Вместо шествие „Свобода, а не страх“ – анархисти, националисти и журналисти…

Анархистите. Снимка: Светослава Банчева

От месец в Интернет е пълно с банери на кампанията „Свобода, а не страх“. Много блогъри, социални мрежи, интернет-медии и др. раздухаха идеята. На 11 октомври 2008 г. в София, както и във всички други европейски столици, трябваше да се съберат достатъчно хора на мирно шествие срещу подслушването, наблюдаването, задържането на данни и нарушаването на свободата на словото.

Конкретно в България една от целите на кампания е да се отмени Наредба 40 на МВР. Тя дава право на МВР и службите от март 2009 година нататък да събират информация за всеки потребител в Интернет – кои сайтове посещава, с кои хора общува, какви средства за комуникация използва (скайп, айсикю и т.н.). Оправданието да се приеме наредбата е, че тези данни може да помогнат в борбата с тероризма.
Гражданите трябваше да протестират също и срещу събирането на биометрични данни, издаването на паспорти с пръстови отпечатъци, общото събиране на генетични данни, постоянното наблюдение с камери и техники за автоматично засичане, секретните претърсвания на частните компютърни системи, филтрирането на Интернет комуникациите и др.

Шествието трябваше да тръгне от площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в 11 часа. В 11 без 5 там имаше само някакви сватбари с официални костюми и цветя, които чакаха булката. Добре че на стълбите пред църквата малка група момичета и момчета оцветяваха плакат срещу ДАНС (Държавната агенция за национална сигурност), та имаше кой да упъти стреснатите журналисти, дошли да отразят протеста. Оказа се, че от общината внезапно сменили мястото на събитието и вместо пред „Св. Александър Невски“, издали разрешение за градинката между парламента и Софийския университет. Организаторите не успели в краткото време, което имали, да уведомят хората, че мястото е променено. „Нарочно го направиха, за да си помислим, че протестът се е провалил, че никой не е дошъл и да се откажем“, коментираха младежите с плаката.

Ако наистина това е бил замисълът на кметството, имаше резултат. В градинката пред университета се събраха по-малко от 200 човека. От тях близо 30 бяха членове на Федерацията на анархистите в България. Те носеха черно-бели и червено-черни знамена. Други 30-40 бяха членове от националистическото движение на Боян Расате. Те носеха национални знамена, но със знака на рода „Дуло“ (от който произлизат ранните владетели на прабългарите). Имаше и някакви от съюза на пенсионерите, които събираха подписи за оставката на правителството и продаваха книги за корупцията. Пълно беше с журналисти и фоторепортери.

Снимка: Светослава Банчева

Снимка: Светослава БанчеваСнимка: Валентина ПетроваСнимка: Валентина ПетроваСнимка: Валентина ПетроваСнимка: Валентина ПетроваСнимка: Валентина Петрова

Дали имаше и 100 човека, които бяха дошли само заради кампанията „Свобода, а не страх“, организаторите ще кажат, но две закъснели девойки като видяха за какво става въпрос, възмутено възликнаха: „Абе, защо тук има само журналисти и идиоти от някакви партии?“

По някое време хората на Расате започнаха да крещят в един глас националистически лозунги. Един от организаторите на протеста – Богомил Шопов, се опита да ги надвика, но батериите на мегафона му бяха изхабени и нищо не се чуваше. Расате му услужи със своя мегафон и Шопов помоли да бъдат свалени всички партийни знамена, защото протестът е граждански. Не само че никой не го послуша, но Расате използва думите му като повод да дръпне една реч. Това накара някои от хората, подкрепящи кампанията „Свобода, а не страх“, да си тръгнат. В това време анархистите започнаха да раздават на всички безплатно вестника си „Свободна мисъл“.

Шествието тръгна по жълтите павета край парламента и по „Раковски“ към сградата на европейската комисия в София. Тлъст полицай охраняваше малкото ентусиасти, които застанаха най-отпред с плакатите, мишките, клавиатурите и другите символи на кампанията „Свобода, а не страх“. Зад тях се понесоха десетки дългучи, които развяваха анархистки и български знамена. Отстрани протестът приличаше на партийно мероприятие.

Пред сградата на европейската комисия няколко момичета и момчета вързаха мишки и компютърни кабели на „дървото на срама“, положиха плакатите си върху импровизирана „надгробна плоча“ за българската Конституция (защото по Конституция всеки има право на лична неприкосновеност, на свободно изразяване, на тайна лична кореспонденция, и никой не може да бъде следен без негово съгласие) и след няколко думи на Богомил Шопов, шествието приключи.

По същото време, за същата кауза и под наслов „Свобода, а не страх“, в германската столица Берлин протестираха други над 75 000 хиляди граждани на Европа…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.