Русия в северните морета – реална и осезаема опасност
Надпреварата за Арктика се разгорещява
Студени, пусти и богати на риба и полезни изкопаеми – водите на Далечния север са изкушение за всяка богата и самоуверена държава. Дори преди изумителната новина за предложението на Владимир Путин за спешен заем на Исландия от 5,4 милиарда долара, Русия подсилваше присъствието си в тази част на света, където присъствието на НАТО е инцидентно. Въпреки че американските подводници все още обикалят северните морета, други съдове на НАТО се виждат рядко. Америка нарани исландските чувства като се изтегли от военновъздушната база Кефлавик през 2006 година.
Кремъл за разлика от нея управлява 500 милиарда кеш и, въпреки тресящите се пазари в Москва, е добре подготвен да помага на страна, изправена пред банкрут. Министър-председателят на Исландия Геир Хаарде заяви, че освен известната подкрепа от скандинавските държави, не е получил особен отговор на молбата си за помощ от западните страни. „Щом старите ни приятели не ни помагат, ще трябва да си намерим нови”, заяви той. Какво ще иска Русия в замяна не е ясно. Но е малко вероятно да е нищо.
Това отразява притесненията на много места, в частност в Норвегия, където изтребителите се сблъскват средно по един път в седмицата с военните самолети на Русия, които преминават близо до територията й. Кремълските военновъздушни сили и флот не нарушават съвсем международното право. Но те правят нещо, което официалните власти наричат „нарушение на етикета”. То включва морски маневри всред норвежките петролни и газови платформи в Северно море, като провеждат и агресивни въздушни операции, които пречат на всички полети на хеликоптерите. Маневрите създават затруднения, скъпи са и са опасни. Притеснителна беше и фалшивата бомбена атака срещу северно норвежкия команден център в Бодо, както и най-малко три други, досега неогласени инцидента.
Руските самолети и кораби може и да са стари, но ученията и ремонтите ги направиха по-добри, а оръжията на борда им стават все по-модерни, като например новата крилата ракета с далечен обсег. Някои считат, че руските подводници на север експериментират със супербързото торпедо „Шквал“, което кара западния флот да изпада в паника. „Русия установява нов ред в стратегически празно пространство”, каза Йон Бинген, анализатор на отбраната в Осло.
Правната неяснота увеличава пространството за маневри на Русия. „Сивата зона” край северните брегове на Норвегия е обект за претенции и на двете страни. Друг спор се води около остров Шпицберген, който Русия има право да разработва от 1920 година. Норвегия твърди, че притежава континенталния шелф около него. Други – най-вече Русия – не са съгласни. Русия проучва полезните изкопаеми под морското равнище. Норвегия протестира срещу това, както и срещу понякога безцеремонното поведение на руските траулери, а и срещу факта, че на борда им има необикновена електроника.
Норвегия е единственият стар европейски член на НАТО, който граничи с Русия. Военните й стратези са разочаровани от равнодушния отговор на техните съюзници спрямо провокациите на Русия – например когато бракониерски руски траулер отвлече норвежки риболовни инспектори през 2005 година. Спорът се води не само за рибата, въглеводородите и полезните изкопаеми: топящите се ледове означават, че Арктика – някога мъртва земя – може да стане стратегически маршрут към източна Азия.
След войната с Грузия през август въпросът какво да се прави с Русия стана съществен за НАТО, чиито министри на отбраната се срещнаха в Будапеща на 9 октомври. Америка иска алиансът да отхвърли табутата за плановете как да защитава членовете си, които се чувстват заплашени от Русия, какъвто е примерът с Естония. Норвегия подценява заплахата от реален конфликт. „За разлика от някои бивши комунистически държави ние не сме истерични”, настояват властите. В действителност съседските отношения, свързани с граничния контрол и със сигурността в морето оцеляха при замразяването на военните контакти с НАТО. Норвежка фирма обмисля дали да помогне да се разработи газовото поле Щокман, което е показен инвестиционен проект за Кремъл. Но дори и най-оптимистичните норвежки управници признават, че „траекторията” на Русия е притеснителна.
Норвегия започна да развива сътрудничеството в сферата на отбраната с Швеция и с Финландия. И се надява следващата пролет да „НАТО-визира” голямо сухоземно, морско и въздушно учение, наречено Response (отговор). Но на какво точно ще отговаря то, засега остава неясно.