Джина Стоева за „Металика”, парашутните скокове и хобито да си фолкпевица
Джина Стоева е нестандартна фолкпевица – скача с парашут, участва в „Сървайвър”, не се притеснява да се появи без грим пред камера, пее в затвора.
„Много станахме на клона в попфолка, ще се счупи”, беше казала преди време. Но не се отказва. Преживяла е ранния си период, когато я наричаха „бюст номер 1 в попфолка” (естествен). Оттогава поне няколко нейни колежки излязоха с едни силиконови гърди напред. Според нея проблемът е, че българинът иска повече да напълни окото, отколкото ухото. Така се обезценява професията й.
Завършила е спортно училище и административен мениджмънт в Русе, откъдето е родом. Запяла е за пръв път късно, на събиране на съучениците си след завършването, когато спонтанно взела микрофона от оркестъра в ресторанта и шашнала всички. Веднага й предложили професионална кариера в пеенето.
– Ти май с фолка само се забавляваш, а повече те влече да скачаш с парашут, да участваш в „Сървайвър”?
– Не, не мисля (смее се). Макар че мой познат казва – това е скъпо платено хоби. Точно така излиза. Много хора си мислят, че изкарваме супер много пари и се чудим какво да ги правим, но всъщност нашата професия е такава, че изисква много финансови вложения, за да бъдеш актуален, за да бъдеш горе. И горе-долу каквото изкараш, постъпва отново – за клипове, за песни, за текстове. Не можеш да си позволиш да правиш компромиси с нещо, което може да те продаде – една хитова песен или един хубав клип. Как да ти кажа – за това си трябва и дупе. Яко трябва дупе.
– А ти имаш… Във всяко отношение.
– Да (смее се). Мисля, че имам. Така много колежки се отказват още в началото, защото решават, че това е извън очакванията им…
– Като се откажат какво става с тях?
– Ами, какво става. Примерно една моя колежка беше станала сервитьорка в „Хепи”. Друга колежка реши да замине за чужбина да работи, с малко по-различен стил музика.
– По заведения?
– Да. Много варианти – трети примерно се задомяват, решават, че…
– Намират богат съпруг?
– Да (смее се). И това го има. Някои точно това и целят – да си намерят богато гадже.
– Богатите гаджета си падат по фолкпевици…
– Да, може да се направи такъв извод. Явно това гали егото.
– Ама ти не си намерила още такъв?
– Не, не съм (смее се).
– А търсиш ли го?
– Не, не го търся. Той ще ме намери (смее се).
– Не може да не те ухажват богати?
– Ухажват ме, да. Обаче… не могат да ме впечатлят само парите. Трябва да ми хареса поведението му, как се държи с мен, какво има в главата… Стойностното си личи, ако не от пръв поглед, то поне от първи разговор. А повечето от тези господа искат да си погалят егото по някакъв начин, че са с фолкпевица, че са пили кафе с тази жена… Или си представят някаква връзка… например как ме опитомяват, взимат ме за жена и напускам пеенето. Не могат да си представят, че жена им ще се занимава с тая професия. Не могат да разберат, че това, че се усмихваш, че флиртуваш с публиката е част от твоята работа и не влагаш чувства в това. Поне чувства, които биха засегнали него. Така че, трудно е. За бройки – лесна работа. Ама не съм от тия жени, дето си падат…
– По бройките?
– По бройките, да (смее се). Скоро бях чела, че някоя си правела списък с размерите на мъжете, с които е спала – размерите на членовете им.
– Сигурно ги е мерила с линийка или шивашки метър?
– Не знам. С шублер (смее се).
– Ама ти, дори да те опитоми някой, май пак ще идеш да скачаш с парашут?
– Ами и аз така си мисля. Душата ми трябва да е свободна. Не мога да живея в някаква златна клетка. Който ме хареса, ще ме хареса и такава, каквато съм. Може би…
– Защо отиде да пееш в затвора?
– Защото ми беше интересно. Приех го като предизвикателство. Мои познати ми казаха – внимавай как ще се облечеш, да не ги предизвикаш нещо да ти скочат – да не съм толкова секси, разсъблечена. Оказа се, че са много зажаднели за външния свят, за купони. Всеки от тях, за да попадне там, вероятно има причина. Има сигурно и такива, които са влезли по погрешка. Не ги оправдавам… Някои се бяха изтупали, взели си душ… Други – не чак толкова. Но за тях беше събитие. Пожелах да ме разведат.
– Из затвора? В Софийския централен затвор беше, нали?
– Да. Показаха ми библиотеката. Не знаех, че си имат параклис. По едно време, докато пеех, апаратурата малко се прецака, ама помагаха и те. Даже имаше едно момче, което взе микрофона и пя, пяхме заедно.
– Като останеш сама вкъщи каква музика слушаш?
– Вкъщи не пускам често. Зависи от настроението – някакво латино, ретро денс парчета. Или Марая Кери, Уитни Хюстън. Селин Дион много обичам, песни, които те карат да се замечтаеш.
Няма да ти мине (ремикс)
– А на концерт на „Металика” би ли отишла?
– Има песни, някои от песните им, заради които бих отишла.
– Ама не отиде?
– Не. Не отидох, защото бях ангажирана.
– На кои концерти на гостуващи звезди у нас си ходила?
– Джордж Майкъл. Пропуснах много, защото не бях в София – на участия. Сега и на Мадона пропуснах. Мислех да ходя до Будвар да гледам, но много тежък път.
– Кого най-харесваш от българските певци?
– В българската естрада се възхищавам от Лили Иванова. Тя е отдала изцяло живота си на това. Сама се е ощетила – няма семейство, деца, човек до себе си. Но наистина е изпълнител. Човек, на когото се възхищавам. Не спира да работи.
– Познавате ли се?
– Да, запознахме се. Случайно бяхме заедно на една сцена. Много емоционална, много се раздава. На живо пя. Но не сме разговаряли.
– А ти докога ще пееш?
Джина Стоева скача с парашут от 3500 метра
– Ами…
– Обеща, че няма да се ожениш за богат и да спреш да пееш.
– (смее се) Ако се появи мъж, който…
– Да каже или аз, или пеенето?
– А, така не обичам да ми поставят нещата. По-скоро бих се отказала от пеенето, ако, в момента, в който имам вече дете, деца, дай Боже… Тогава бих се отказала в името на семейството, на децата… Аз съм зодия Дева и съм достатъчно отговорен човек и сама бих се сетила кога е момента да спра… Аз, не че нямам популярност, но единици са изпълнителите в попфолка, които да кажат – да, изкарвам пари от тая работа. Тогава си заслужава да ощетиш семейството си и да продължиш. Но, ако изказваш дотолкова, колкото да си платиш новите клипове, албуми – това наистина става вече скъпо платено хоби. Така че, бих преценила много трезво нещата. Но аз имам една мечта, която искам да осъществя преди да се откажа. Независимо дали това ще бъде след 2, 3, 5 или 10 години. Искам да направя танцово шоу, музикален спектакъл с мои песни.
– Да танцуваш и да пееш заедно с танцьорите?
– Да. Спектакъл. Говоря за голяма сцена, не за участия. Сега например ходя по участия с две момичета, танцьорки. И се представяме с някаква програмка с танци, освен пеенето. Но идеята ми е за спектакъл на сцена като зала 1 на НДК. Защото пеенето винаги е вървяло ръка за ръка с танца. Виждала съм в Гърция такива програми, ефектни – хореографии, пеене на живо…
– А от мъжете певци у нас кого харесваш?
– Георги Христов. Има страхотен глас, страхотни песни. За съжаление вече почти не го чуваме. От него съм учила доста песни.
– На колко езика песни учиш?
– В репертоара си имам гръцки, сръбски, погрижила съм се да имам поне 1-2 италиански, 1-2 френски, 1-2 турски, арабски, цигански. И, естествено, на английски доста песни знам. Испански също. Така че да мога да угодя на всякаква публика. На всеки един чужденец би му станало приятно да чуе песен на своя език.
– Какво си представяш, че можеш да правиш, ако спреш да пееш?
– Примерно бих могла да си направя една сватбена агенция. При всички случаи работата ми трябва да е свързана с някакво творчество. Например, никога не съм харесвала традиционните сватби.
– Предполагам, мечтаеш да се омъжиш красиво?
– Мечтая да се омъжа нетрадиционно.
– Под вода става ли?
– Що пък не и във въздуха? Скайдайв в България предлагат сватби във въздуха. Просто трябва да го намеря смелчагата.
– Можеш да поставиш въпрос – кой е готов да скочи, за да се ожени за мен. Сигурно ще се намерят кандидати.
– (смее се) Да, това ще бъде първият знак на доверие. Например, представям си сватба, не с традиционните там бели покривки и цветя, балони, в някакъв ресторант. Не ми харесва това. По-скоро – защо пък не сватба като във „Време разделно” – на поляната опъната една покривка, всички облечени с дрехи с фолклорни мотиви, булката и младоженеца на коне. Или на плажа – без специални тоалети – как щяла да й стои роклята, да отслабне 2 кг. за да влезе в нея и т. н. Без суета, чинии и вилици. Всеки си лудее и си щурее. Доста по-запомнящо се ще бъде от една традиционна сватба. Скоро бях в Париж на една сватба, в един замък. Много красив. Използва се специално за тази цел – да се дава под наем за такива събития. Бяха платили 8000 евро капаро, вероятно са платили още толкова за цялата сватба. Сред природа, красиво. Остана ми в главата, защото е нетрадиционна сватба за тук, в България. Не че у нас не можем, ама хората са по-свързани с традициите – да стане както си му е реда, не обичат новите неща.
– Ти ще умреш гладна като сватбен агент.
– Е, не, защоооо?
– Те ще искат от теб само едно и също, а ти ще ги убеждаваш, че трябва да скачат с парашути и да се женят в замъци…
– Има си луди за всичко (смее се). От всички сватби, на които съм присъствала, тази е била най-запомняща се. Защото е била по-различна.
– На диети не се подлагаш, нали?
– Не се подлагам. Това за мен е убийствено за организма. Като спортистка съм се подлагала на строги диети и сега не искам да си помислям.
– Какво си тренирала?
– Лека атлетика, дисциплина висок скок. Тренирах и троен скок.
– Стана фолк певица и не съжаляваш?
– Не съжалявам. Но това, което ми е дал спортът – никога няма да съжалявам, че съм спортувала, че съм учила в спортно училище. Спортът ме е възпитал. Сега, като нямам време за спорт, усещам, че ми липсва.
– Ти май доста се движиш? Мисля, че ако има някаква награда за най-луда глава сред фолкпевиците или въобще жените в шоубизнеса, ти ще я спечелиш. Участва в „Сървайвър”… Защо скочи с парашут, например?
– Защото имам нужда от дозата си адреналин. Имам нужда от силни усещания, екстремни преживявания. Те те карат да погледнеш по друг начин на живота и да се замислиш за много неща.
– И как ти се отрази един скок с парашут?
– Знаеш ли как ми се отрази… Първо, какви ли не неща ми минаха през главата, естествено лоши – че може нещо да се случи и… край, да се свърши с мен. Звъннах на моите близки да им кажа, че ги обичам много (смее се). Дори вечерта, в хотелската стая, си мислех, че повече може да не се върна в тази хотелска стая, а в нея всичко да си остане по местата така, както си е. Направих си равносметка на нещата, които съм направила до момента в живота си – на колко години съм, нужно ли е това да го правя, да рискувам…
– А криеш ли на колко си години?
– Не, не крия – на 32. Защото в повечето случаи ми казват, че изглеждам по-млада от възрастта си (смее се). И смятам, че заслуга за това има и спортът.
– В „Сървайвър” обаче не те беше страх?
– Ти така си мислиш (смее се). Когато реших да си подам документите за „Сървайвър”, не осъзнавах толкова какво правя и постепенно, вече като останаха 3 дни до заминаването, дори съм ревала вкъщи. Защото не знаех къде отивам, дали ще се върна – всичко може да се случи.
– Е, чак пък… Какво толкова?
– Ние подписахме декларации, че поемаме отговорност, че може с нас да стане нещо… Знаеш ли? Може да те ухапе животно някакво… да се осакатиш, да се контузиш… Нормално е. Страх ме беше. Обаче от момента, в който стъпихме вече на острова, някак си влизаш в играта и край – интересува те да оцелееш, интересува те да спечелиш играта, за да спечелиш храна – игрите, които бяха свързани с такава награда.