На обяд в студентския стол…

Студентски стол №4 – известен като „Четворката“. Снимки: Нели Томова

Студентският стол е място, където влизаш смъртно гладен и излизаш гладен като вълк – такъв афоризъм имало по времето на комунизма. Дали тая шегичка по адрес на столовете е актуална?

В Студентския град има десетки столове, в които противно на всички митове и легенди, всеки ден ходят хиляди студенти. А и не само в Студентския град – столове има при що-годе всички факултети на университетите. И какво кара всички тези хора да отиват да се хранят на стол, при положение, че по традиция се разказват вицове за него? Ниската цена на купон за стола – около 1,20 лв. най-евтиният – не е единствената причина. Става дума за навици. В провинцията повечето ученици, преди да станат студенти, са свикнали да ядат манджите я на мама, я на баба. Малко са тези, които сами могат да си готвят и изведнъж идват в големия глад и настава шаш и паника. След като се настанят в общежитията, оглеждат терена къде какво може да се хапва и най-често се спират на някой от столовете. В много блокове има студентски столове и студентите от блока предпочитат да ходят в него, отколкото в някой по-далечен.

Снимки: Нели Томова

Дори в интернет-форумите на някои от университетите има отделни теми, в които се обсъжда надълго и нашироко в кой стол какво има за ядене, къде е вкусно и къде не, къде е по-евтино, къде можеш да се отровиш с храната. Срещат се оплаквания заради малки порции, разстройство след “кофти” храна и миризмата в столовете. Някои апелират към капризните студенти, като не им харесва да си готвят сами, да не мрънкат много, други  предлагат рецепти. Като цяло “за” столовете са малцинството студенти. Повечето смятат яденето на стол за глупаво, за загуба на време, за липса на вкус и за непрестижно. Тези настроения, може и да имат основания, но някак си намирисват на предразсъдъци и комплекси. И вместо на стол, тези хора избират пица, хот-дог, дюнер, печените бутерки “Форнети”, някакъв сандвич или друго тестено изделие.

„Четворката“ отвътре – поне 500 души минават оттук на обяд. Снимки: Нели Томова

Някои изтръпват само като им се спомене думата “стол”. Други презрително се изказват, че “не биха си позволили лукса да се хранят в стол”. Или че ги е гнус. Студенти всякакви. Но… яденето на стол излиза евтино. До миналата година беше само левче, но инфлацията се отрази на храната за бедните студенти и днес те похапват за от 1,20 до 2 лева. Заради евтинията в студентските столове идват да се хранят и служители от близки фирми, без да страдат от скрупули, но понеже не са студенти, плащат по 3-3,50 лева за ядене. Същата сума плащат и строителните работници, от които изобилства покрай многото строежи в Студентски град. Като в менюто им е включено: супа, основно ядене, хляб и десерт. Обикновено има избор и за трите неща, така че за всеки вкус има по нещо и няма сърдити.

В стола на Националната спортна академия пък има друго любопитно явление.

Снимки: Нели Томова

Там дават т. нар. “сух пакет”. За лев и 50 получава цял плик с лакомства – „Сникърс“, „Марс“, вафли, „Бейк Ролс“, солети, „Кит кат“, кола и още какво ли не. Правят се няколко варианта и всеки спортист знае точно кой вариант е за него, за да има достатъчно енергия. Има и различни дневни менюта, в които са включени различни готвени ястия. Само че за стола на НСА ти трябва и студентска книжка, че учиш там, все пак идеята на цялото хранене там е да се дава енергия на спортистите. Но винаги се намира по някой хитрец, който успява да се сдобие със заветния сух пакети например, а учи да кажем в УНСС.

В някои столове дават, когато е най-голямата навалица (готвачите го наричат “време за обяд”), сам да си конфигурираш менюто – да ти сложат нещо от едното ядене в другото. Е, това че понякога се намира някоя друга костица от пиле в супата, или пък това, че кюфтетата не винаги са добре изпечени не пречи на студентите все пак да си тръгват сити. Намират се и други кусури, но за толкова пари явно това е най-доброто като количество и качество.

„Четворката“ отвън. Снимки: Нели Томова

Около някои важни събития пък, каквото е сесията, столът се превръща в читалня. Групичка студенти се е разположила на няколко маси, всеки предъвква някакво ядене и чете усилено за предстоящ изпит, контролно, колоквиум или каквото там. Други пък отиват на стол да се наприказват. Часове след като чиниите са празни, седят и оживено си говорят. Някои момичета се гримират и лакират в стола.

Един от най-големите столове в Студентския град е т.нар. “Четворка” (столовете обикновено са номерирани, но разговорно се казва – столът до 61-ви блок, до 53-ти и т. н.). Всеки ден в „Четворката“ се хранят около 500 и повече души. Самият стол се намира на спирката след УНСС с автобус 280, и на спирката на 94 след Технически университет. 50 метра по-нагоре се влиза в един базар, и в него има едни стълбички, които водят до врата с надпис “Работно време: Понеделник до петък от 11:30 до 20:00 ч. Почивни дни: Събота и неделя”.

Снимки: Нели Томова

С отварянето на вратата ме лъхва миризма на готвено. Изкачвам се по 20-25 стъпала, след което изведнъж попадам във времето на социализма. Огромно помещение. Отпред е кухнята с плота, по който се редят чиниите с яденето. Отляво е мястото, където се връщат празните табли и чинии, и умивалнята. Останалото пространство е заето само с маси и столове. Подът е от мозайка със зелени плочки, а таванът е в контраст с интериора – нов, с луминисцентни лампи. На някои места столовете са пластмасови, но тук са метални. Облегалките са с 3 облицовани дървени летви. На някои обаче им липсват тези опори. Масите са застлани с покривки, които е съмнително колко често и дали се перат.

Снимки: Нели Томова

Върху покривката има стъкло с площта на масата. Най-отдалечените маси са празни, защото прозорците седят отворени в дъното и вее студено. Като цяло изглежда доста мизерничко и занемарено, но е сравнително чисто.

Чистите табли всъщност са съмнително чисти – изглеждат мазни и това се потвърждава от капките вода, които не мокрят пластмасовите табли. Някои са изпочупени или пукнати. Всички са шарени, на някои има и картинки. На умивалниците няма сапун, въпреки, че е сложена пълначка за течен, нито топла вода и се отказвам да си измия ръцете, просто ги избърсвам с мокра кърпичка. В това време редицата от чакащи минава поразително бързо.
Лъжиците и вилиците седят в метални контейнери. Тяхната чистота също е леко съмнителна, като че ли и те са малко мазни. След приборите си избираш супа – боб-чорба и пилешка. На следващото ниво има основно ядене – зелева салата с картофени кюфтета, наденица с боб, мусака. После е хлябът, който или е нарязан, или е на продълговати питки.

Снимки: Нели Томова

Десертите – обикновена вафла или крем “Малеби”. На касата плащаш 1,50 лв., ако си си взел стандартно меню, или 3 лева, ако си взел две основни ястия. От касата дават и салфетка – груба и розова.

Веднага прави впечатление, че на стол се хранят предимно момчета. Момичета се по-малко и то главно на групички, докато самотни момчета – много. Но не е прецедент да видиш в стола добре облечено и издокарано, наконтено момиче. И прави особено впечатление, че има доста хора от София, защото не се чуват кой знае колко мьекащи, поне около мен. Групички работници, всякакви хора. От време на време се мярка един дядо, който върви и прибира от оставените табли по някой и друг къшей хляб, или пък излива в малки пликчета остатъци от ядене.

Супата е вкусна. Само й трябва малко оцет. Дори боб-чорбата, за която казват, че е рядка и не изглежда кой знае колко добре, свършва – значи не е за изхвърляне. Зелевата салата пък е пресолена, но се яде. Картофените кюфтета не са никак лоши. И мусаката е хубава, но заливката й не вдъхва доверие. Колегите хвалят и другите ястия, които днес ги няма – кюфтета и кебапчета (не винаги добре изпечени, но прилични), различни яхнии с картофи и пилешко, пиле с ориз, картофено пюре, което също е безсолно, леща и т. н.

Снимки: Нели Томова

Вафлата е обикновена. Кремът малеби изглежда ужасно и дори не си помислям, че мога да си взема от него. Още повече, че не му слагат захар. Не слагат захар и на желетата и варените макарони. И ако не заковеш в стола в 11 и 30 часа, за да ядеш топли макарони, след това ще ядеш подметки. И то без захар!

Има една лелка, която отговаря за разпределението на остатъците от храната, за чиниите и другите неща и периодично подвиква след някой студент, който неблагоразумно си е оставил приборите не където трябва. Излизаш от стола, и през целия ден те преследва усещането, че си се пропил с миризма на манджа. И все пак беше вкусно.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.