По-добри хора ли са вярващите?

Двама психолози представят сурови научни факти за това, дали религията ни прави по-жертвоготовни, по-честни и по-справедливи

Вярващ носи кръст на процесия в Ерусалим. Снимка: Ройтерс

Тя посвети живота си на болните и на бедните. Без да мисли за себе си, тя се бореше срещу бедността в гетата на Калкута. Майка Тереза се превърна в синоним на любов към ближния и на саможертва. Животът й е доказателство за теорията, че дълбоко религиозните хора са по-готови да помагат от нерелигиозните.

В действителност всички религии призовават към неегоистично поведение. Социолозите твърдят, че това играе роля преди всичко за съвместния живот в големите социални групи. Но наистина ли религиозните хора са по-самопожертвователни? “Досега в дискусията на тази тема доминираха предположенията, критикуват в специализираното списание „Нейчър“ Ара Норнцаян и Азим Шариф от университета на Британска Колумбия. Искахме да погледнем суровите научни факти”, казва Норенцаян. В едно сравнително изследване, публикувано в списанието, социолозите сравняват различни изследвания от различни сфери като антропология, социология, психология и икономика.

В анкетата запитаните вярващи по-често признават, че правят дарения и участват в доброволни дейности. Едно изследване на Religionsmonitor – проект на фондация „Бертелсман“ – показва, че 43 процента от дълбоко религиозните над 18-годишна възраст полагат доброволен труд. В групата на религиозните възрастни процентът е 26. Само 19 процента от нерелигиозните се ангажират в подобна дейност.

Авторите обаче не тълкуват тези данни като еднозначно доказателство. В крайна сметка изследванията се базират на лични твърдения и преценки на запитаните, които е възможно да се оценяват прекалено положително. Затова социалните психолози се опитват да оценяват конкретното поведение. Пример за това е експериментът “Добрият самарянин”. По подобие на сцената от Библията един мъж ляга на тротоара и се преструва на болен. И точно тук се оказва, че готовността да се помага няма връзка с религиозността.

Окръжаващата среда също играе роля

Въз основа на друго изследване социалните психолози стигнали до извода, че присъствието на религията чрез символи и редовни молитви също може да има значение. Двама членове на един кибуц трябвало да си разделят определена сума пари. При това всеки от тях можел да настоява за определен процент, независимо от желанието на другия. Парите обаче можели да получат само ако сборът от процентите не надхвърлял сто. Тук религиозните участници в експеримента се оказали много по-скромни. Учените предполагат, че за това има значение и окръжаващата среда – кибуцът – в който молитвите са част от всекидневния живот.

Принцеса Алиса те наблюдава

Хората се държали по-честно и когато имали чувството, че ги наблюдава по-висшестоящо в морално отношение същество, пишат Ара Норнцаян и Азим Шариф. На студенти, които трябвали да държат изпит сами в помещение, им било казано, че в залата бил видян духът на техен починал състудент. И те си подсказвали много по-малко от другите изпитвани, които не били информирани за присъствието на духа. В друг опит няколко деца били оставени сами с една книга, но не им било позволено да я отварят. Много повече деца спазвали забраната, ако преди това им било казано, че ги наблюдава измислен герой – принцеса Алиса. За разлика от тях хората, които се определяли като вярващи, в ситуации, когато оставали анонимни, се държали не по-честно от останалите. Решаваща се оказвала мисълта за наличието на морал. Според учените точно тази подробност трябва да бъде изследвана по-подробно.

Толерантни ли сме към другите религии?

Различни виждания има и по въпроса дали силната вяра помага на хората да бъдат по-толерантни към други религии. Изследването на Religionsmonitor обхванало 21 държави на всички континенти. Резултатът показал, че хората, които са дълбоко вярващи, са по-толерантни към другите религии.

Ханс-Георг Цибертц, преподавател по практическа теология в университета във Вюрцбург, е на друго мнение. Той координирал международно изследване, което показало, че вярата в определена доктрина дови към нетолерантност към другите религии. Тези хора са убедени, че тяхната религия е единствената истинска религия. Това виждане обаче зависи не само от вярата, но и от жизненото пространство. Затова и мюсюлманите в Германия изповядват религията си по-различно, отколкото в Турция.

Това виждане съответства на теорията, че религията е запазила целостта на по-големите общности. Благодарение на нея принадлежащите към една религия можели да си имат доверие, тъй като споделяли еднакви ценности. За да не привлича паразити, които само твърдят, че са вярващи, упражняването на религия трябвало да коства нещо на хората. Като например редовното посещение на църква или забраната на определена храна. Но това води до заключението, че вярващите по-скоро изолират другите хора.

Да помагаш без Бог

Ара Норнцаян и Азим Шариф подчертават, че има различни изследвания, които показват, че хората, които не са вярващи, се държат също толкова социално, колкото вярващите. Защото държавата се грижи за спазването на законите и контролира социалната сфера. “Някои от най-склонните към взаимопомощ модерни общества са и най-светските, казва Норнцаян. Хората са намерили други пътища, за да си помагат – дори и без Бог.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.