Цитат в десетката: Затварят „Славейков“. Е, и?

Махат книгите от площад „Славейков”. Продавачите ревнаха. Не можело. Пазарът бил легендарно място, емблематично. Хора чак от провинцията идвали, за да пазаруват именно там. Бре-е-е-е-е-й! Не можело? Че що да не може? Като голям любител на книгите отговорно мога да заявя, че нито „Славейков” е легенда, нито пък пазаруването на книги оттам е голямо удоволствие.

Книгите се продават в книжарници. Отиваш, разглеждаш, разхождаш се, вдишваш миризмата на хартия, разлистваш свободно страниците или преглеждаш заглавия, без някой отстрани да ти вика: „Кажете!” или любезно да досажда с „Мога ли да помогна с нещо?”. В книжарниците книгите не са наблъскани една върху друга като на „легендарния” пазар, опаковани в мръсни найлони, заради които не можеш да ги разлистиш… Нито пък бдителни продавачи те следят и обикалят през цялото време с предложения какво друго можеш да си купиш. В книжарниците книгата е домакин, на площада е обикновена стока.

За старите и антикварни книги пък „Славейков” е най-големият абсурд на света. Цените са толкова надути, че се чудиш нова ли книга купуваш или издание на „Партиздат”. Там ще намерите пожълтели романи на Ремарк за по 15 лв., при положение че чисто новите им издания са по 8-10 лв., а на всяка сергия пред Ректората, на Орлов мост или край НДК може да намерите същите стари книги за по 2-3 лв. „Славейков”, хайде бе! Точно оттам пък ще си купя книга, как ли не! Да го затварят… Няма да ми е жал.

От блога на Георги Грънчаров

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.