Що ли не гръмна Кремиковци?

Румен Белчев

Преди седмица Регионалният инспекторат по образованието в София разпространи до училищата и детските градини шизофреничното разпореждане да се били подготвели за евентуална авария в Кремиковци.
Как?
Да запушат прозорците с одеяла?
Да разпратят учениците да мрат по домовете си?
Да прочетат молитва?
Това в разпореждането не бе упоменато.
Кремиковци все пак взе, че не гръмна.
И защо?

Всичко беше подготвено – и газта му беше почти спряна, и въглища нямаше, и работниците бяха пуснати в отпуска, и всички стари ръководства бяха събрани накуп – ако стане нещо, да увековечим имената им на бъдещия паметник, за чието изграждане щеше да бъде веднага обявен конкурс за обществена поръчка.

Пък то пак не гръмна. А колко хубаво щеше да бъде!
Никой нямаше да задава въпроса защо във вече забравеното време на първоначално натрупване от деветдесетте години едномилионна (тогава) София остана без вода заради някаква сделка на Мултигруп с комбината.

Нямаше да се питаме как така тоя, който купи завода за един долар барабар с вересиите, го продаде за седемдесет милиона, за да бъде обявен за данъкоплатец на годината (без да си плаща данъците), сега пристига целият в бяло, възседнал бял кон, насред негръмналата си бивша собственост, за да я спаси за пореден път.

А пък индийският поданик, който пристигна на бял слон, за да се снима с футболистите от ЦСКА и заложи комбината, та да изкара някоя рупия в повече, щеше да си прибере застраховката, за да купи друг завод по широкия свят, та да заложи и него.

И ръцете на прокуратурата, която от няколко години се чуди какво да направи с кражбите от държавния резерв в складовете на комбината, щяха да бъдат развързани – няма комбинат – няма проблем! Щяха да си освободят ценно време, за да хванат през гръцмуля поредния крадец на вафли „Боровец” и да въздадат правосъдие по цялата строгост на закона.

Нямаше да се чудим и защо в момента, в който се появиха някакви хора, които май искат наистина да купят комбината, из него изведнъж защъкаха синдикалисти, за да защитават интересите на трудещите се. Допреди година ги нямаше никакви.

И нямаше да се дивим защо на ЦСКА ту нищо не му е наред, ту всичко му е оправено. И най-накрая – това, което вълнува най-много всички в България – ако беше гръмнало в подходящ момент, щяхме да си осъмнем без добрия вълк Сашо Томов.

Пък то, Кремиковцито, взе, че не гръмна. Защото в последният момент – досущ като в класиката – някакъв влак с кюмюр пристигна със гръм.
И защо? От какъв зор?

Да беше гръмнало пустото „Кремиковци” и да беше отнесло половината София – тъкмо щеше да се реши и проблемът с трафика!
Макар че, ако питате мен – най-добре щеше да е да гръмне „Козлодуй”. Не един, не два, ами всичките блокове наведнъж – заедно със спрените. Да ни изтрепе до крак – и до трето поколение.
Така щяхме да си решим всички държавни проблеми от раз. Веднъж и завинаги.

Ама пусти късмет – в тая държава даже нищо не гърми като хората!

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.