Дилема пред следващия президент на САЩ – „Набуко“ или „Южен поток“

Работник стои до инсталация за газ в новооткритото газово поле Южно-Руское на 200 км от град Нови Уренгой. Снимка: Ройтерс

„Набуко“ или „Южен поток“? Следващият американски президент ще трябва да реши. Или Европа получава природен газ от Иран, или Русия ще си гарантира осигуряването на енергийните доставки за континента за цяло едно поколение.

Двата проблема е трудно да бъдат сравнявани. Иранските ядрени ракети биха били екзистенциална заплаха Израел. Ако Русия продаде на Техеран ракетни системи и технологии за бойни глави или пък усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана (или наложи вето на санкции), това ще е от значение. За разлика от Иран, заплахата на Русия за европейската сигурност е бавна и скучна история. В най-лошия случай Европа ще се окаже малко по-задължена на руските тръбопроводи монополисти, отколкото е здравословно от политическа гледна точка. Но животът ще продължи.

Европа възлага енергийните си надежди на широко обсъждан, но засега нереализиран независим тръбопровод. „Набуко“, както е оптимистично кръстен той (по операта на Верди, в която освобождават робите) е предвиден да пренася природен газ от Централна Азия и Каспийския регион през Турция към Балканите и Централна Европа. Това ще копира успеха на двата съществуващи тръбопровода през Грузия, които помогнаха да се отслаби хватката на Русия върху експортните трасета изток-запад.

Русия усилено се опитва да блокира „Набуко“. Москва възражда идеята за международен газов картел в Катар и Иран. Тя иска и да попречи на „Набуко“ чрез собствен конкурентен проект – изключително скъпия (12,8 милиарда долара) „Южен поток“. Подкрепен от „Газпром“ (газовия отдел на „корпорацията Кремъл“) и италианската ЕНИ, той е одобрен от Австрия, България и Сърбия. Проектът беше отложен с две години за 2015 година. Около него обаче цари оживена политическа дейност. Тази седмица Кремъл успя да накара Румъния, която досега протакаше подкрепа за „Набуко“, да започне разговори за присъединяване към „Южен поток“. Както отбелязва Владимир Сокор, анализатор ветеран от фондация „Джеймстаун“, това създава тъкмо онази борба, която Кремъл обича – европейски страни да се съревновават в опит да спечелят най-изгодната сделка от Русия. Така се разви европейската битка между Австрия и Унгария за мястото на най-привилегирован енергиен партньор на Русия в региона. Сега Кремъл привлече и Словения, за да увеличи допълнително влиянието си.

Всичко това се получава, защото Европейският съюз спи на работното си място. Странно, но европейските лидери поддържат публично тезата, че двата тръбопровода не са конкурентни. Те назначиха за координатор на „Набуко“ пенсиониран холандски политик (Йозиас ван Аартсен), който скоро не е посещавал (в някои случаи и никога) повечето важни страни в проекта.

Основната причина за липса на интерес от частния сектор е липсата на природен газ. Огромните запаси са в Туркменистан, но Русия също ги иска. Осигуряването им за „Набуко“ ще изисква огромно, съгласувано дипломатическо усилие от ЕС и САЩ. За целта ще е необходимо и изграждане на транскаспийски газопровод. Това не е трудно от техническа гледна точка (за разлика, по една случайност, от „Южен поток“, който преминава през дълбокото, токсично и каменисто дъно на Черно море). Но има правни препятствия, а и Русия и Иран може да наложат вето. Както твърди Зейно Баран от института „Хъдсън“ в нов доклад, „между съдбините на двата газопровода има обратно пропорционална зависимост“.

Това е дилемата на САЩ. Приятелско отношение към Иран ще създаде огромни проблеми за Русия. Трасе през Иран, което заобикаля Каспийско море би позволило туркменистански газ (и собствените богати запаси на Иран) да се стичат към Турция и след това към Европа. Но същите американски управници, политици и анализатори, които са най-големите „ястреби“ в политиката към Русия, гледат най-скептично към започване на преговори с моллите (или дори към идеята да си затворят очите за възможността ирански газ да преминава през подкрепен от САЩ тръбопровод).

Ако Иран ясно покаже, че не иска да разруши Израел и да насърчава тероризма (и спре с цветистите изказвания по въпроса), той вероятно ще спечели огромни облаги. „Голямата сделка“ между САЩ и Иран никога не е изглеждала по-съблазнителна – или по-неотложна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.