Момичетата-каучук на Улан Батор мечтаят за Запада

Крайници като от гума, стави от восък – в монголската степ живеят най-добрите момичета-каучук в света

10-годишното глухонямо момиче Алтансувд тренира всеки ден. Снимка: сп. Фокус

Розовият костюм на Алтансувд свети като рубин. Той е единственото цветно петно в потъналия в полумрак и прах следобеден Улан Батор. Бедността властва в целия квартал Дамбардаржа, осеян с юрти, дървени огради, дървени бараки, кълба дим, палатки и лаещи кучета. 10-годишната Алтансувд обаче не чува кучетата, защото е глухоняма. За сметка на това пък може да огъва тялото си все едно е от каучук. Може да извие гърба си назад, докато главата й не се появи на килима между краката й и не погледне в очите съседските деца. Стойката й, красивият й костюм, дори името й – Алтансувд означава златна перла – изглеждат не на място в този мрак, тук, в най-студената столица на света, на 1350 м над морското равнище. В нищото между Китай и Сибир, където някога било царството на Чингиз хан. Алтансувд е момиче-каучук и може да извива тялото си във всички посоки.

Крака, вързани на възел

За момичета-каучук се разказват невероятни истории – митове от царството на фокусниците от миналите векове. Според един от тях екзотичните акробати втривали змийска отрова в ставите си, за да станат по-гъвкави. Друг твърди, че най-гъвкавите момичета изобщо нямали стави. „Не вярвам на тези приказки, казва Мункхаргал, майката на Алтансувд. „Във всеки случай дъщеря ми има също толкова стави, колкото и аз. Само че може да ги движи по-добре.“ Очите й светят, докато момичето показва на гостите какво може. Тя кръстосва крака зад главата си, връзва ги на възел и изглежда елегантна като императорска боа. Алтансувд е гордостта на семейството и надеждата му за по-добро финансово бъдеще. Бащата работи като пътен полицай и изкарва сто евро на месец, но с тях плаща и тренировките на дъщеря си. Надява се, че обучението й е инвестиция, която по-късно ще се изплати. Според майката шансовете за това не са лоши, защото дъщеря й вече показала уменията си на едно представление.

Тяло, разпънато като тесто

В един от ъглите на дървената барака, в чиято единствена стая живеят четирима души, виси първият медал на момичето. Розовият костюм обаче е шит от майката, която се надява той да заблести по сцените на широкия свят. В международно цирково представление или дори в някое казино на Лас Вегас. Там може да се изкарат добри пари. Както прави 29-годишният Буд Тумурбаатар, един от малкото мъже-каучук в света. Той спечели награди в Русия, Италия и дори на прочутия фестивал в Монте Карло и твърди, че на месец е изкарвал повече от десет хиляди долара. Тумурбаатар е ученик на легендарната Ценд-Айуш – основателката на монголската акробатика. Тя обучаваше учениците си и на 70-годишна възраст, а днес снимката й виси в цирковата школа на Улан Батор, в която тренира и Алтансувд.

Заповеди за издържливост от треньорката

Починалата учителка гледа от снимките по стените към младите момичета, които огъват телата си върху цветни кърпи за баня. Стаята се намира зад манежа – наполовина музей, наполовина склад. Мазилката от стените се рони: това е школата по акробатика на прочутия монголски държавен цирк, ковачницата за кадри, която бълва най-добрите момичета-каучук в света. Помещението се отоплява от малка печка, защото централното парно в града не работи.

Обучението в школата за момичета-каучук продължава пет години, а кариерата им приключва на 35 години. Снимка: сп. Фокус

Момичетата обаче се потят от напрежение, а най-малките от тях са на пет години. Понякога болката изкарва по бузите им по някоя сълза. „Дръж“, казва треньорката и продължава да държи момичетата, докато почти не могат да си поемат дъх. Гъвкавостта може и да е дарба, но без тренировки не означава нищо. Тялото постоянно трябва да се разтяга. А ръцете на треньорката работят като точилка, която размесва тесто върху маса.

Тсерендулам захапва здраво мундщука на един статив. На него се издига цялото й тяло, а краката й се вдигат в шпагат над главата. След това върху нея се качва още едно момиче. Това е позата „Мартинели“ – коронният номер на всички представления по света, която 17-годишните момичета са упражнявали една година. Във витрините трупат прах бюстове на Ленин и свидетелстват за старите успехи и за великите времена на монголските акробати. За времето, когато всичко се правеше в името на победата на социализма, а не за долари.

След 20 години тялото е изхабено

Тсерендулам вече се е преоблякла и изглежда като най-нормална тийнейджърка: дънки, тениска, MP3-плеър. Доскоро тя е ходила на училище – далеч в монголската степ – с кон. Родителите й са прости селяни, които потърсили щастието си в града. Те все още живеят в юрта, а това не се харесва на Тсерендулам. По пътя за дома димящият автобус изхвърля 17-годишното момиче в края на града от палатки. От тук нагоре по склона се вие каменен прашен път. На високите човешки ръст дървени огради няма номера, нито улично осветление. „През нощта не бих минала оттук сама“, казва Тсерендулам. Няколко мъже са се скупчили около останките на една кола, псуват и си предават шише водка.

Момичето отваря ниската врата към дома си със стени от филц. В средата на юртата, точно до огнището, има малка дървена маса с три столчета. До входа е сложена миниатюрна мивка, в която няма течаща вода. „Животът в палатката е труден, казва Тсерендулам. През лятото е прекалено горещо, а през зимата – студено.“ Тсерендулам иска да се измъкне оттук. „За нас едно момиче-каучук не е нищо особено“, продължава тя. И стоте или 150-те евро, които може да изкара тук са мизерно заплащане за напрежението и риска от травми.

Полет към един по-добър свят

Тсерендулам мечтае за Запада, за представления в Сан Франциско, където живее една нейна леля. Това ще е големият скок и то не само към международната циркова арена. Защото момичета-каучук се появяват отдавна и в клипове на песни, в телевизионни предавания и реклами. А мечтата на момичето е да направи позата „Мартинели“ върху блестящия капак на луксозна лимузина. Вместо това и утре денят й ще започне рано в Улан Батор, върху една кърпа за баня под смразяващите снимки на окичените с ордени функционери. На неоновата светлина и под командите на треньорката й: „Дръж, Тсерендулам!“

Тсерендулам спира дъха си и преглъща сълзите. Обучението продължава пет години. Това е къртовски труд. И тогава, ако всичко е наред, ще последват 20 години успехи. Когато станат на 35, кариерата на момичетата-каучук приключва, защото тялото е износено. Но Тсерендулам е амбициозна и иска да успее. Също като глухонямата Алтансувд. На въпроса за бъдещето си десетгодишното момиче изпъва ръка във въздуха и имитира полета на самолет. Полет към един по-добър свят.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.