Прякорите във футбола: Как “Манчестър Юнайтед” станаха „Червените дяволи“ – 2

„Червените дяволи“ в сблъсък със „свраките“. Уейн Рууни от „Манчестър Юнайтед“ и Ники Бът от „Нюкясъл“. Снимка: Ройтерс

Както посветените фенове добре знаят, освен националните, клубните тимове също имат свои прякори. В тази втора част за прозвищата на отборите ще се спрем именно на тях. Футболните фенове стават привърженици на даден отбор по различни причини: историята на клуба, цветът на фланелките или просто семейни традиции. От друга страна, прякорът също може да стане такъв повод, макар че в много случаи произходът на прозвището е отдавна забравен.
Като родно място на красивата игра Англия безспорно е и мястото, където се зараждат и прякорите. От челните места във Висшата лига до последните в долните дивизии няма отбор, който да не е популярен с определен епитет. Много от тях са породени от цветовете на фланелките, като разнообразието е наистина голямо. Тимът на “Ливърпул” е наричан „червените“, на “Челси” – „сините“, „белите“ е прозвището на “Лийдс”, а на “Ковънтри” – „небесносините“.

Разполагащите с по-голямо въображение клубове са намерили връзки между цвета на екипа си и представителите на животинския свят. Черно-белите райета на “Нюкасъл” са довели до оприличаването със сврака, а жълто-черните екипи на “Уотфорд” е причината отборът да е наричан „стършелите“. Всъщност, много са клубовете в Англия, които се оприличават на представители на фауната. „Лисиците“ и „совите“ излизат лице в лице всеки път, когато на терена са “Лестър” и “Шефилд Уензди”, а „канарчетата“ от “Норич” се надяват да не загубят от „вълците“ от “Уулвърхемптън”. Странното е, че по-слабите животинки често печелят на футболния терен.

Други прякори произлизат от историята на дадения клуб, особено ако е свързан с някаква индустрия. Двата най-известни такива случая са „чуковете“ от “Уест Хям”, чийто живот е вдъхнат от компанията „Темс Айрънуъркс“, а “Арсенал” са „топчиите“, защото клубът е създаден от работниците в оръжейните заводи в Уулуич в края на 19 век. И до ден-днешен оръдието присъства в емблемата на лондонския клуб.

Далеч от тежката индустрия е клубът с най-сладкия прякор. “Евертън” дължи своето „карамелите“ не на един, а на два местни сладкарски магазини. Според легендата зрителите прекарвали много време преди срещите на тима, опитвайки продуктите на госпожите Ноблетс и Бушел. По-късно двете получили разрешение от ръководството на “Евертън” да продават вкусотиите си на „Гудисън Парк“.

Най-известният със своето прозвище английски клуб е “Манчестър Юнайтед”. „Червените дяволи“ обаче не е измислено от феновете. Кръстник е легендарният треньор на тима сър Мат Бъзби, който чул с тази фраза да бъде наричан отборът по ръгби от съседния Салфорд.

Шотландия често остава в сянката на южния си съсед, но там също има доста колоритни прякори. Да вземем за пример крайбрежният клуб “Арброут”, наричан „червените светлини“ заради фенерите, които използвали в града, за да насочват рибарските лодки в Северно море. След това идват „почтените“ от “Еър Юнайтед”. В този случай прозвището идва от поемата на Робърт Бърнс „Там О’Шейнтър“. Друг прякор, заслужаващ внимание, е „отличниците“ на “Клайд”. Това име идва от добрата репутацията на малкия клуб. “Дънди Юнайтед” от десетилетия са наричани „арабите“ заради пясъка, който ръководството на клуба изсипва върху терена. Прозвището на “Селтик” – „Bhoys“ (момчетата), произлиза от начина на произношение на думата boy от ирландските емигранти, които са фенове на тима.

Галактическите от „Реал“ (Мадрид) срещу „дюшекчиите“ от „Атлетико“ (Мадрид). Рууд ван Нистелрой пробива защитата на градския съперник. Снимка: Ройтерс

Испанските клубове предпочитат по традиционни сравнения с клубните цветове. В резултат привържениците на севилския “Бетис” наричат своя клуб „зелено-белите“, докато тези на “Виляреал” са кръстили своя „Жълтата подводница“. Малко по-трудна е асоциацията на “Атлетико” (Мадрид) с „дюшекчиите“. Причината се корени в начина, по който са изглеждали дюшеците в началото на 20 век – на бели и червени райета.

Друг начин за придобиване на прякор е заради моментен период от клубната история. Така известните от години като „синьо-алените“ “Барселона” през 90-те години под ръководството на Йохан Кройф бе наричан „дрийм-тим“. По подобен начин деветкратният носител на КЕШ “Реал” (Мадрид) има много прозвища, произлизащи от белия цвят на екипите – „бялата къща“, „целувките“ (в смисъла на сладкиш), но по времето на предишния президент Флорентино Перес се появи нов прякор, свързан с привличането на много звезди – „Лос Галактикос“ (галактическите). Интересното е, че това е заимствано от друг “Реал” – този от “Сарагоса”, който обикновено е наричан „беличките“, но заради големите успехи на клуба през 60-те години бе наричан „блестящите“. Има и друг отбор, който получи название заради представянето си на и извън терена. През 90-те години “Байерн” бе наричан ФК “Холивуд”. По подобен начин заради ефективната си, но невдъхновяваща игра през 80-те често се чуваха скандирания: „Скучен, Скучен “Арсенал”.

Най-оригиналните прякори са измислени само заради голямото съперничество между два тима, като в повечето случаи са дело на противниковите фенове. Най-добър пример за това е аржентинското Суперкласико “Ривър Плейт” – “Бока Хуниорс”. В своя сектор привържениците на “Ривър” наричат себе си „милионерите“ в чест на клубните собственици, които през 30-те години платили в злато за нападателя Барнабе Ферейра. От своя страна, феновете на “Бока наричат себе си „генуезците“ в чест на италианските емигранти, основали клуба.

Тези имена обаче са далеч от тези, с които те наричат противника. През всичките години „милионерите“ и „генуезците“ са наричани от съперника си съответно „пилетата“ и „дръвниците“. Неутралният зрител на местното дерби в Росарио между “Нюелс Олд Бойс” и “Росарио Сентрал” би чул противниците да се наричат „прокажените“ и „негодниците“.

Изненадващо в Бразилия нещата са доста по-приятелски. Играчите на „трицветните“ “Сао Пауло” са наричани „Бамбитата“ от феновете на “Коринтианс” („великият тим“), докато тези на “Жувентуд” са определяни като „големите усти“ от противниковите фенове, които твърдят, че играчите на тима говорят по-добре, отколкото играят.
От исторически до хумористични, клубните прякори често носят радост на феновете, без значение на собствените или на противниковите, но винаги зад тях се крие една интересна история.

Първа част: Прякорите във футбола: Как Италия стана „Скуадра адзура“ – 1

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.