Да обиколиш Австралия на винена вълна

Залата за дегустации на Ричмънд Гроув, която с нищо не подсказва за индустриалните измерения на винзавода. Снимка: авторът

Виното е великолепен начин да се разходиш из едно толкова далечно и необятно място като Австралия. Навсякъде е скъпо да си турист. За определен кръг от хора обаче, които не се страхуват да работят и обичат виното, Червеният континент е съвсем достъпен. Това, което им е необходимо, са първоначалното вложение за самолетен билет, много ентусиазъм и, разбира се, търпение.

Австралия предлага работа във винарски изби по за няколко месеца. Като цяло не е толкова трудно, колкото би могло да се стори на песимистите. Най-главният фактор за успеха на подобна авантюра е всъщност нещо, които стои по един и същи начин във всички винарски изби на света. По време на кампанията както и на няколкото месеца след това, избите имат нужда от многократно повече работна ръка от тази, с която иначе постоянно разполагат. Всеки, който би имал желание да работи в изба по това време на годината, е добре дошъл. Това, че идва примерно от България или от Северния полюс е без значение, стига човекът да разбира английски. Ако пък и го говори – още по-добре. Хората

Лозята до Ръчмънд Гроув. Разбира се само малка част от гроздето, което използват, идва от там наблизо. Снимка: авторът

от север не трябва също така да забравят, че сезоните в двете полукълба са различни. Ако искат да не закъснеят за кампанията, е най-добре в края на февруари или началото на март да са вече в Австралия.

Първото ми стъпване там беше през 2002 г., когато след поредната ми Калифорнийска кампания, когато работих в Geyser Peak Winery, реших да опитам да направя и едно винено пътуване до Австралия. Още в Америка имах възможност да работя с много австралийци, които допълнително ме бяха запалили по тази и без това пленителна идея. Тогава имаше, а и все още я има, една симпатична жена от Австралия, която беше основала скромна фирма, уреждаща по-голямата част от нещата, които човек не би могъл да организира лесно сам. Най-важното – намираше ти работа в някоя Австралийска изба в район по твое желание, уреждаше визовите мъки и накрая прибираше за себе си съвсем приемлива и за двете страни сума. Всъщност скромната фирма още я има, но вече е доста по-голяма – http://www.bibber.com.au. Там интересуващите се могат да проверят в детайли за какво става дума, и ако искат да опитат.

Поглед отвътре. Зад бара винаги има асистент, който да отговори на всички въпроси, свързани с виното. Снимка: Аустралиа турист гайд.

Избата, в която попаднах – „Ричмънд Гроув“ (Richmond Grove), нямаше нищо общо с уютната представа, която се създава от изгледа на спретнатото им шато, използвано за продажби и дегустации. Последното е туристическата страна на медала – винаги привлекателна, чиста и приветлива, но имаща малко общо с действителността. Всъщност става въпрос за завод в истинския смисъл на думата, с резервоари с милиони литри и с километри тръбопроводи, по които непрестанно циркулира вино от едно място на друго. Асоциацията с петролна рафинерия хич не е пресилена (виж снимката).

„Джейкъбс Крийк“ – мерло.
Кът от дегустационната. Всичко е направено така, че посетителите да се почувстват уютно за дегустация и впоследствие да си купят от виното на избата. Снимка: авторът

Показателно е това, че работниците там задължително трябва да носят каски. Не по-малко интересно е и задължението да се мажат редовно със слънцезащитен крем, когато работят на открито. В подобен винзавод човек разбира до каква степен нещата в съвременното винопроизводство се определят от чисто технологични решения – поддържане на ниска температура в огромните резервоари с цел избистряне, третиране на виното със серен двуокис или вкарването на позволени добавки като танини и киселини например (б. р. – такива технологии се използват и в българското винарство, но култивираните танини са скъпи и се слагат в по-скъпите вина). Получава се и съвсем нагледна представа за мащабите, с които австралийците произвеждат вино. Трудно е да си представи човек какви биха били те, ако по-голямата част от континента не беше пустиня. Като цяло, колкото и да е подготвен човек предварително, впечатленията му от австралийската винена индустрия могат да се сумират в едно – учудване. Учудване не само от мащабите, но и от страстта на австралийците да опитват нови неща, да търсят нестандартни и интересни решения.

Винените „инсталации“ на „Ричмънд Гроув“ напомнят нефтохимически завод. Снимка: авторът

В спомените ми за тази първа австралийска кампания ще остане не само учудването, но и умората. Безкрайни нощни смени сред мощните електрически помпи и линиите за трансфер на вино, тичане около пневматичните преси, които изтискват скъпоценната течност и оставят непотребните семки и ципи след ферментацията. Малко успокоение беше това, че косвено участвам в създаването на едно от най-популярните и познати по цял свят австралийски вина – Jacobs Creek („Джейкъбс Крийк”). „Ричмънд” са част от компанията „Орландо”, която пък е собственост на „Перно Рикар”.

Червено (шираз) и бяло (шардоне) „Джейкъбс Крийк“.

Разбира се в Австралия има и малки изби. След шестте месеца във винзавода, който непрекъснато ми напомняше с резервоарите и каските си за нефтохима в Бургас, се зарекох, че следващото ми работно място ще е малко. След това, благодарение на парите от четирите месеца работа, обиколих половината Австралия. Може да се каже, че съм бил турист, но тази обиколка е нещо, което никой стигнал до там не трябва да пропуска.

Струва ми се невъзможно да посетиш Австралия един път и да не пожелаеш да отидеш пак. Следващата ми спирка, станала възможна отново благодарение на виното, беше в Макларън Вейл (McLaren Vale).

Мекият пейзаж на Южна Австралия – хълмове, лозя и пак лозя. Снимка: Аустралиа турист гайд.

И както се бях зарекъл – в малка изба… или поне по-малка от предишната. И отново имаше учудване. Учудване от двете преси, на които работех (б. р. – преси за грозде) – стари хидравлични чудовища ‘Coq’ и ‘Bromley & Tregoning’, които са в избата приблизително от 1860 година. Частите им са били почти изцяло подменени през 1940 г., но като цяло видът им се е запазил непокътнат. Бях като в машина на времето, отделно че резултатът от този вид пресоване наистина е блестящ. Ако човек се разрови в сайта на d’Arenberg може да види за какво става въпрос.

Типичните за Аделаида (столицата на Южна Австралия) спретнати улици и малки трамваи. Снимка: Аустралиа турист гайд.

Всъщност едно от емблематичните за избата вина се казва The Ironstone Pressings и представлява характерната за Австралия комбинация GSM – купаж от сортовете гренаж, сира и мурведр. Работата в малката изба беше далеч по-приятна отколкото във винзавода на Ричмънд. В малките изби човек просто е по-близо до виното.

След приключването и на тази кампания отново бях турист и пак обикалях из Австралия и Тасмания.
Равносметката от двете кампании там:
Спечелих цял нов свят за себе си.
Запознах се с невероятни хора – няма такива в България.
Видях неща, които ме удивляват и до ден днешен.
Многократно се чувствах щастлив.
Не спестих пари за панелка в “Люлин”.
Както и да го погледне човек – струва си отвсякъде. И всичко това благодарение на виното.

––––––––––––
* Авторът е преподавател по философия в Нов български университет. Работиле няколко сезона в изби в Калифорния и Австралия.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.