Защо Русия предлага на Исландия 4 милиарда евро?

Руският президент Дмитрий Медведев на полигона Плесецк преди изстрелването на балистична ракета „Топол“. Въпреки финансовата криза Русия продължава да влага огромни средства в разработването на нови оръжия. Снимка: Ройтерс

Икономическите трудности на Москва растат, защото цената на петрола рязко пада, върви изтичане на чуждестранен капитал от Русия, банковата система боксува, а натрупалите дългове компании се борят да се сдобият с надеждно рефинансиране, съобщава британското издание „Файненшъл таймс”, цитирано и в обзор на руския „Нюзуик”.
„Русия се намери в същата потъваща лодка“ – така е озаглавена редакционната статия на руския „Нюзуик”, която дава оценка на изявлението на руския президент Дмитрий Медведев, призоваващ международната общност към съвместни действия за разрешаване на финансовата криза.
„Думите на Медведев са подкрепени от плановете му да отдели 4 милиарда евро за спасяването на Исландия – първата държава в Европа, доведена от кризата до състояние на финансов колапс. Медведев също обещава да придаде на своите идеи по-голяма практическа стойност по време на срещата на европейските лидери във Франция“, обяснява изданието.
Според „Файненшъл таймс” „Русия е достигнала до тази мисъл, осъзнавайки със закъснение, че тя е значително по-уязвима от финансовите сътресения, отколкото се очакваше. Кремъл предполагаше, че със своя гигантски, подкрепен от петрола военен бюджет, ще успее едновременно да увеличи социалните разходи, да стимулира частния сектор и едновременно с това твърдо да демонстрира пред всички руската си мощ. Но тази програма се преобърна заради растящата инфлация още преди да се разразят близките събития на глобална финансова криза. Сега икономическите трудности се умножават – цената на петрола рязко пада, върви изтичане на чуждестранен капитал от Русия, банковата система заяде, а натрупалите дългове компании се борят да се сдобият с надеждно финансиране“, пояснява изданието.
„На предложението на Кремъл към Запада трябва да се реагира внимателно, но позитивно. С валутен резерв от 560 млрд. долара Русия е в състояние да облекчи глобалното финансово напрежение. САЩ и Европейският съюз се нуждаят от всяка подкрепа, която може да се намери. Но очакванията не трябва да са прекалено превишени – за пълно финансово сътрудничество между Русия и Запада са необходими значително по-тесни икономически и политически връзки. Необходимо е доверие, а точно доверието в отношенията между Изтока и Запада е малко“, препоръчва „Файненшъл таймс“.

За да се оцени предложението на Русия и готовността й да помогне на Исландия е добре да се види как го представя руската преса. В статията „Русия ще спаси Исландия“, публикувана в „Газета.ру“, журналистката Олга Танас обяснява, че Москва ще предостави 4 млрд. евро при много по-изгодни условия, отколкото се предлагат пари на руските корпорации за тяхното спасяване от последствията на финансовата криза. На Исландия парите са необходими, за да национализира проблемните банки и да гарантира спестяванията на гражданите. Въпросът е какви дивиденти ще донесе на Русия тази щедрост, пита Олга Танас.

Даденият от Русия на Исландия кредит от 4 млрд. евро за 4 години трябва да увеличи международните резерви на исландската Централна банка и да усили стабилността на обменния курс на националната валута, се отбелязва в съобщение на регулатора. Заради световната криза курсът на исландската крона падна три пъти. „Преговорите са започнати. Ние се надяваме, че ще бъдат успешни. Всякаква помощ от страна на Русия, ще бъде приветствана, заявява шефът на централната банка на Исландия Давид Одсон в интервю за телевизия „Блумбърг”.

За Русия, чиито валутни резерви надхвърлят 556 млрд. долара, сумата на кредита не е голяма, но за Исландия – това е огромна помощ. “ Икономиката на Исландия е много малка. Нейният номинален брутен вътрешен продукт(БВП) е около 20 млрд. долара. Кредитът представлява една четвърт от него, което е значителна сума“, коментира икономистът Антон Стручевский.

Правителството на Исландия се обяви за гарант по депозитите на националните банки, следвайки примера на Австрия, Германия, Ирландия, Гърция и Дания. В условията на финансова криза то придоби срещу 600 млн. евро 75% от акциите на една от трите най-големи банки в страната „Глитнир банк“. Централната банка на Исландия има намерение също да предостави кредит от 500 млн. евро на банка „Кауптинг“. Финансовият регулатор е взел решение да вземе под контрола си и втората по големина банка „Ландсбанкин“.

Предоставянето на средства на друга държава в условия на вътрешни проблеми от недостиг на ликвидност е нецелесъобразно, за причините на подобна щедрост може само да се предполага, коментират руски експерти. „Напълно възможно е да се цели създаване на изгодни политически условия за бъдещата разработка на арктическия шелф. Освен това Исландия е член на НАТО, отбелязва Валерий Пивен, който е началник отдел за пазарни анализи на ФК „Откритие“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.