Лукашенко или „Последният диктатор“, притиснат между Изтока и Запада
в. Файненшъл таймс
Президентът на Беларус Александър Лукашенко се радва на незавидната си слава. “Щастливци са онези, казва той с усмивка, които се срещат и сядат на маса с „последния диктатор в Европа“. Думите му са доказателство за това, че беларуският лидер не се съобразява със западните политически правила и е готов да превърне определението за себе си в шега. Те са израз и на неговата увереност. След 14 години на власт, той е изправен пред съвсем малко вътрешни предизвикателства. И едва ли би могло да бъде другояче след като е известно с какви безмилостни средства той наложи авторитарен стил на управление в страната с население от 10 милиона. Десетте години силен икономически растеж също дадоха възможност на бившия директор на совхоз да запази до голяма степен реалната популярност, която си осигури след като дойде на власт през 1994 година, след разпадането на Съветския съюз. Периодично има протести, организирани от разединените опозиционни партии, но те са ограничени предимно в столицата Минск.
Президентът се наслаждава на здравата си хватка върху властта у дома. „Ще се радвам да предадете едно пределно ясно послание на хората в Европа – че нямам диктаторски аспирации да остана на власт, а изключително силно завися от волята на народа“, каза Лукашенко в интервю за „Файненшъл таймс“ и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. В продължение на два часа президентът на Беларус говори за всичко – от предстоящия мач за световната купа по футбол Англия-Беларус до енергията и своето политическо верую. Изявите на Лукашенко за чуждестранни медии са нещо необичайно за него. Но и времената са необичайни. Колкото и силни да са позициите му у дома, той усеща натиска отвън, главно от Русия – негов политически спонсор, донор, който му оказва помощ и доставчик на енергия.
Далеч преди грузинската криза Лукашенко „пусна пипала“, за да опипа почвата на Запад, в опит да намали изолацията си (включително забрана за издаване на визи за високопоставени служители), наложена от Европейския съюз след като международни наблюдатели разкритикуваха като нечестни президентските избори през 2006 година. Брюксел показа, че е готов за умерено сближаване, ако Лукашенко смекчи суровото си управление, като започне с освобождаването на политически затворници и положи усилия да подобри демократичните стандарти в парламентарните избори.
Лукашенко изпълни условието за затворниците, както потвърди и ЕС, и се концентрира върху изборите. Той твърди, че нарушава беларуските закони, за да направи така, че
изборите да отговарят на нормите на ЕС, например с това, че настоява в избирателните комисии да бъдат включени повече представители на опозицията. Той приветства международните наблюдатели с думите: „Отворихме страната си за всички.“ Лукашенко обаче предупреждава Европейския съюз и Съединените щати да бъдат обективни в оценките си и обвини Запада в „двойни стандарти“. Той се оплаква, че важни страни с подобни политически недостатъци не биват наказвани, и такъв пример е Русия. „Независимо дали на Запада му харесва или не, парламент ще бъде избран в съответствие с нашата конституция“, казва той. „Няма да се моля за визи на ЕС.“
Лукашенко задава въпроса дали действителната цел на Запада е смяна на режима. Казва, че не бърза да си отиде и посочва как „английската кралица“ е на власт от доста време. Той твърди, че е служил на страната си добре, измъкнал я е от постсъветската икономическа бъркотия, установил е стабилност и е повишил доходите с два и половина пъти в сравнение с нивото им от съветско време. Икономиката през миналата година имаше растеж от 8,2 процента и според прогнозите ще се забави съвсем малко, до 7,1 процента през тази година, според Международния валутен фонд.
Беларус се променя, но със свое собствено темпо, твърди Лукашенко. „Ако искате да ни промените според вашите стандарти, може да мислите върху това, но не бива да ни принуждавате. Може би ние сами ще осъзнаем, че можем да бъдем на 80 процента като Германия или Великобритания. Изборът трябва да е наш.“ Лукашенко запази държавните предприятия много по-дълго отколкото другите бивши комунистически страни. Сега той твърди, че на дневен ред е приватизацията, като за продажба ще бъдат предложени до 100 процента от акциите. Той обаче предупреждава, че цената трябва да е „справедлива“. Инвеститори „на зелено“ също са добре дошли. На „честните“ бизнесмени дори ще бъдат дадени безплатни парчета земя за жилища, „за да не живеят на края на Европа, например в Лондон, а в центъра на Европа“.
Президентът на Беларус признава, че е подразнил Русия като не призна отцепилите се грузински територии Южна Осетия и Абхазия. Той не изключва обаче възможността да направи това в бъдеще и добавя, че новият парламент би трябвало да си каже думата по въпроса. Отхвърля като „абсолютна глупост“ предположенията, че с действията си Русия създава опасен прецедент за Беларус. „Не дай боже Русия да се опита да постъпи по същия начин срещу Беларус. При едно такова невъобразимо положение Европа би имала пълното право да се възпротиви на Русия без да прави никакви компромиси относно методите или средствата“, казва той. Лукашенко иска Западът да бъде по-активен в бившия Съветски съюз и е на мнение, че западното влияние е главната причина, поради която бивши страни от съветския блок отказват да последват Русия и да признаят Абхазия и Южна Осетия. Но какви са гаранциите, че в бъдеще Западът ще бъде достатъчно силна противотежест „на непрестанно нарастващата мощ на Русия и на нейното засилващо се влияние в тези страни“? Уместен въпрос, но на Запада никак не му е лесно да обсъжда това с Лукашенко.
Живот на власт
Август 1954 г. – роден в Копис,
1982 г. – заместник-председател на колхоз, преди това служи в съветската армия,
1990 г. – избран за депутат във Върховния съвет на Република Белорусия,
1993 г. – избран за председател на антикорупционната комисия на беларуския парламент,
юли 1994 г. – избран за президент
ноември 1996 г. – печели референдум, с който се разширяват пълномощията му над парламента и се увеличава мандатът му с две години,
септември 2001 г. – преизбран за президент за още пет години на избори, обявени за недемократични от западни наблюдатели,
октомври 2004 г. – печели референдум, с който отменя ограничението за право на два мандата за президента,
март 2006 г. – преизбран за трети президентски мандат; наблюдателите осъждат гласуването като напълно нечестно,
декември 2007 г. – обявява, че в случай на разполагане на американски бази в Полша и Чехия, Беларус ще разположи на територията си руски ракети,
юни 2008 г. – обявява международен търг за строителство на атомна електроцентрала.
По БТА