Каква европейска сигурност предлага Москва?
в. Гардиън
Два месеца след като Грузия започна война с Русия за Южна Осетия, постигнатото с посредничеството на ЕС примирие все още не е нарушено, но заплахата за европейската сигурност остава. Парадоксално е, че Москва, а не Вашингтон или Брюксел, има най-добрите идеи за трайно решение на дългогодишните конфликти в Кавказ и другаде в Европа. Но защо Западът трябва да говори с Кремъл? Ясно е, че господстващата на Запад стратегия очевидно е остаряла и страда от липса на въображение. САЩ не направиха нищо повече от това, да осъдят руския експанзионизъм и да подкрепят грузинския си съюзник с неясното обещание за членство в НАТО – ход, който може да разруши крехкото примирие между Изтока и Запада. Приказките за нова Студена война показват, че лидерите на Америка живеят в миналото, но не познават историята си.
Междувременно трескавата дипломация на ЕС не може да скрие факта, че европейците се справят добре с кризи, но са слаби в геополитиката. Над 300 невъоръжени наблюдатели, включително от Великобритания, бяха разположени на територията на Грузия, за да заемат мястото на руските войници. Но 27-те страни членки силно се разминават във възгледите си за Русия, като Великобритания и „новата Европа“ са против стратегическото партньорство ЕС-Русия, което пък е подкрепяно от Италия, Франция и Германия. Не е учудващо, че ЕС се оказа неспособен да оглави нова архитектура на общоевропейската сигурност.
Точно това има предвид Москва. Още от първата си визита на Запад през юни руският президент Дмитрий Медведев нееднократно предлагаше на европейските си (и атлантически) партньори да сключат договор за европейска сигурност. Такъв договор би дал гаранции за колективна сигурност на всички участващи страни и би установил единни критерии за двустранните и многостранни отношения.
Но как да се стигне до там? Идеята на Медведев е да се организира общоевропейска конференция по въпросите на сигурността с участието на страни и организации, действащи в Европа, включително ЕС, НАТО, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Планът на Медведев, кръстен „Хелзинки 2“, е оформен по модела на създаването на ОССЕ – двугодишен процес на непрекъснато взаимодействие между Изтока и Запада през 70-те години, който успокои напрежението от Студената война и помогна да се предотврати ядрена.
За нещастие Западът беше този, който отхвърли съвместния геостратегически проект. След 1990 година Западът изостави ОССЕ в полза на НАТО. Дръзкото разширяване на НАТО на изток вби клин между Русия и останалата част на Европа и попречи на каквото и да е истинско сближаване. По-късно безразсъдните стремежи на правителството на Буш да разположи противоракетен щит в Полша и в Чехия само подхраниха страховете на Русия, че Западът я обсажда.
Заедно с независимостта на Косово, едностранният отговор на грузинската криза задълбочи подозренията на Москва, че Западът не се интересува от съюз с Русия. Тази позиция допълнително окуражи тандема Медведев-Путин да промени позицията на Русия в световната политика. Москва установи многостранни връзки с автократи в централна Азия и Китай и укрепи двустранните отношения с престъпните режими на Сирия и Иран. Това като цяло е знак за начало на конфронтация между Изтока и Запада.
За да се избегне по-нататъшна ескалация, няма друга алтернатива освен да се започне сътрудничество с Русия. Но как да избегнем капана на голямата мечка? Разбира се, руското ръководство настоява за колективна сигурност, за да попречи на разширяването на НАТО, да блокира противоракетния щит и да наложи неутралитет на Украйна, Молдова и Грузия. Вероятно. Впрочем, в реалната политика всяка страна има своите приоритети и в една многостранна структура Москва няма да може да диктува едностранно условията си.
Освен това нито една от съществуващите организации не е предоставила „чадър“ за обща сигурност: НАТО разделя страните, ОССЕ е разединена, а Съветът на Европа е слаб. Една нова институция едва ли ще се представи по-зле. Като поеме своята половина от отговорността в общия процес, Западът в замяна може да окаже натиск върху Русия да намери трайно политическо решение на териториалните конфликти в Европа.
Докато американците живеят с миналото, а европейците са обременени от настоящето, не е учудващо, че Западът пренебрегва идеята на Медведев за общо бъдеще. Но когато европейската сигурност е под заплаха, още колко дълго Западът ще може да си позволи да игнорира предложенията на Кремъл за дружба?
По БТА