Трима белязани братя: българинът, унгарецът и румънецът

в. Адевърул

Румънски учители на протест пред сградата на парламента в Букурещ. Хиляди преподаватели от цялата страна настояваха заплатите им да бъдат увеличени с 50 процента. Снимка: Ройтерс

Румънският политик, от ляво и от дясно, има силно развито чувство за катастрофата: усеща я, вижда я, напипва я и, въпреки че анализира правдиво рисковия й потенциал, кокетира с нея много близо до леталните граници. Два пъти румънската икономика се озоваваше близо до изкуствена криза, предизвикана от безотговорността на политическата класа: през 1997 година и сега. И в двата случая политическата реакция беше погрешна, въпреки че у съседите – в България и съответно в Унгария, тъкмо беше свършил филмът на подобен апокалипсис, а урокът от тези провали можеше да бъде използван от властите в Букурещ.

През 1996 година България изпадна в несъстоятелност. Причината? Крехка икономика, корупция, популистки мерки, разрушителна фискална политика, инфлация, оставена да излезе извън контрол. Обезценяването на лева, с логическото последствие на недоверието в националната парична единица, доведе до ситуации, които щяха да бъдат комични, ако не бяха трагични: различни услуги бяха плащани в натура, тъжен спомен от които е например плащането на автобусния курс с яйца или при по-дългите разстояния – с кокошки. Смъртта на козата на съседа предизвика у Букурещ патриотично блаженство. Присъствахме на една смърт, чийто причини вълнуваха и румънската икономика и можеха да я поставят във всеки един момент в пранги. Твърде малко се писа за лятото и за есента на 97-ма година, когато само късметът опази Румъния от фалит: гражданите бяха убедени да пуснат парите си, държани в дюшека, в обръщение, а сумите надвишаваха доста очакванията и местната икономика заобиколи като по чудо пропастта.

Есента на 2008 година. Парламентът прие закон, който трябва да увеличи заплатите на педагогическия персонал с 50 процента. Това означава създаването на прецедент, който ще доведе до увеличение със същия процент на заплатите в целия бюджетен сектор. Парламентът вижда само до изборите и изглежда не разбира, че тласка икономиката към гарантиран срив.

През подобен политико-икономически момент мина и Унгария през 2000-2002 година. След 10 години растеж, след като беше кралицата на чуждестранните инвестиции, и съгласно нормите на ЕС щеше да има всички шансове да премине през 2008-ма към еврото, унгарската икономика беше ранена смъртоносно от безотговорността на политиците. По-точно на Виктор Орбан и на тогавашната власт, която, заслепена от гоненето на гласове, предприе някои популистки мерки. Последната от тях, която щеше да бъде и финалният удар, интересно съвпадение, беше повишаването с 50 процента на заплатите на всички бюджетни служители! Унгарската икономика се пречупи и преди дни Будапеща поиска отчаяно помощта на МВФ. Както и българите преди повече от едно десетилетие.

Ако поне имаха благоприличието да се информират, румънските политици може би щяха да си дадат сметка какви дългосрочни щети предизвикаха демагогията и популизмът в непосредствена близост.

По БТА