WAZ Magnaour-Schule или как властта си прави АОНСУ за журналисти

Тошо Тошев и Венелина Гочева с министър Даниел Вълчев. Снимка: Булфото

Искате ли ги за учители, пита “24 часа”. И пояснява, че 30 от най-известните български журналисти, юристи, икономисти, и политици, лидери на общественото мнение у нас, ще бъдат лектори в първата вестникарска школа.

Учете се от най-добрите, откриваме школа за журналисти, зове “Труд”. И пояснява:
“Ако искаш да станеш актьор у нас, трябва да знаеш ролите на Калоянчев, Мутафова и Парцалев наизуст.
Ако искаш да скочиш най-високо, трябва да се стремиш да победиш Стефка Костадинова.
Ако искаш да станеш успешен журналист, със сигурност трябва да се учиш от най-добрите”.
А кои са най-добрите? Ами ВАЦ-овите “Труд” и “24 часа”. Разбира се, оценката си е самооценка, без капка свян и срам.

И за да не се загуби безценният им опит, “Вестникарска група България отваря школа за млади журналисти. Лектори ще бъдат изключителни личности с изключителни постижения от всяка сфера на живота. Практическото обучение пък ще е в редакциите на “Труд”, “24 часа” и “168 часа”.

Насам, народе! В тази школа не само ще те обучават без пари, но и ще ти плащат! За година и половина – стипендия. А наградата на отличниците е да останат на работа в редакциите на вестниците-отличници!
Дотук – добре, както казал оня, дето падал от Айфеловата кула без парашут, когато достигнал до втория етаж.

Но защо ли има нещо гнило в цялата тая работа?
Ами защото властта – сегашната власт – си подготвя медийни крепители с нескритото намерение ако не да векува, то да изкара поне 45 години. Защото почти всички лектори са от властта. От сегашната власт – министри, депутати, върховни магистрати, професори и прочие. Някои от тях не крият принадлежността си към бившата ДС.

От кумова срама са поканени само двама със синя окраска – т. нар. син шаман Евгений Дайнов и Иван Нейков, министър в правителството на Иван Костов и настоящ съветник в СОС от СДС, но дошъл от първите комсомолски редици и КНСБ.

Това вестникарско обучение напомня на знаменитата за времето си Магнаурска школа, основана през 425 г. в Константинопол от византийския император Теодосий II. Тя е била предназначена да подготвя висши управленски кадри за империята и църквата. В днешния случай иде реч за подготовка на хора, които … ще крепят чрез медиите властта на висшите управленски кадри, създадени от олигархията.

В по-ново време очевидно създателите на школата черпят богат опит от Академията за обществени науки и социално управление (по-популярно като АОНСУ) към ЦК на БКП – ковачницата на кадри за нуждите на партията по всички фронтове, включително и медийния, разбира се.
Основателите на Магнаурската вацова школа имат опит и от т.нар. академия “Черноризец Храбър”, създадена с главната цел да демонстрират топлите си чувства към властта – сегашната власт и между другото под зоркото око на президента и премиера да раздадат награди на отличили се, според тях, журналисти. И после да ги отнемат, както стана с колегата от в. “Новинар” Калин Руменов.

Президентът Първанов, Тошо Тошев и Васил Божков. Снимка: Булфото

Да видим все пак на какво могат да научат школниците някои от тези “изключителни личности с изключителни постижения във всяка сфера на живота”.

Изживяващите се като медийни император и императрица Тошо Тошев и Венелина Гочева имат опит как се брани власт (впрочем те вече са част от тази власт) и как тя, властта, се отблагодарява за това – и двата вестника са носител на почетния президентски знак. Само дето още не са си го сложили до главата на вестника – като орден “Георги Димитров” навремето в “Работническо дело”. Питомците на школата ще могат да научат как в новината може да има коментар, а в коментара – новина, способи, добре овладяни в двата вестника, въпреки че бяха сред подписалите етичния кодекс на журналиста. Школниците ще се обучат как да задават удобни въпроси във вид на отговори на властимащи и как да съсичат опозицията. И как да разпространяват слухове, съчинени кой знае къде, а после управляващите да ги преработват в своя позиция и така едните да възпроизвеждат другите. Те знаят с безпощадна яснота кого от политиците да лансират с елейни слова и кого да съсекат поради “непригодност” към винаги правилната им линия.

И ако Тошев има книги зад гърба си, то Гочева няма комай нито един коментар, анализ или каквото и да е, което да изразява позиция по някой въпрос.

Главният прокурор Борис Велчев щял да обяснява разликата между живота и филмите, в които престъплението се извършва, разкрива и наказва за час и половина. По-интересно ще бъде защо това у нас не се случва изобщо дори и за десетилетие и половина, а откак той е главен прокурор – съвсем, и има ли това връзка с факта, че стана главен прокурор, след като бе съветник на президента.

Константин Пенчев може да разтяга каквито и да е академични локуми, но едва ли ще каже на питомците на школата как се става шеф на Върховния административен съд.
Гергана Грънчарова пък може да сподели опит с представителките на нежния пол в школата как може да станеш министър.
И т. н. Както се казва, от всекиго – по нещо.

И както академията осенява челото на “богоугодни” журналисти с наградата “Черноризец Храбър”, така и от новата “Магнаурска” школа едва ли ще излязат Светите братя Кирил и Методий, които да тръгнат да проповядват права и свободи въпреки поставените им задачи да приобщят славянските народи към Византия. И Симеон Велики, който да сътвори нов златен век на България.

Впрочем кого друг историята помни освен тях? Но и светите братя, и Симеон нямат днес почва у нас. Тук виреят братя Галеви и Симеон Сакскобургготски. А и днешните създатели на школи са по-византийци от магнаурците. И надали можем да очакваме да създадат личности.
Не това е целта на занятието.

–––––––––––––

* Името на автора е променено, той работи в изданията на ВАЦ.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.