85 години Турска република или как живее митът за Ататюрк

Турски войник минава с танк пред портрета на Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременна Турция, на военен парад по случай деня на победата в Анкара. Снимка: Ройтрес

На 29 октомври Турската република става на 85 години и чества Мустафа Кемал Ататюрк – основателя и пръв президент на република Турция. Но какъв е бил той – свободомислещ човек или безкомпромисен политик? Как се поддържа митът за Ататюрк и защо генералът е все още дълбоко почитан в страната разказва в. „Тагесцайтунг“.

За едни той е великият Баща на нацията. За други я е довел до разруха. Турците го обичат или го мразят. Той е почитан като светец и заклеймяван като откривател на всичко зло. Но дори и новите радикални ислямисти го уважават като враг, а не го презират като Джордж Буш или Силвио Берлускони. А и би било безсмислено да се отрича публично постигнатото от Мустафа Кемал Ататюрк. Защото и днес всяко отричащо делото му изявление се преследва от съда.

Параграф 5861 от турския наказателен кодекс постановява, че който обиди или охули публично паметта на Ататюрк, е заплашен от затвор от една до три години. Тази правна разпоредба позволи на съдиите в Турция да спрат работата дори на сайта YouTube. Един приет през 2007 година закон за Интернет даде правните основания за това. А последствията понесе едно видео, което представляваше неодобрен от властите монтаж, в който Ататюрк се появяваше зловещо гримиран и танцуваше кючек по бельо. Показаното се стори на съдиите прекалено хомосексуално и в никакъв случай държавническо и елегантно.

Въпреки че още от 70-те години ислямистките хардлайнери се умножават в Турция като грипните вируси, в никоя друга държава лицето на държавник от миналото не се почита толкова много и не се вижда на толкова публични места. И става дума не само за Турция. Американският президент Франклин Рузвелт каза след смъртта на Ататюрк през 1938 година: “За съжаление вече няма да имам възможността да опозная този човек, което ми се искаше да направя от доста време.” А Уинстън Чърчил, британският министър-председател, който заклейми Ататюрк като предводител на варвари, заяви със състрадание: “Сълзите, които лее за него целият народ, са нищо за този голям герой и баща на Турция.” И няма никакво съмнение, че Ататюрк беше един от най-големите държавници на 20-ти век.

Като генерал той победи много по-силни противници – като например военния министър Чърчил през 1915 година при нападението на Дарданелите. Като владетел той преобърна наопаки цялата страна, което не се удаде на нито една революция – била тя френска или руска. Погрижи се за премахването на халифатите и за отделянето на държавата от религията. Ислямското летоброене беше заменено от Грегорианския календар, въпреки че е с християнски произход. От този момент неделята беше възприета като почивен ден, като измести свещения мюсюлмански петък. Беше възприета метричната система, а в османския език беше въведена латиницата. Турция получи нова правна система, базирана на немски, италиански и швейцарски правни модели. Правото на име беше постановено със закон (до 1934 година турските граждани нямаха право на фамилно име). Религиозните училища бяха затворени и беше въведено задължителното образование.

Накрая той наложи и най-голямата промяна: равнопоставеността на мъжа и жената. От 1926 година жените могат да посещават университети. Те получиха правото да гласуват. Първо на общинско ниво. А след това и на национално, т.е. да избират парламент. Съответно не трябваше и не беше позволено да ходят забулени. За подобни кардинални реформи на Голямата коалиция в Берлин щяха да са й необходими три века.

Не всички промени обаче бяха приети без съпротива. Когато Ататюрк забрани на мъжете да носят фесове и им препоръча шапки, в Източен Анадол се стигна до революция и бяха произнесени 138 смъртни присъди срещу привържениците на фесовете. При налагането на идеите си Ататюрк е всичко друго, но не и нежен. Той все пак е и генерал. През 1922 година, след победата си над гърците в Измир, устройва чудовищна кървава баня. А 14 години по-късно предприема брутални мерки срещу поощряваната от самия него опозиционна партия.

За да бъде разбран Ататюрк, трябва да се познава жизненият му път. Роден е през 1881 година в Солун и живее там до 1895 година. Пристанищният град тогава е част от Турция, но е повлиян от Запада.

Жена, протестираща срещу Кюрдската работническа партия, държи плакат на Мустафа Кемал Ататюрк на демонстрация в Истанбул. Снимка: Ройтерс

. Младият Мустафа е очарован от начина на живот и от светогледа на европейците. Въпреки желанието на майка си, той не отива в религиозно училище, а в светско – на Шемси Ефенди, където получава името Кемал (“съвършеният”). През 1893 година отива във военно училище. Отново против волята на майка си. За отварянето му към Запада се оказва особено важно обучението му във военната академия (1902-1905 г.). Тук той учи френски, тогавашния световен език. Така получава достъп до творбите на литературните бащи на Френската революция, до идеите и до мечтите им. Едновременно с това се свързва с “младотурците”, които искат да освободят “болния човек на Босфора” от деспотизма, но скоро падат жертва на мегаломанията.

Още тогава Мустафа Кемал си представя ясно новата и жизнена Турция: “Султанатът трябва да бъде разрушен. Трябва да се откъснем от източната цивилизация и да се обърнем към западната. Религията и държавата трябва да бъдат разделени.” С тези идеи той печели все повече и повече врагове. Особено след като през 1912 година се изкачва в йерархията на генералния щаб. Най-големият му противник е генералът военен министър Енвер паша, който мечтае за възраждането на Османската империя и вярва, че може да осъществи тази мечта като съюзник на Германия в Първата световна война. Мустафа обаче няма доверие на германците, също както и на руснаците по-късно. Едновременно с това при оценката на политическото положение в Европа той притежава една почти пророческа дарба. Смята, че Хитлер е луд, а Сталин – крайно опасен. За Мусолини пък казва: “Един ден той ще бъде обесен от собствения си народ.” Той предрича Втората световна война, залеза на нацисткия режим и възхода на комунистическа Русия.

В действителност съществували двама Мустафа Кемал. Единият бил склонен да анализира, ледено студен, подхождащ безкомпромисно към всички, изпречили се на пътя му. И другият – емоционален, с поглед към бъдещето, обичащ своята Турция и оценяващ дори най-големите й врагове – гърците – като културен народ. “Мекият” Кемал често търсел близостта на жените, за което тесногръдите критици го обвиняват и до днес. Но за него жените били синоним на другия, хуманния свят. Без лъжи и без интриги, далеч от тътена на оръдията и от мегаломанията. С жените се чувствал свободен. Това чувство на свобода било и причината да избягва всяко обвързване (с изключение на брака с Латифе, продължил две години и половина). За топлината, близостта и щастието, които намирал при жените, той им се отблагодарил с най-големия подарък, който можел да им направи: освобождаването от халифата и така от робството на един погрешно разбиран ислям.

Един друг факт, който не се изтъква много често, е, че турската анасонлийка вкара Бащата на турците в гроба на 57 години. Но до края на 1936 година, когато загубва контрол върху употребата на алкохол, за него ракията е движеща сила и вдъхновение. Успява да се справя с пиянството, знаейки и за положителното му, и за опасното му влияние. И това, че лечебната напитка се превръща в смъртоносна, се оказва не толкова важно. Ататюрк е завършил делото на живота си. Но не иска да продължи. Арменци и кюрди отхвърлят новата безбожна Турция, също както и старата, и се изправят срещу военните с терористични актове. Ататюрк заповядва безпощадни мерки срещу кюрдите и срещу арменците. Десетки са обесени. Едновременно с това разбира, че ще трябва да управлява страната с диктаторски мерки още 10-15 години, за да наложи реформаторската си политика и да утъпче пътя към демокрацията. Той обаче не е нито Хитлер, нито Сталин и няма желание да потиска страната си. Последиците са дълбоко отстъпление и посвещаване на алкохола.

Днес – заради личността си, излъчването и острия си ум – Ататюрк би бил абсолютна медийна звезда, преди всичко в Западна Европа. Ангела Меркел и Никола Саркози щяха да противопоставят на интелигентността му само европейския сапунен мехур. А до него настоящият министър-председател на Турция – Реджеп Тайип Ердоган – щеше да изглежда блед като терасите на Памуккале. В ислямската крепост на Ердоган един западно ориентиран свободомислещ човек като Ататюрк може да бъде само обект на омраза. Неслучайно ръководителят на Партията за справедливост и развитие нарича асимилацията на турските имигранти в Германия “престъпление срещу човечеството”. Но ако в Турция имаше свободни избори, той и партията му никога нямаше да бъдат избрани. В страната обаче властват отношенията от края на 19-и век. Или от днешен Иран. Ататюрк обаче и без това щеше да изгони Ердоган в Северна Корея.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.