Германия се бои за съдбата на немския език по света
След десетилетия стеснително безразличие и благосклонност към англицизмите, германците започват да се интересуват повече от своя език, който се говори от най-много хора в Европейския съюз. Половината от тях настояват за по-широко използване на немския в ЕС, а две трети смятат, че езикът им е застрашен от упадък, показва публикувано през лятото проучване.
„Общественото мнение, както и политическите среди, започват да разбират, че работата за популяризиране на културата и на езика е също толкова важна, колкото икономиката, социалният мир и образованието“, казва Петер Айзенберг – лингвист и германист, който преподава в университета в Потсдам близо до Берлин. “Дълго време нямаше политика за популяризиране на езика в Германия, главно заради травмиращите спомени от нацизма,” отбелязва той.
„В отговор на глобализацията и утвърждаването на английския се промени начинът, по който германското обществено мнение възприема немския език“, отбелязва Рихард Визе, председател на германското лингвистично дружество. От 2007-ма, след години на ограничени ресурси, 150-те Гьоте институти, разпространяващи немския език по света, се радват на по-големи публични субсидии. Започнато беше обширно изследване за отношението на германците към собствения им език, което се очаква да даде информация за интеграцията чрез езика и мерките, които трябва да се вземат в защита на немския. “Това е най-голямото проучване от този род от обединението на Източна и Западна Германия,” каза Лудвиг Айхингер, ръководител на проекта към Института по немски език.
В дебатите взе участие дори канцлерът Ангела Меркел, като пледира да бъдат укрепени позициите на немския в света. “Езикът на Гьоте е привлекателен, но ние трябва да се борим за популяризирането му,” каза Меркел миналата седмица и призова Гьоте институтите да се погрижат за отношенията с икономическите среди. Чуждестранните ученици не бива да остават с впечатлението, че курсът по немски е „наполовина курс по английски“, предупреди Меркел, според която овладяването на езика е ключът към интеграцията.
Нашествието на англицизмите, които се използват по-често в ежедневния език тук, отколкото във Франция например, е трън в очите на стотина асоциации. Освен това германските евродепутати редовно негодуват когато Брюксел обнародва директиви, написани на английски и френски, при положение че немската им версия би била интересна за над 90 милиона немскоезични европейци.
И все пак, защитата на немския никога няма да е толкова силна както тази на френския във Франция, или пък на езиците в Испания или Полша, смята Визе. Това е така, защото едва ли има много други езици на земята, за които са казани толкова лоши думи, колкото за немския. Може би дори няма друг такъв език, пише Петер Айзенберг.
В отчаянието си асоциациите за защита на езика стигат до там, че настояват употребата на немския да залегне в конституцията – мярка, която поражда скептицизъм у много експерти, за които езикът им никога не е бил така богат, макар най-ползваният и разпространен днес да е английският. Отстъплението е ясно изразено и в научната област, но четенето на немски текстове се запазва при дисциплини като философия, история на античността или археология.
По БТА