Константин Павлов – истинският господар на мълчанието ни напусна

Пушех и мълчах, мълчах и пушех

Едно от последните издания на Константин Павлов. Избрани интервюта. С., Факел-експрес. 2006

Константин Павлов мълча в последните години от живота си. Беше мълчание от болест. Но чия беше болестта? На тялото или на този свят, който не иска да чуе поета?
Името му беше рядко споменавано по времето на комунизма. От страниците на вестниците и купища литературни издания крещяха имена на дузини поети, за които днес никой не си спомня. Няма ги. Разтвориха се с падането на комунизма. Помнят се само заради врявата около тях или това, че са били приближени на Живков и режима.

Константин Павлов не беше от тях. Всъщност толкова дълго му забраняваха да говори, че той превърна мълчанието в поезия. В стихосбирките „Сатири“ (1960), „Стихове“ (1965), „Стари неща“ (1983 – след почти 20-годишна пауза), „Появяване“ (1989), „Агонио сладка“ (1991), „Убийството на спящия човек“ (1992), „Елегичен оптимизъм“ (1993), „Отдавна…“ (1998), „Спомен за страха“ (1998), „Надпяване“ (2001), „Избрано“ (в 4 тома 2002).

Изглеждат много, но паузите между годините крещят. В тях го чуваха малцина, и то предимно в чужбина. Преведоха го на всички европейски езици, самата Ана Ахматова го нарича „най-големия български поет“. Може би защото се боят от думите му, от стиховете, в малкото години, когато му разрешават да си изкарва препитанието със словото си, той предпочита езика на образите и създава сценариите на едни от най-енигматичните и изящни български филми – „Спомен за близначката“ (1976), „Чуй петела!“ (1978), „Илюзия“ (1980), „Масово чудо“ (1981, забранен за прожекции), „Бяла магия“ (1982), „Памет“ (1985), „Селцето“ (тв сериал, забранен за излъчване), „Без драскотина“ (1989), „Нещо във въздуха“ (1993), „Съдбата като плъх“ (2001), сценарии за анимационни и научно-популярни филми.

„Сладката агония“ на поета завърши на 75-годишна възраст. Остават стиховете му, чието мълчание тепърва ще отеква в сърцата ни.

ИНТЕРВЮ В УТРОБАТА НА КИТА

– Къде беше –
питат ме –
повече от три десетилетия?

– Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

– Как прекара –
питат ме –
три десетилетия в търбуха му?

– И това го знаете –
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.

– Ама Йон излезе –
викат ми, –
теб защо те няма –
питат ме.

– Йон излезе –
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.

– Страшно ли ти беше –
питат ме –
толкова десетилетия?

– Страшно беше,
скучно стана –
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…

– А сега какво ще правиш –
питат ме –
следващото тридесетилетие?

– Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.

***

изд. 2002 г.

ЕПИТАФИЯ НА ХЕРКУЛЕС

Всичките ми зъби са избити
все от беззащитни същества –
и това ме кара да почитам

слабостта!

***

Фасулът,
дето сложих в тенджерката ми –
на втори ден
от месеца четвърти
през лято 956-то –
завря от Огъня на обещаните надежди…

Вря Десет,
Двадесет,
Вря Тридесет години…

Не увира.
(Спокойно изречено.)

И не увира!
(Гневно изречено.)

И не увира…

(Примирено.)

***

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.