Нобелистът Пол Кругман за световната финансова криза
Пол Кругман, който спечели преди дни Нобеловата награда за икономика, от години е коментатор на „Ню Йорк таймс“, един от най-авторитетните световни вестници. Дори повечето хора го познават именно като колумнист там, а по-малко като професор по икономика в университета „Принстън“.
В последната си колонка, след като спечели Нобеловата награда, Кругман хвали британския премиер Гордън Браун, че е предприел по-умни мерки от администрацията на Буш за подпомагане на банките (виж целия коментар за финансовата криза по-долу).
Във форума под статията, който е пълен с повече от 500 поздравления от читатели за получената Нобелова награда, един от читателите – Ник Г., Лондон, е написал иронично: „Какво знае Кругман за тия работи? Сякаш е Нобелов лауреат по икономика.“
Повечето коментари под материала на проф. Пол Кругман са поздравления. Някои се изненадват, че техният колумнист изведнъж се е оказал Нобелов лауреат и му се възхищават. Кругмън е от авторите на „Ню Йорк таймс“, които имат верни фенове. В един от коментарите читател пише: “Проф. Кругман, благодаря ви за отделеното време да направите този анализ и да обясните на тези от нас, за които е напълно непонятно, какво се случва в икономиката”. Кругман е известен като критик на президента Буш, както и повечето колумнисти на вестника. Ето първата му статия, след като получи Нобелова награда:
Гордън Браун прави добро
Пол Кругман
Гордън Браун, британският премиер, ли спаси световната финансова система?
Окей, въпросът е преждевременен и ние все още не знаем точния начин за спасяване от финансовата криза в Европа или в САЩ. Това, обаче, което знаем е, че господин Браун и Алистър Дарлинг, министърът на финансите, определиха посоката на световните усилия за спасяване от кризата заедно с другите богати страни, ако играят заедно.
Това е неочакван обрат на нещата. В крайна сметка британското правителство е много по-млад партньор, когато става дума за финансови дела. Вярно е, че Лондон е един от големите финансови центрове в света, но британската икономика е далеч по-малка от тази на САЩ. Освен това Банк ъф Ингланд въобще няма влиянието нито на Федералния резерв на САЩ, нито на Европейската централна банка. Затова предполагам не очаквате да видите Англия да играе водеща роля тук.
Правителството на Гордън Браун обаче показа желание да мисли ясно върху финансовата криза и да действа бързо след своето заключение. Това съчетание от чистота на идеите и решителност не се забелязва при никое друго западно правителство, още по-малко пък при нас (САЩ).
Каква е природата на тази криза? Детайлите могат да бъдат невероятно сложни, но основата на проблема е съвсем проста. Избухването на жилищния балон доведе до големи загуби за всеки, който е купил имоти чрез ипотечно плащане. Тези загуби оставиха много финансови институции с твърде много дългове и твърде малко капитал, който да удовлетвори икономическите нужди. Пострадалите финансови институции се опитаха да се справят с дълговете си като увеличат капитала си продавайки имоти. Това обаче доведе до сваляне на цените на имотите, намалявайки капитала им още повече.
Какво може да се направи за спиране на кризата? Помощта за притежателите на имоти, макар и желателна, не може да предотврати големите загуби от заемите. Освен това ефектът от подобно действие ще бъде много бавен, за да може да помогне в настоящата паника. Естественото нещо, което може да се направи, за да се избавим от проблема с недостатъчния финансов капитал (както и решението, което е вземано при много подобни предишни кризи), е да накараме правителствата да осигурят финансовите институции с повече капитал, а в замяна да получат дял собственост.
Този вид на временно частично национализиране, което често се определя като “вливане на капитал”, е решението на кризата, подкрепяно от много икономисти. Източници на “Таймс” казват, че това е и решението, което според Бен Бернанке, председател на Федералния резерв, е най-подходящо.
Но когато Хенри Паулсън, финансовият министър на САЩ, съобщи своя план за финансова помощ от 700 млрд. долара, той отрече това очевидно решение, казвайки, че “това е се прави, само когато се провалиш”. Вместо това той призова правителството да закупи “отровните” ипотечни заеми с цел сигурност, изтъквайки теорията, че… всъщност, никога не стана ясно каква беше теорията му.
Междувременно, британското правителство се втурна направо в сърцето на проблема и се опита да го назове със зашеметяваща скорост. В сряда представители на Гордън Браун официално обявиха план за големи “вливания на капитал” в британските банки, подкрепени от гарантиране на дълговете на банките, което ще позволи междубанковите заеми, този важен елемент от финансовия механизъм, да се задвижат отново. Първият голям дял финансови средства ще дойде в понеделник, пет дни след обявяването на плана.
На специални срещи на върха в неделя повечето икономики на европейския континент от своя страна заявяват, че са готови да последват примера на Англия, “инжектирайки” стотици милиарди долари в банките, гарантирайки техните дългове. И какво мислите стана – Хенри Паулсън, след като загуби няколко ценни седмици, също промени курса на действие и сега планира да закупи справедлив залог вместо лоша ипотечна сигурност (въпреки че той изглежда се придвижва болезнено бавно).
Както вече споменах, все още не знаем дали тези идеи ще проработят. Но най-накрая политиката е доведена до ясна представа какво трябва да бъде направено. Което поставя въпроса защо тази ясна представа трябва да дойде от Лондон, вместо от Вашингтон?
Трудно е да се освободим от усещането, че първоначалната реакция на Паулсън е била изкривена от идеологията. Нека си припомним, че той работи в администрация, чиято философия на управление може да се обобщи така: “Частното е добро, общественото е лошо.” Това логично го затруднява да приеме нуждата от частичен дял на държавата във финансовия сектор.
Също се чудя колко е допринесла фемафикацията* в администрацията на президента Буш за объркването на Хенри Паулсън по проблема. Всички знаещи професионалисти постепенно биват изтласкани от изпълнителната власт. Може би затова в Министерството на финансите не е останал никой с авторитет и опит, който да каже на Паулсън, че прави неща, които нямат смисъл.
За щастие на световната икономика, Гордън Браун и неговите чиновници правят неща, които имат смисъл. Ще се окаже, че може би именно те са ни показали пътя за преодоляването на тази криза.
––––––––
*Фемафикация: сляпо следване на идеология, което води до катастрофални резултати, термин, въведен от Пол Кругман. Идва от ФЕМА (Federal Emergency Management Agency), институция, прочула се с неефективността си при преодоляването на последиците от урагана „Катрина“ – бел. р.