Западът подценява Китай и Русия като велики сили

в. Гардиън

Китайци вдигат националното знаме на церемонията по откриването на олимпийските игри в Пекин на 8 август. Снимка: Ройтерс

Дискусиите за нов световен ред се водят около едно псевдо-предположение, налагано най-вече от Запада. Събитията от 8 август, които предизвикаха тази дискусия – Олимпийските игри в Пекин и конфликта между Русия и Грузия – не разкриха нищо ново за международната система. Двамата основни играчи – Русия и Китай – винаги са били велики сили – факт, който се игнорира и подценява от Запада.

Великата сила може да бъде определена като страна, която упражнява голямо влияние върху регионалните или глобалните системи. Тя не може просто да бъде измерена чрез брутния вътрешен продукт, паритета на покупателната способност или от брутния вътрешен продукт на глава от населението. Дори когато е затънала в бедност или изолация, природната й сила, обусловена от територията, населението и културата й, все още отделя енергия към външния свят. Имайки предвид естеството на политиката на великите сили, има няколко принципа, които трябва да бъдат подчертани. Първо, тези сили заслужават към тях да се отнасят с уважение, защото не могат да бъдат пренебрегвани: всяко тяхно движение влияе на международния ред. Второ, някои граници не трябва да бъдат пресичани при отношенията с тях; никой не трябва да се опитва да руши техния вътрешен ред с надеждата, че ще рухнат, нито да ги натиска в ъгъла, защото това неизбежно ще причини хаотични или изпълнени с насилие последствия и страдания за всички замесени. Накрая, те трябва да бъдат подбуждани да спазват задълженията си на международната сцена – във все по-обвързаното глобално село великите сили имат дори по-големи отговорности.

На церемонията по откриването на олимпийските игри в Пекин светът видя “новия” Китай – мощен, цивилизован и модерен. Някои хора на Запад може и да са били шокирани, дори уплашени. Но подобна реакция само отразява недостатъчните знания и дълбоки предразсъдъци. В течение на хиляди години Китай е бил велика нация с голяма територия, огромно население и блестяща култура. През последния век и половина страната се опитва да намери пътя си към модернизацията. А през последните три десетилетия Китай се включи в международната общност и постигна голям успех. До олимпийските игри обаче той беше несправедливо обрисуван от западните медии като затворена, назадничава и тоталитарна държава, като понасяше критика за всяко събитие от Дарфур и Далай Лама до правата на човека.

Руски войници напускат с танка си грузинския град Гори на 22 август. Снимка: Ройтерс

В същото време конфликтът в Южна Осетия показа на света възвръщането на военната мощ на Русия. Много хора бяха шокира и от Русия, общественото мнение на Запад беше на страната на Грузия и пренебрегна факта, че тя провокира конфликта. По-дълбоката причина беше дългогодишният натиск на НАТО, на който разгневена Русия в крайна сметка даде отговор и с помощта на военна сила започна да защитава своето стратегическо пространство и жизнени интереси. В годините, последвали Студената война, САЩ и целият западен свят явно подценяваха способностите на Русия като традиционна велика сила – да не говорим за подценяването на нейната национална гордост.

За двайсет години, отминали от падането на Берлинската стена, светът – съдейки по всичко – свикна с еднополюсния световен ред, където властват САЩ. Неоконсервативните концепции за великодушната хегемония и налагане на демокрацията под лозунга за свобода, демокрация и универсалните ценности изглеждаха напълно обосновани. Според анализа на Франсис Фукуяма, в основата на неоконсерватизма лежат два мита: че демокрацията е панацея от практически всички проблеми на света – от бедността до тероризма; и че военната сила може да се използва за да се ускори процесът на демократизация. По време на войната в Ирак тази логика беше подложена на сурова критика, но почти никой не се усъмни в нея, когато я прилагаха в Китай и в Русия.

Китай след олимпиадата ще трябва да решава нови икономически и социални проблеми, да търси пътища за социална трансформация, политическо развитие и по-добри международни отношения. Русия, въпреки Южна Осетия, остава велика сила с военен потенциал, гигантски енергийни ресурси и политическо влияние. Августовските събития не промениха международната йерархия: съществуването на тези две велики сили само беше засенчено от мита за еднополюсния свят. Тези събития обаче са шанс за света да види истината за настоящия световен ред. А ако държави като Китай, Русия, Индия, Бразилия и други, получат статута, който им се полага по право, те ще оказват на света конструктивно влияние.

–––––––

*Ю Уанли е доцент в Центъра за международни и стратегически изследвания на Пекинския университет.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.