Как Джордж Буш подправи македонската салата с петрол

Американският президент Джордж Буш не успя да завърши процеса на разширяване на НАТО и да включи в организацията Грузия, Украйна, БЮРМ, Албания и Хърватия. Снимка: Ройтерс

Две неща искаше да уреди отиващата си през ноември администрация на Джордж Буш през последната година на своя мандат. За едното от тях в Гърция се изписа много мастило и продължава да се пише, тъй като то има връзка с проблема за името на бившата югорепубрика Македония (БЮРМ). За Вашингтон двете ясно поставени цели за тази година са:
– инсталиране на антибалистични ракети в страни от бившия Варшавски договор, като се започне от Полша и Чехия;
– и финализиране на процеса на разширяване на НАТО с присъединяването към него на Грузия, Украйна, БЮРМ, Албания и Хърватия.

С основание може да се твърди, че правителството на Буш успя да се справи с разполагането на противоракетния щит сравнително добре. Но колкото до разширяването на НАТО, сигурно е, че американците са принудени да ревизират плановете си. В крайна сметка казусът “Грузия“ накара Вашингтон сериозно да се замисли над възможностите на Москва. Русия доказа, че е в състояние да държи под контрол своя „двор“. В този смисъл американските планове за включването на Грузия и на Украйна в НАТО засега поне не сработват.

Очевидно, не случайно договорът между Вашингтон и Варшава за разполагане на американски ракети в Полша беше подписан в разгара на кризата в Грузия. С подписа си под документа Вашингтон обаче реално призна правото на Москва да има тежката дума по отношение на Грузия. И ако нещата относно възможностите на Москва „да блокира“ разширяването на НАТО към Грузия и Украйна са ясни, съвсем не може да се каже същото за провала на правителството на Буш да приключи с въпроса за разширяването на Алианса на Балканите.

На сесията на върха на НАТО през април в Букурещ не Владимир Путин беше този, който попречи на членството на БЮРМ, а гръцкият премиер Костас Караманлис. Наложеното от него вето породи два сериозни проблема за американската администрация: то отвори сериозна „дупка“ в натовските планове в региона. Образувалият се от това вето вакуум има особено значение, тъй като територията на БЮРМ се смята за възлова по отношение на трасетата на петролопроводите, представляващи американските интереси на Балканите. От друга страна гръцкото вето накара отиващата си администрация на Буш да се намеси активно в оказалия се трудноразрешим спор между Атина и Скопие за името на бившата югорепублика. Опитни представители на гръцката дипломация смятат, че Вашингтон ще засили натиска си и ще накара правителството в Скопие да приеме дефинирания от гръцкото правителство компромис по този спор. А именно, да се приеме едно название за всякаква употреба, което да включва думата Македония. Оптимизмът относно възможностите за постигане на компромис по въпроса за името, при това до декември, съвсем не е неоснователен.

За Вашингтон членството на БЮРМ в НАТО е част от американския план за контрол над петролопроводите на територията на тази държава. В същото време не би бил никак симптоматичен фактът, че в разгара на кризата в Грузия Москва изпрати за ратифициране от гръцкия парламент на договора за газопровода „Южен поток“.

Но дори и Вашингтон да прецени, че трябва да окаже натиск върху правителството в Скопие за компромис с Атина, възниква въпросът защо Никола Груевски да склони на такъв компромис малко преди да се оттегли от власт сегашната американска администрация и да не си остави време, за да сондира намеренията на новия правителствен екип във Вашингтон? Още повече, че по всичко личи, че дори спорът между Гърция и БЮРМ за името да бъде уреден, в най-скоро време той ще донесе след себе си и други въпроси.

Сигнали за това вече бяха подадени в писмата, изпратени от ръководството в Скопие до гръцкото правителство и до международните организации, в които ясно беше формулирано искането за признаване на „македонско малцинство“ на територията на Гърция. А това означава, че дори проблемът за името да бъде решен, на масата за преговори между двете страни поне за дълго ще останат и други спорове, които ще текат на фона на американско-руската надпревара за контрол над петролните и газови трасета на Балканите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.