Тим Уейнър: „Властта на ЦРУ е мит” + видео
Тим Уейнър е американски журналист и писател. Дългогодишен експерт по тайните служби на САЩ към вестник „Ню Йорк таймс” и носител на наградата „Пулицър”. Преди няколко дни Уейнър представи в Мадрид новата си книга „Наследство от пепел. История на ЦРУ” (оригинално заглавие ¨Legacy of Ashes. The History of the CIA¨), която проследява моменти от 60-годишната история на Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Авторът е интервюиран от Оскар Абоу-Касем за в. „Публико”, Мадрид.
Шпионските романи и филми са създали представа за ЦРУ, според която неговите агенти никога не пропускат целта при стрелба, а директорът му сваля правителства само с едно телефонно обаждане. И именно тази е представата, която организацията винаги е опитвала да подсилва още от своето създаване през 1947 г. Журналистът от „Ню Йорк таймс” Тим Уейнър обаче представя един доста по-реалистичен образ. Той припомня моменти от историята на ЦРУ въз основа на информацията от над 50 000 разсекретени документа. Резултатът от неговите дългогодишни проучвания е книгата „Наследство от пепел”, в която авторът си поставя за цел да припомни истинската история на тази митична организация, в която за разлика от масово разпространения образ, преобладават провалите. Заглавието на книгата е взето от думите, с които президентът Дуайт Айзенхауер (1953-1961) обобщава наследството, оставил след себе си в областта на тайните служби.
– Ефективно ли е ЦРУ в работата си в служба на Съединените щати?
– Нужни са три основни неща, за да може една страна да създаде своя образ на световна сила отвъд собствените си граници: военна мощ, дипломация и разузнаване. Ако тези три сили не работят добре или не се координират помежду си, са обречени на провал. Сега войската е уморена, дипломацията е слаба, а разузнаването е в процес на реформи още от 90-те години насам. Смятам, че ще е нужно още едно поколение, докато тези три сили отново влязат в ритъм.
– Хенри Кисинджър казваше, че властта на ЦРУ се надценява извън САЩ.
– Един от може би най-големите митове е именно този – за властта на ЦРУ. Организацията просто се нуждае от успешния си образ. Идеята, че един единствен агент на ЦРУ може да пристигне в една държава и да свали нейното правителство още преди закуска, а след това да отиде да пие едно мартини в луксозния си хотел, където го чака поредната хубавица, е съвсем нереална. Става дума за мръсна работа, трудна и опасна, в която провалът е нещо обичайно. В сравнение с другите служби за сигурност ЦРУ е много по-малко. По мои изчисления има към 2000 агенти, ангажирани в различни тайни мисии в чужбина. Не са никак много, а от тях се очаква много повече, отколкото могат в действителност.
– Научи ли си ЦРУ урока от миналото? Например от опита в Афганистан?
– Смятам, че се учат по-скоро от своите грешки в Ирак. И особено от катастрофата, която предизвика докладът за наличието на оръжия за масово унижощаване в Ирак от 2002 г. Сега вече са доста по-предпазливи в своите анализи.
– Как стана така, че ЦРУ продължи да финансира муджахедините в Афганистан след съветското отстъпление?
– Оправданието им беше, че руснаците продължаваха да поддържат комунистическото правителство. Затова ЦРУ продължи да въоръжава тези екстремисти, които се биеха помежду си, а това доведе до драматичните последици, на които станахме свидетели в последните години.
– Как намирате актуалната стратегия, която се прилага в Афганистан?
– Първия път, когато бях в Афганистан през 1987 г., ме бомбардираха съветските войски. При последната ми визита в тази страна през 2001 г. пак ме бомбардираха, този път американците. Афганистан е мястото, където започна т.нар. война срещу тероризма и вярвам, че именно там тя трябва и да свърши. Но това ще отнеме много години. Тази война няма да се спечели с ракети и танкове, а с пътища, училища, канализация и много, много пиене на чай с местното население. САЩ имат моралното задължение да постигнат това. Вече разбрахме, че ако къщата на съседа ти гори, трябва да му помогнеш, за да не изгори и твоята къща.
– След падането на Берлинската стена ЦРУ предрече, че от този момент нататък битката ще се води в икономическата сфера.
– ЦРУ не определя международната политика на САЩ, прави го президентът. Идеята беше да се разшири демокрацията, за да можем да продаваме шоколадчета на китайците. Вече нямаше важни врагове. А как можеш ти самият да бъдеш велик без да имаш велик враг насреща? Десет години по-късно, когато „Ал Кайда” нападна американските посолства в Кения и Танзания, стана ясно, че организацията трябва да се реформира. Тогавашният директор на ЦРУ Джордж Тенет призна, че има много неща, които трябва да се подобрят.
– Какво мислите за управлението на Тенет като директор?
– Той опита да въведе подобрения в Управлението през седемте години, в които бе директор. Но в края на краищата, и той самият го е казвал, ще се запомни със злополучната подготовка на доказателствата срещу Ирак.
– Имало ли е наистина ЦРУ възможност да ликвидира Осама Бин Ладен?
– Казват, че не са разполагали с достатъчно информация, за да опитат да го направят. Не са искали да открият огън, а после да се окаже, че са сгрешили.
– Излиза, че типичният директор на ЦРУ е този, който докладва в Белия дом само това, което президентът иска да чуе.
– Много е трудно да трябва да носиш лошите новини, но такива са новините, които обикновено съобщава ЦРУ. Нужен е силен характер, за да можеш да кажеш на президента нещо, което няма да му хареса. Критичният момент в отношенията между ЦРУ и Белия дом бе през 2004 г., когато се разбра, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение и че нещата там не се развиват така, както се очакваше. Президентът загуби вярата си в ЦРУ и службата бе понижена. Така Пентагонът взе контрола върху разузнавателните служби.
– Това добре ли се отрази на тези служби?
– Въпросът ми напомня за историята на един френски журналист, който попитал Хо Ши Мин за неговото мнение за Великата френска революция, на което виетнамският лидер отговорил: „Твърде рано е да се каже.” Войната срещу „Ал Каида” ще трае по-дълго и от Студената война. Става дума за една война, която трябва да се спечели с разузнаване, идеи и информация. А не с бомби и подводници. За да приключим този конфликт по мирен път, трябва да използваме нашите ресурси по един по-интелигентен начин. Имаме нужда от преводачи от арабски, така както имахме преводачи от руски през 50-те години. Нужни са и по-добри информатори в ислямския свят. И това може да се постигне само, ако президентът реши да се отрече от разпитите с мъчения, да затвори „Гуантанамо” и да се ангажира да следва традиционните американски ценности за свобода и справедливост.