Банкноти по клиничната пътека…
Колко струва литър кръв, унция жива плът или един човешки живот? Всеки би отговорил: “Безценни са!“ Всеки, освен безскрупулните пирати в бели престилки. Да направим заедно една мрачна разходка – по стъпките на някой нещастен човек, на когото се налага оперативно лечение в България по клиничната пътека на така наречените „планови операции”. Уважавам битката на хирурга със смъртта и съм съгласен, че усилията му са подценявани и заслужава много по- висока отплата. Но за чия сметка?
Всяка болница има тарифа за допълнително заплащане в случаите, когато пациентът сам избере екипа, който да извърши операцията му. Тази практика се прилага повсеместно на територията на всяка специализирана или многопрофилна болница в страната. Приемам, че принципът е напълно справедлив. Естествено е, когато избираш какви ще бъдат блюдата за обяда ти, да си плащаш за това. Ако човек реши да инвестира в здравето си и да си доплати за правото да избере най-добрите хирурзи и анестезиолози, в това няма нищо нередно. Тревожат ме случаите със злоупотреба с нормативно установеното положение.
Какво се случва с ония болни, които са твърде бедни, за да си изберат екип за операцията и искат да минат по общия ред? Без да доплащат повече средства от предвидените по клинична пътека, като разчитат на сумите, вложени в здравното си осигуряване. Порочната и дори зловеща практика със сигурност се провежда в Медицинска академия- София, в Медицинска академия – Плевен, в МБАЛ – Стара Загора, както и в повечето многопрофилни болници в страната. Нека тръгнем по стъпките на един многострадален пациент, получил направление за планова операция в болницата в Стара Загора.
Човекът нямал средства да си избира екип от хирурзи. Едва събрал парици, за да си плати „леглодните“, необходимите изследвания и, евентуално, ако оцелее, да купи скромен подарък и цветя за своите лечители. Бил заплащал редовно здравните си осигуровки. Живеел на село и оставил жена си да се грижи сама за добитъка и градината, докато се върне. Ако се върне… Много добре съзнавал, че чирак се учи да подстригва на сиромашки глави и че, при това положение, няма да бъде опериран от майстор, а от новак в занаята. Все пак, разчитал на добрия си късмет и на Бога.
Приели го в болницата, настанили го в отделение по хирургия, направили му изследвания. После го запитали ще си избере ли оперативен екип. Просто от учтивост, болният се осведомил колко би му струвало това. Отговорили му, че ще трябва да плати още 50 % от стойността на операцията по клинична пътека. Въпросната операция струвала 3200 лева, а доплащането – 1600 лева – сума, съвършено недостъпна за възрастния пациент, с пенсия около 200 лева. Той учтиво заявил, че щом са болнични хирурзи, според него, всички са добри специалисти и няма никакви предпочитания. Представителите на болничната администрация кисело се усмихнали и не коментирали отговора му.
Определили дата за операцията и, както е редът при такива интервенции, трябвало да гладува двадесет и четири часа. Но, когато дошъл моментът да го оперират, свили рамене и му казали, че, за съжаление, операцията му се отлага, защото екипът, предвиден да го оперира, трябвало да се захване с операция, за която е избран. Последвали нови двадесет и четири часа глад и… ново отлагане.
Ако си спомняте, цената на една порция боб в Surviver бе достигнала до около 200 щ. д., а банкерът Данглар в “Граф Монте Кристо” плащал милион за една прилична вечеря на разбойниците, които го държали в плен. Нещастникът – пациент с ужас виждал, че трупа нови задължения за болничен престой, че парите му се топят с ужасяваща бързина, а и бил твърде гладен. При третото отлагане разбрал намека и се обадил на жена си на село да взема заем и да му праща пари. После щели да продадат кравата, за да се издължат. Платил си за избор на екип и още на следващия ден го оперирали успешно.
Съществуват, обаче, толкова неплатежоспособни и бедни пациенти, че никой не би им предоставил кредит за такива случаи. Броят им в България е направо огромен. В Медицинска академия – Плевен са изписали възрастен човек, на когото предстояла планова операция, без изобщо да го оперират. Намерили причини. Но по-важното е, че той не приел да си плати за избор на екип.
Има случаи в софийски болници, когато хората били “убедени” да си изберат екип, но не станали живи от операционната маса, за да ни разкажат как… От гледна точка на медицинския персонал, прелестното в ситуацията е, че няма как да се докаже злоупотреба с волята на пациента. В болничните архиви ще се съхранява подписано от него искане за избор на екип. Това е нормативно допустимо действие и не представлява закононарушение. Кой би могъл да докаже доколко доброволно болният е изплатил добавката за избора? Няма начин да се докаже, че му е била отказана оперативната интервенция без този разход.
И, все пак, ако прегледате данните за операции на територията на всички болници за период, примерно, от три месеца, ще установите, че всички оперирани са си избирали екипа и са плащали солидни суми за това. Сред тия хора ще видите пациенти, които са не само със скромни доходи, но и направо социално слаби. Смятате ли, че всички болни са проявявали каприз и са държали на лукса да изберат кой да ги оперира, за което са плащали суми между 1 000 и 5 000 лева? Аз не…
Добре разбирам гледната точка на лекарите. Те са намерили ефективен модел да си докарат поне донякъде прилична сума за извършваните операции. Сигурно са прави за себе си. Разполагат и със законово основание за действията си. Но какво да правят онези нещастници, които наистина нямат средства да си доплащат за избор на екип? Защо лекарите не избраха по-трудния, но по-достоен път да продължат да настояват за по-високо заплащане за операции по клинична пътека? Защо предпочитат да се възползват от слабите и безпомощните, които не само фигуративно, но и буквално са им в ръцете?
А НЗОК и Министерство на здравеопазването не се ли досещат до каква порочна практика ще доведе това нормативно положение? Мисля, че прекрасно са разбирали. Браво!
Но тъжно e за българските лечители. Всички те, когато са били млади и невинни, са произнасяли Хипократовата клетва: “В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва: …Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство…” Подхожда ли им тази клетва сега? Биха ли могли да я повторят с вдигнати чела и с чиста съвест? Мисля, че не. В резултат на здравната реформа, днес клетвата трябва да бъде реформирана така:
“В името на Меркурий – търговеца, в името на Златния телец, в името на Мидас, който превръщал всичко, което докосне, в злато, в името на Шейлок, дето търгувал с жива плът и в името на всички дракони – пазители на съкровища, алчни джуджета и лукави алхимици, поемам върху себе си тази клетва: …ще запазя живота си сит и задоволен, както моето изкуство – скъпо и добре заплатено.”
Не се ли тревожат, че беднякът ще бъде обречен така преждевременно на гроба? Съветвам лекарите да прочетат Арчибалд Кронин*. Колко става актуален.
––––––––––––
* Английски писател и лекар, който описва моралните проблеми на лекарската професия, бездушието и некадърността на медиците в началото и средата на 20 век в романите си „Цитаделата”, „Замъкът на шапкаря”, „Пътят на д-р Шенън” и др.