Може ли ЕС да се разпадне заради финансовата криза?

Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на пресконференция преди срещата на ЕС в Брюксел на 14 октомври. Барозу заяви, че Европа и светът трябва да преосмислят финансовата регулация. Снимка: Ройтерс

Когато съветската империя започна да се разпада, говорителят на съветския президент Михаил Горбачов използва израза „доктрината Синатра“, за да опише процеса, при който всяка от републиките поема по собствен път. „Времето на доктрината „Брежнев“ отмина“, каза Генадий Герасимов като имаше предвид желязното правило на бившия лидер Леонид Брежнев, че нито една социалистическа държава не може да напусне общността. „Сега се придържаме към доктрината „Синатра“: Ще го направя по моя си начин.“

Откакто миналия месец световната финансова криза нахлу от САЩ в Европа, повали могъщи банки, предизвика смут на пазарите и хвърли в паника вложителите, Европейският съюз се бори с бума на „доктрината Синатра“. Всяка страна започна да действа сама за себе си, а някои предприеха мерки с отрицателни последици за съседите и партньорите си.

Ирландците дадоха неограничени гаранции за влоговете в банки, които са ирландска собственост, като измъкнаха парите от британските конкуренти. Националните регулаторни органи и правителствата в различните страни наложиха забрана върху някои или всички бързи продажби на акционерни дялове. Холандците и италианците призоваха за създаване на европейски фонд за спасяване на банките по примера на САЩ. Франция дискретно сондира мненията относно идеята, а по-късно се отрече от нея, а Германия я отхвърли открито.

Френският президент Никола Саркози, чиято страна председателства съюза на 27-те държави, се опита да поеме нещата в свои ръце и свика среща на лидерите на големите европейски икономики и на институциите на ЕС, които обещаха да съгласуват отговора си. Това подразни по-малките държави от ЕС и те се почувстваха изолирани, а дисциплината не се подобри. На следващия ден германската канцлерка Ангела Меркел даде пълна гаранция на депозитите на вложителите, очевидно без да е уведомила предварително партньорите си от ЕС или Европейската комисия.

Ренационализация?

До тази седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреждаваше: „Поредицата от национални мерки може да доведе до ренационализация на европейската финансова система, което би било крачка назад за европейската интеграция.“ Той отхвърли обвиненията, че комисията, която според някои робува на догмата на свободния пазар, се е провалила и не е настоявала за по-строго регулиране на банките и на пазарите от страна на ЕС. „Всички знаем, че преди тази криза нямаше никакъв шанс за по-сериозно европейско регулиране. Някои от най-значимите в икономическо и финансово отношение държави членки никога нямаше да го приемат“, каза той пред мозъчния тръст „Приятели на Европа“.

Зад тези предупреждения стои страхът на Брюксел, че протекционизмът ще расте и че правилата на ЕС по отношение на конкуренцията няма да бъдат зачитани. А това може да навреди на икономиката и да облагодетелства значително евроскептиците на изборите за Европейски парламент следващата година. Може да пострада и готовността на правителствата да приемат амбициозни, но скъпи на първо време мерки за борба с климатичните промени и за насърчаване на възобновяемата енергия, които се очаква да бъдат одобрени тази година.

Общественият гняв от ексцесиите на банкерите и страхът за спестяванията, работните места и пенсиите може да засилят подкрепата за антиглобалистката левица и за националистическата десница. Разочарованият среден избирател пък може да не излезе да гласува.

Отрицателните вотове през 2005 година във Франция и в Холандия за евроконституцията и тазгодишното отхвърляне от Ирландия на Лисабонския договор, който съдържа същите реформи, бяха тревожни сигнали. „Очертава се една много, много тежка предизборна кампания, тъй като евроскептиците се обединяват. От Ирландия до Дания, Австрия и други страни“, заяви председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг.

Скок напред

Нищо от казаното досега не означава, че ЕС е на път да се разпадне. Разнородните национални реакции на дадена криза понякога са прелюдия към значителен напредък в европейската интеграция. Падането през 1989 година на Берлинската стена и обединението на Германия доведоха до Маастрихтския договор за Европейски икономически и валутен съюз през 1991 година. Той създаде единната европейска валута – идея, която през 80-те години изглеждаше като утопия.

Атаките от 11 септември 2001 година срещу САЩ доведоха до приемането на европейската заповед за арест. Тя замени съществувалите от векове бавни и тромави процедури за екстрадиране с бързо и автоматично предаване на заподозрените в тежки криминални престъпления в рамките на ЕС. Това може да доведе до скок в надзора на банковия сектор и във финансовото регулиране в ЕС, за което тези дни отново настоя Европейският парламент. „Справедливостта изисква да се каже, че засега отговорът на ЕС е неадекватен; а винаги по време на криза ЕС става малко по-неадекватен“, заяви бившият европейски комисар по конкуренцията Марио Монти.

Една от широко проучваните възможности е по-значима роля на Европейската централна банка при трансграничния банков надзор, въпреки че ЕЦБ не може да бъде кредитор, към когото се прибягва в краен случай. Барозу заяви, че някои европейски правителства, които не назова, все още се противопоставят дори на идеята национални надзорни органи да контролират застрахователните компании.

Остава да видим дали кризата ще смекчи британската съпротива срещу засилване на регулаторната ръка на ЕС по отношение на Лондонското сити или опозицията на Германия срещу какъвто и да било общ европейски гаранционен фонд или регулатор.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.