Крим – следващата цел на Москва?

Защо Русия не иска да се откаже от военната база в Севастопол

Франс прес

Жена гледа как руски военен кораб се връща в пристанището на Севастопол от бойните действия по границата с Грузия. Снимка: Ройтерс

Сиви очертания на военни кораби и трицветни знамена – не можем да си представим Севастопол в украинския Крим без тези символи, издаващи присъствието на руския флот, ключов лост на влияние върху Киев и в Черно море за Москва. „Русия се опитва да възвърне влиянието си в постсъветското пространство и присъствието на нейния флот в Крим й дава възможността да контролира западната част от тази зона“, смята Сергей Кулик, директор на Центъра за геополитически изследвания „Номос“ в Севастопол. От военна гледна точка Черноморският флот, който разполага с близо 40 кораба и към 20 000 военнослужещи, днес е само сянка на онзи, който помним от съветската епоха. Той обаче има известна политическа тежест, посочва аналитикът. Той позволява на Москва да запази средство за натиск върху една държава, чието сближаване със Запада и най-вече амбицията да стане член на НАТО никак не се нравят на Русия. “При положение, че двустранните отношения са толкова обтегнати, а очакванията – тъй тревожни, присъствието на руска военна сила на украинска територия е възможно най-лошият вариант за страната”, коментира Мария Липман от московския Център „Карнеги“.

Намесата на Черноморския флот в неотдавнашния въоръжен конфликт между Русия и Грузия увеличи напрежението още повече. Украйна подкрепи Тбилиси и наложи ограничения върху придвижването на руските кораби, което силно раздразни Москва. Киев настоява също руските кораби да напуснат базата си през 2017 година, когато изтича договорът за аренда, и приканва Русия отсега да разисква условията за изтеглянето им. Москва обаче си прави оглушки и уверява, че е твърде рано да се говори за това.

„Самият факт, че Русия държи кораби в Украйна, че организира там военни паради, говори за демонстрация на сила. Изтеглянето на флота ще сложи край на това и ще укрепи властта на Украйна в Крим“, изтъква висш служител от силите на реда в Севастопол. Наричан „град на руската слава“, Севастопол е основан през 1783 година като едно от базовите пристанища на руския флот. Впоследствие, както и целият полуостров Крим, е прехвърлен към Съветска Украйна (1954 г.). „Ясно е, че Русия няма намерение да напусне Севастопол“, коментира висш служител от силите на реда в Крим. „Севастополският залив е толкова удобен, че ако флотът си замине, кораби на НАТО ще хвърлят котва там още на другия ден“, твърди кримският аналитик Олександър Форманчук.

Освен това са твърде важни стратегическият и икономическият аспект на въпроса. “Севастопол е на практика единственото черноморско пристанище, което не замръзва. Достатъчно е дълбоко, за да влизат в него големи кораби, и разполага с всички необходими инфраструктури”, отбелязва Виталий Костриченко, автор на редица трудове за руския флот. “Съответното преустройство на руското пристанище Новоросийск, днес спомагателна морска база, би струвало десетки милиарди долари”, подчертава той.

В момента Русия плаща 98 млн. долара годишно за аренда на различни обекти и площи в Крим. Нищожна цена според украинците. Мнозина местни жители се плашат от перспективата руснаците да си тръгнат. „Руският флот и Севастопол са неделими“, заявява Ирина Дмитриева, проруски активист от Крим.

Днес присъствието на руския флот „подклажда сепаратистки стремежи в Крим“ – регион, известен с проруския си уклон, добавя Сергей Кулик. След руската военна офанзива срещу Грузия, САЩ, Франция и други европейски страни открито изразяват опасения, че Крим може би е „следващата цел“ на Москва. Русия няма „имперски амбиции“ и не възнамерява „да посяга на суверенитета“ на съседите си от бившия Съветски съюз, отвърна в четвъртък руският премиер Владимир Путин.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.