В. Г., автокрадец: Комбина сме с полицията. Започнахме да работим за застрахователи

В. Г. е автокрадец, който склони да разкаже анонимно за e-vestnik как са организирани автокражбите в България от 90-те години до днес, какви са схемите, сътрудничеството с полицията, методите за кражба. Всеки може сам да се убеди от прочетеното доколко е достоверен разказът на автокрадеца:

Нощем на улицата колите са напълно беззащитни срещу автокрадците. Само застраховката може да ги опази. Снимка: e-vestnik

Първите схеми за кражби на автомобили заработиха веднага след промените през 1989 г., когато започнаха да се внасят автомобили от Западна Европа, предимно от Германия. По-късно започнаха да се правят и застрахователни измами.

В началото се крадяха предимно соц-автомобили, най-вече лади. „Лада 2107“ беше с предимства, защото много я търсеха. Тя имаше 5-степенна скоростна кутия, а вътрешното оборудване беше много „модерно“ и можеше да се монтира и на по-старите автомобили – жигули и др. „Самара“-та тогава беше все едно си откраднал S-класа. Тези коли се разфасоваха, сваляха се най-ценните неща от тях и се продаваха за части.

Като се открадне колата и от нея се свалят вратите, капаците, двигателя и др., голото купе се разрязва на 4 части, за да може да се извози. Непотребните остатъци се разхвърлят на различни места, дето птичка не прехвръква, за да не те хванат – по разни дерета и забутани места, където не минават хора. Така, дори да намерят някоя част, те не могат да разберат, че става въпрос за цяла изчезнала кола. Номерата на шаситата се заличаваха с флекс. Частите се продаваха в различни автосервизи и в многобройните магазинчета за авточасти – там по онова време имаше части предимно за „Лада“. Една нова „Лада“ струваше 5000-6000 лева. Като я откраднеш и я продадеш на части – двигателя 500 лева, скоростната кутия, ако е 5-степенна – също за 500 лева, фаровете – за 100 лева, врати и капаци общо за 500-600 лева, вътрешният салон – 500 лева, и всички други използваеми авточасти, и си докарваш към 3000 лева. Соц-автомобилите бяха лесни за запалване и по-разпространени. Още нямаше западни.

Като навлезнаха западните, крадците се усъвършенстваха и върху тях. Най-често се крадяха с „правени“ ключове. Изкъртва се патронът на вратата или на багажника и по него се изработва ключ, дубликат на истинския. С този ключ отваряш колата, палиш я и си я откарваш. После я продаваш на някой цяла или на части. Западните коли по-рядко се разглобяваха и разпродаваха на части, защото вече се крадеше по-далновидно.

Как се легализира и продава крадена кола

Какво имам предвид – изкупуваш на безценица тежко катастрофирали западни автомобили, заедно с всичките им документи, регистрационни табели и т. н., а после търсиш да откраднеш същия модел кола, но в движение и в добро техническо състояние.

Дори и цвета на откраднатата кола да не съответства на катастрофиралата, пребоядисваш я, пренабиваш й номерата на рамата и на двигателя, сменяш й регистрационните табели и започваш да се возиш с нея, все едно си реставрирал катастрофиралата, без изобщо да се притесняваш. Може да я продадеш без никакви угризения на някого като редовна, защото имаш всички документи – от кого си я купил и т. н. Дори и да се разбере, че е „пренабивана“, никой не може да докаже, че ти си го направил.

Ако си откраднал кола, за която нямаш регистрация и не ти се занимава да й търсиш двойник (защото и обратното се правеше – първо се краде колата, а после се търси катастрофирала, която да прилича на нея), продаваш я на свой човек на по-ниска цена като „крадена“ и той да се оправя с нея. Друг вариант беше да й пренабиеш номерата и да я продадеш с фалшиви документи, но в друг град, защото там е по-малко вероятно някой да си я познае на улицата.

Най-изгодно беше колата да се открадне, да й се направи фалшив регистрационен талон, все едно е редовна и да се застрахова. След това или я продаваш на някой като крадена, или я разглобяваш на части, или я изнасяш в чужбина, най-често в Русия, и я продаваш там. После казваш на застрахователите, че са ти я откраднали. В Русия я закарваш с българските номера и документи. На излизане от България плащаш на митничар, за да не запише, че колата е напуснала страната. В Русия новите собственици я пререгистрират като внесена от България (на база на фалшивия регистрационен талон), без да знаят за какво става въпрос, и започват да се возят на нея напълно законно. По онова време властите в Русия нямаше как да разберат дали талонът е истински или фалшив, защото компютрите им нямаха връзка с българските. Схемата действаше успешно години наред, защото рискът беше нищожен. Единственият случай, при който в България може да се разбере, че същата крадена кола е изнесена и продадена в Русия, е тя да се върне обратно в България и да се обяви за продажба. А шансът това да се случи е минимален.

Като продадеш колата в Русия (с резервен ключ и фалшив талон) си взимаш ключовете и документите, с които си я застраховал, и се връщаш в България. Отиваш в полицията и я обявяваш за открадната. Минават няколко месеца, след което застрахователите ти я изплащат. По тази схема от една крадена кола се изкарват двойно повече пари от стойността на една напълно редовна и законна кола.

Така се крадяха и препродаваха западните автомобили до 1995-1996 година. Нямаше предпочитания към цвета или марката. Важното беше да не е руска, защото руските станаха отживелица. Крадяха се от най-лесните за запалване коли, които можеха да се пререгистрират или се разпродават лесно на части, до най-луксозни и скъпи автомобили.
Как се преодоляват защити и аларми

След това се появиха автомобилите с по-модерно запалване. В техните ключове е поставен специален електронен чип, който автомобилът разпознава. Не отне много време да се реши и този проблем, както по-рано стана с автоалармите, на които също им се записват кодовете.

За да се открадне една по-съвременна кола, трябва да преодолеят четири защити – алармата, ключалката, контактния ключ и чипа, който се намира в оригиналния ключ. В зависимост от автоалармата, тя се отстранява по различен начин. На някои им се записват кодовете със специална апаратура. Харесвам ти твоята кола примерно, включвам си машинката – специален декодер, който записва честотите на алармата, и започвам да карам след теб. Като спреш и си включиш алармата, аз ти записвам кода с моята машинка и после с него ти обезвреждам алармата.

Някои застрахователни компании, за които работят автокрадци, съветват клиентите си да оставят в жабката втори екземпляр от квитанцията за застраховката, за да видят крадците къде е застрахована колата и да не я крадат. Снимка: e-vestnik

Отключването на колата се прави с меча лапа, която е метален инструмент от специална стомана с формата на ключ от кола. За всяка кола е различен. Вкарваш го в бравата, завърташ го с “рамо” (някаква дръжка, допълнителна опора) и той кърти всичко вътре в ключалката. С меча лапа се разбива и контактният ключ. Същото може да се направи и с друг специален инструмент – т. нар “тирбушон”, който направо изтръгва ключалката навън и освобождава кормилото.

След това трябва да разкодираш чипа, който пречи да се запали колата. В зависимост от марката на колата, кутийката, в която се намира електрониката за разпознаване на ключа, е на различно място (на едни им е в таблото, на други – в компютъра на колата и т.н.). Разкодира се чипът и колата се запалва. Ако колата е много нова и нямаш необходимата техника да я запалиш, обезвреждаш алармата, освобождаваш й кормилото и с помощта на въже я изтегляш, или с друга кола я избутваш отзад броня в броня до безопасно място.

За целта крадеш друга кола и я теглиш (или буташ) с крадена кола, защото подгонят ли те, може да се наложи да зарежеш колите и да бягаш, а не е добре да оставиш собствената си кола насред пътя, вързана за крадената – много лесно ще те хванат. Когато откраднатата кола се тегли с въже и те подгонят куките, предната кола дава газ, а задната натиска спирачките, въжето се скъсва и единият със сигурност успява да избяга с колата, а другият – евентуално пеша. Дори и единия да го хванат, другият е добре да избяга, защото после може да отиде, да му наеме адвокат, да му плати гаранцията или в най-лошия случай да се грижи за семейството му, докато той излезе.

Мисли се за тези неща, когато излизаш на улицата. Щом си тръгнал да крадеш коли, очакваш и най-лошото – да те бият, да стрелят по теб, да те арестуват, да те съдят, да те убият.

Не се мисли само за най-добрия вариант – в който взимаш 5 коли, изкарваш 30 000 лева и т.н.

Ако всичко мине добре и изтеглиш с въже или избуташ откраднатата кола, закарваш я на безопасно място и викаш човек, който разбира от компютри и е наясно с блокировките по автомобилите. Даваш му пари и ти пали колата.

При кражбата, в случай че не успееш да обезвредиш алармата и тя неочаквано се разпищи, то е за секунди – намираш къде е сирената и я изкъртваш. Докато единият разбива ключалката и пали колата, другият обезврежда алармата. Ако собственикът излезе да види защо му пищи колата и се развика, се действа според ситуацията. Ако е по-далече, палиш и тръгваш. Ако идва към теб, слизаш от колата и бягаш. Ако е вече до теб, се биеш с него, докато не се отскубнеш.

Комбина с полицията

Групите автокрадци работят в комбина с полицаите, на които им се плаща, за да контролират обстановката. Когато някой собственик на автомобил или случаен свидетел се обади на полицията и каже, че пред блок еди кой си някой се опитва да открадне кола, диспечерът съобщава на най-близката патрулна кола да отиде да провери какво става. Полицаите от патрулката ти се обаждат и ти казват да изчезваш веднага оттам, защото са те видели и идват на проверка. По тази причина крадците работят на райони, в които познават полицаите. Когато още нямаше мобилни телефони, коли се крадяха по специална уговорка с полицаите – предварително се разбирате къде точно ще се краде тази нощ, за да може най-близката патрулка до „местопроизшествието“ да е с твоите хора. Те кръжат наоколо и те „пазят“. Ако им се обадят да отидат на проверка, намират начин да те предупредят отдалече да изчезваш бързо, за да не успеят да те „хванат“.

След това се наложиха силовите застрахователни компании. Те започнаха да поставят обозначителни стикери по стъклата. Никой вече не смееше да пипа коли с тези стикери, защото ако разберат, че си откраднал кола с лепенка, те потрошават от бой. Така принудиха хората да застраховат колите си в определени компании – от една страна, тези коли никой не ги пипаше, а от друга – ако не си застраховаш колата при тях, веднага ти я крадат. За което си плащаш откуп и пак се принуждаваш да си я застраховаш при тях. Постепенно всички крадци на коли започнаха да работят за застрахователните компании. Това е в сила и до днес.
Когато колата няма застраховка и полицията не я намери, крадците намират посредник, който да направи контакт със собственика. Те му искат откуп, за да му върнат колата. Парите се предават чрез посредника, след което на собственика му се съобщава къде му е паркирана колата. Собствениците много рядко се оплакват в полицията, защото се страхуват от отмъщение, но има и случаи, в които са залавяни посредници и крадци с белязани пари по сигнал на собственика на изчезналия автомобил. Застрахователите не изплащат обезщетение, когато колата е открадната с оригиналния ключ, независимо дали е взет от собственика или е бил оставен в колата (например, на таблото, докато си зареждаш гориво или слезеш да си купиш вестник и т. н.). Затова зимно време е много популярно по спирките да се дебнат собственици на коли, които слизат да си купят кафе или вестник и си оставят колата да работи, за да им е включено парното.

След 2000 година най-предпочитани за крадене автомобили станаха „Мерцедес“, „БМВ“, „Ауди“ и „Фолксваген“, защото са по-луксозни, по-скъпи и хората ги предпочитат пред останалите западни марки. В същото време тези коли са с много защити и е по-трудно да ги запалиш, да ги откраднеш, да ги пререгистрираш. Но и за това се намериха начини.

(Следва продължение)

Чети тук: В. Г., автокрадец: Крадени коли се регистрират успешно, но плащаш на много хора по веригата – 2

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.