Нов Варшавски договор се обединява срещу Русия

в. Гардиън

Чехи протестират срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага през 1968 година. Днес Полша, Чехия, Естония, Латвия и Литва се обединяват наново срещу Русия. Снимка: Ройтерс

Комунистическа Полша беше най-силната членка след Съветския съюз на Организацията на Варшавския договор – оглавеният от СССР съюз, който обединяваше Източна Европа от 1955 до 1991 година. Самото име на договора подчертава специалната роля на Полша в пакта. Повечето поляци бяха недоволни от съветската власт, но мнозина смятаха, че руснаците поне ще могат да защитят тях и новопридобитите им територии на Запад от германците.

Сега се заражда Варшавски пакт от нов тип, този път със силно антируски и проамерикански характер. Полша и трите балтийски републики – Естония, Латвия и Литва – хармонизират политиките си с оглед статута си на суперсъюзници на САЩ, на своята подозрителност към Русия и на вътрешното си недоволство срещу „меката“ европейска външна политика. Посещенията на лидерите на балтийските държави през август в Тбилиси, където изразиха солидарност с Михаил Саакашвили, бяха върхът на айсберга. Тези държави са най-силните застъпници за членството на Грузия и Украйна в НАТО, противопоставят се остро на газопровода между Русия и Германия, и открито подкрепяха чеченските борци срещу руската власт.

Във вътрешната си политика те също се различават от ляволибералния консенсус в Западна Европа. Хомофобските политики, смесените чувства към евреите, силните антилеви настроения и отричането на правото на малцинствата на самоопределение са нещо обичайно. Единствената разлика е в отношението им към Втората световна война. Полша е жертва на нацистка Германия, докато балтийските десни политици повече или по-малко открито твърдят, че германската окупация не е била по-лоша от съветската власт преди и след войната. Управляващите консервативни партии в тези страни са твърдо убедени, че Европейският съюз е слаб пред лицето на Русия. Може да се разчита само на американците.

Полша отдавна храни амбицията да се превърне в регионална сила в Централна и Източна Европа, но тези амбиции бяха попарени от ЕС. Сега САЩ й предлагат подобен статут като техен съюзник, а разполагането на елементи от американския противоракетен щит с ракети, за които се подозира, че ще бъдат насочени към Москва, поставя завършващия щрих на тази мисия.

Най-важната характеристика на новия пакт е неговата свръхлоялност към Вашингтон в сферата на външната политика и сигурността. Тези страни гледат на Европейския съюз като на икономически клуб, източник на подкрепа и на субсидии за земеделието и инфраструктурата. В техните очи общите екологични и социални цели на старите членки (и на левите партии в новите членки) са по-маловажни от силните трансатлантически връзки.

Като член на Комисията по околната среда към Европейския парламент, дотук не съм забелязал балтийските или полските консерватори да са показали някаква сериозна ангажираност с екологичните проблеми. Същото важи и за социалните въпроси. В този смисъл те са най-близки до евроскептичните британци, но въпреки това разчитат на финансовата помощ от по-богатите държави в ЕС.

Преди да си вадим изводи за този нов неформален съюз, трябва да разберем къде са корените му. Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 година между нацистка Германия и СССР все още е здраво запечатан в съзнанието на полската и балтийските нации. Ако германците и руснаците се споразумеят за нещо, те незабавно реагират с подозрение и желание да привлекат силен съюзник. Преди Втората световна война тези съюзници бяха Великобритания и Франция. Сега това са Съединените щати. Войната в Грузия и разполагането на елементите от противоракетния щит само засилиха тази тенденция.

Разбира се, политиката изисква този нов съюз да се разшири. Чехия очевидно е кандидат, предвид готовността й да приеме на своя територия американска радарна техника. Чехите обаче не таят толкова силни антируски чувства, а тяхното общество е твърде либерално и светско в очите на полските консерватори. Словакия традиционно е доста проруски настроена – нейният премиер Роберт Фицо дори отказа да признае независимостта на Косово. По пътя на логиката следващата перла трябва да бъде Унгария. Бившият премиер и водещ опозиционер Виктор Орбан с най-голяма готовност би присъединил страната към полско-балтийската група. Той обаче все още е в опозиция.

Премиерът Ференц Дюрчани от Унгарската социалистическа партия се опитва да поддържа добри отношения с Русия, която е не само най-големият доставчик на петрол и газ за Унгария, но предлага и пазар за унгарските стоки за износ. Целта на унгарските социалисти е да балансират между предаността си към САЩ по въпросите на сигурността, коректните си отношения с Русия и ангажимента си към бъдещата обща европейска външна политика. Но докато няма такава политика, за тази малка страна не е лесно да устои на изкушението да се присъедини към съюза на проамериканските и антируски ястреби.

Това, от което Унгария – и Европа – се нуждаят, е обща стратегия, основана на военностратегическия съюз със САЩ и на конструктивното сътрудничество с Русия. Но преди всичко европейците трябва да вярват в самите себе си. Те не са застрашен вид без Русия и САЩ.

* Дюла Хеди е унгарски социалист, депутат в Европейския парламент.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.