ДАНС е като риба. А тя се вмирисва откъм държавната глава
Чистата съвест очевидно не е сред основните добродетелите на сегашното управление и не може да служи за пример по веригата надолу на чиновниците в страната на „господин чист”. Защото с чиста съвест, чисти ръце и горещо сърце от ДАНС можеха да погледнат обществото в очите и без да мигнат да отхвърлят тежкия упрек за съпричастност към побоя над журналиста Огнян Стефанов. Вместо това от ДАНС гузно мълчат и упорито отказват да кажат по този въпрос каквото и да било.
От ДАНС не могат да не си дават сметка, че ако не като поръчители (което вече излиза дотолкова извън рамките на какъвто и да било разум, че не е за вярване), то като подстрекатели на престъпния акт началниците на тази агенция не само могат, но и няма как да не бъдат заподозрени. Те сами си навлякоха такова реноме с комсомолския ентусиазъм, с който се заеха да разобличават предполагаемите врагове, дръзнали да списват анонимен сайт с антипрезидентска и антиправителствена насоченост, препращайки към главата на посочения от тях Огнян Стефанов цензурата на чуковете. Че и се похвалиха с големия успех в преследването на словото из интернет на специална пресконференция, на която се издадоха, че могат и да говорят, когато шефовете им сметнат това за целесъобразно!
ДАНС прилича сега на риба-хибрид, която е показала, че може да говори с човешки глас, но само когато й наредят. А иначе, типично, мълчи. Мяза на риба и заради вмирисването откъм главата. Мълчи като главата на правителството.
Пример им дава и президентът Първанов. Той е пътеводна звезда, направо петолъчка,по въпроса как се отиграват ситуации, в които трябва да се избегне конкретният отговор. На запитване, дали е получил апартамент, подарък от бизнесмен, отговаря, че истината за материалното му състояние била посочена в интернет (което, като е посочена, не означава, че не подлежи на съмнение – но кой да посмее да пита…). Не казва ясно: не, не съм получил такъв подарък! На 8 октомври ще станат точно две години, през които никой, ама абсолютно никой не се осмели да се поинтересува, дали случайно не лъже.
По същият начин реагира и когато с ловна дружинка обикаляше симитлийските гори, вместо да покаже съпричастност към жертвите на пожара в държавния влак край Карнобат тази пролет. Не отрече, че е бил в гората на стотици километри от кладата, а излезе с изявление, че не е „стрелял”, т.е. не е като да му било чак пък хубаво, като е бродил в мразовитата тъмна мартенска утрин на другия край на България.
Така че няма какво да се чудим, рибата наистина се вмирисва откъм главата. Откъм държавния глава, най-вече!