Изтокът се изправя срещу Запада в ООН

Ройтерс

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун говори пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Новото охлаждане на отношенията между Изтока и Запада ще тегне над годишната сесия на Общото събрание на ООН, където се събраха световните лидери. Това е първата по-голяма международна среща, след като Русия нахлу миналия месец в Грузия.

Финансовите сътресения на Уолстрийт – която се намира само на около 6 км от централата на ООН в Манхатън – също може да се отразят на започналите едноседмични дискусии, чиято основна тема тази година е засилването на помощта за бедните страни. Напрежението от епохата на Студената война в работата на ООН, увековечено от случката през 1960 година, когато съветският лидер Никита Хрушчов удари с обувката си по масата, отслабна след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. И мнозина се изпълниха с надежда, че ще настъпи нова ера на сътрудничество.

Политиците и от двата лагера избягват темата за нова Студена война. Засилващата се самоувереност на богатата на петрол Русия обаче започна отново да се отразява на политиката на ООН дори и преди августовските събития в Грузия. Съветът за сигурност се оказа неспособен да приеме резолюция или декларация за Грузия, където Русия се задейства след опит на Тбилиси да си възвърне подкрепян от Москва отцепнически регион. Нещо повече, работата на Съвета за сигурност беше парализирана и по други въпроси. През юли Русия наложи вето върху разработената от Запада проекторезолюция за налагане на санкции на Зимбабве заради съпроводените с насилие избори. Русия и Китай отново заплашиха чрез вето да попречат на ООН да предприеме сериозни действия, за да принуди Мианма да се демократизира.
Новата атмосфера едва ли ще отрази особено на основното събитие на годишната сесия на Общото събрание – поредицата от речи на лидерите на 192-те държави членки на ООН, които обикновено са съсредоточени около проблеми, които са от интерес за тях самите.

Американският президент Джордж Буш, както обикновено, ще говори за САЩ – това ще е последното му обръщение към асамблеята – но Русия отново ще бъде представена не на най-високо равнище, а от външния министър Сергей Лавров, чиято реч миналата година не се открояваше с нещо особено. Възможно е обаче разговорите за кризата в Грузия да се отразят и на дискусиите по други проблеми, особено за ядрения диспут с Иран, който ще бъде обсъждан на ниво външни министри на шестте големи страни. Западните държави искат да наложат още санкции на Техеран, за да се опитат да го принудят да спре да обогатява уран. Въпросът е дали Русия, която никога досега не е била ентусиазирана от налагането на санкции, този път съвсем ще се разграничи от партньорите си. „Случилото се в Грузия се отрази на изказванията на Русия по други въпроси, за което много съжаляваме“, каза миналата седмица американският постоянен представител в ООН Залмай Халилзад. „Надяваме се и очакваме да можем да продължим да си сътрудничим при ядрения спор с Иран, …по който Съветът за сигурност единодушно изрази мнението си, поне без опозицията на Русия“, добави той.

Търканията между Изтока и Запада допринасят и за и без това съществуващото напрежение „Север-Юг“ в ООН. Въпреки че отношението на Русия към съседна Грузия предизвика безпокойство в целия свят, някои от развиващите се страни не съжаляват като виждат как Москва отново отстоява позициите си и възпира господството, както смятат те, на Запада през последните 20 години.

Никъде другаде тази тенденция не е по-забележима отколкото при левите правителства в части от Латинска Америка. Венецуела и Никарагуа дори признаха независимостта на отцепническите грузински региони Южна Осетия и Абхазия, следвайки примера на Русия.

Новият председател на годишната сесия на Общото събрание на ООН от Никарагуа, бившият външен министър на страната Мигел д’Еското, пое поста тази седмица и обяви радикален план, чрез който ще се опита да „подреже крилата“ на Съвета за сигурност и да даде повече власт на Общото събрание.

Подобно развитие би имало непредвидим ефект върху световната политика, тъй като ще позволи мнозинството на развиващите се държави да надделее над големите сили. Но фактически този план няма шанс да успее, тъй като всяка една от големите сили би могла да го спре.

Политическите разногласия няма да попречат на държавите привидно да се придържат към основната тема на срещата, определена от Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун – потвърждаването и засилването на ангажираността към определените от ООН Цели на хилядолетието за развитие. По план поредицата от осем специфични цели – от ограничаването на бедността, глада и болестите до насърчаване на образоването – трябва да бъде постигната до 2015 година. Но според доклад на ООН, публикуван по-рано този месец, най-богатите държави в света отстъпват от обещанията си за увеличаване на помощите за бедните страни, с което заплашват реализирането на целите.

Финансовите сътресения от последната седмица, при които американската инвестиционна банка „Леман брадърс“ подаде молба за съдебна защита от кредитори, а правителството на САЩ инжектира 85 млрд. долара в застрахователната компания Ей Ай Джи (Американ интернешънъл груп), едва ли ще помогнат, опасяват се високопоставени представители на ООН. Бан Ки-мун „е дълбоко обезпокоен, че това може да окаже много сериозно отрицателно въздействие върху цялостния капацитет на международната общност при реализирането на Целите на хилядолетието за развитие“, обяви в четвъртък говорителката на световната организация Мари Окабе.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.