенал.

От военна гледна точка полетът на руските самолети до Венецуела сам по себе си не е нищо свръхестествено. Но възможността те редовно да се появяват в района трябва да накара САЩ да се замислят за своята уязвимост.
Историческите основи на противовъздушната и противоракетната отбрана на САЩ са ориентирани в полярното направление, именно там, над Северния ледовит океан преминават основните трасета на възможните ядрени удари. В резултат южното направление е защитено значително по-слабо и възможната заплаха от Карибско море или от Мексиканския залив се оказа доста неприятен сюрприз, ако отчитаме и без това пренатоварения бюджет на Пентагона. В крайна сметка осъзнаването на факта, че опитите да се изолира Русия чрез разширяване на НАТО и разполагане на противоракетната отбрана ще се окажат безперспективни – т.е. Москва ще намери както адекватен военен отговор, така и страни, които са готови да помогнат да бъде разкъсана и без това немонолитната бариера на НАТО – трябва да накара САЩ да се замислят за необходимостта от компромис.

Този компромис обаче може да попречи на „месианското“ съзнание на мнозина американски политици, в това число и на единия от кандидатите за поста президент на страната, Джон Маккейн. Абсолютната убеденост в собствената правота и нежеланието да се възприеме позицията на другата страна е идеалният път към изостряне на конфликтната ситуация. При победа на президентските избори Маккейн едва ли ще разпали трета световна война, но конфликтът между Русия и САЩ може реално да придобие „тежките форми“ от периода между 60-те и 80-те години на миналия век и да се превърне в реално военно противопоставяне, утежнено от глобалната икономическа криза.

В същото време Русия не може да приеме, че европейската архитектура за сигурност се гради без нея и предимно срещу нея, при това по чертежи от страна, която се намира извън Европа. Интересите на сигурността на страната и на нейните граждани налагат да се отчита мнението на Русия по тези въпроси. И САЩ или ще трябва да признаят, че Русия има право на глас при решаването на проблемите на сигурността в Европа, или да се сблъскат със съвършено различни методи на убеждение. Да си припомним, че навремето – за да премахне американските ракети от Турция – СССР тръгна към изостряне на Карибската криза. Съветските ракети се задържаха за кратко време в Куба, но целта беше постигната – след като осъзнаха степента на заплаха, САЩ махнаха и своите ракети от съветските граници.

Все пак да се живее в един свят, в който свръхдържавите се убеждават една друга да се замислят за колективната сигурност с термоядрени аргументи, е доста неуютно. Да се надяваме, че демонстративният полет на ТУ-160, заедно с похода на отряда бойни кораби, ще се окажат достатъчни, за да се замислят САЩ за възможната цена на решението.

По БТА