Петко Николов: Разследваме „Лукойл” за необосновани цени. Събрали сме хиляди страници документация

Комисията за защита на конкуренцията проверява и топлофикации, електроразпределения

Петко Николов. Снимка: авторката

Петко Николов е председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тази година антимонополната комисия започна няколко разследвания за монополно поведение и картелно увеличаване на цени, пряко засягащи потребителите.
Петко Николов е магистър по право от Софийския университет “Климент Охридски” и магистър по финанси от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” .
Бил е председател на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация, председател на Комисията за лицензиране на футболните клубове към БФС и председател на Българския адвокатски съюз към Софийската окръжна адвокатска колегия.

– Г-н Николов, разкрихте ли „картелно поведение” на участниците в пазара на горива? Разследването ви продължава почти шест месеца.

– Събрали сме няколко хиляди страници документация. Получихме становища както от заинтересовани държавни институции – ДКЕВР, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на потребителите и други организации, както и данни, обяснения и отговори на зададени от анти монополната комисия въпроси към търговците на горива и „Лукойл”. Амбицирани сме в началото на следващата година да насрочим заседание за разглеждане на материалите и вземане на решение. Не мога в момента да се ангажирам с отговор дали става дума за злоупотреба с монополно положение на пазара или за картелно споразумение и дали събраната документация дава основание за такива определения.

– Какво точно разследвате?

– КЗК се самосезира и разследва дали „Лукойл- Нефтохим”, като производител и ценови лидер на пазара, предлага на дистрибуторите необосновани цени на своята продукция. Разглеждаме дали цените са разходо-ориентирани – дали те са формирани по ясни критерии като се сравни цената, на която е получена суровината и разходите за производство на различните горива от нея. На тази база ще анализираме и как се формират цените на търговците – 17 дистрибуторски фирми, към които има съмнение за картелно поведение. Полагаме всички усилия да разгледаме всестранно казуса. Всички компании ни сътрудничат, каквото сме поискали досега са го представили. Събран е огромен материал, може да се наложи да поискаме да се направи експертиза, за да бъде оценена правилно наличната информация.

– Какво показва практиката в Европейския съюз. Досега има ли разкрити картели на пазара на горива?

– Португалската антимонополна комисия направи подобно разследване на участниците в пазара, което продължи три години, но според решението й не са били открити данни за картелно споразумение. На последната среща за Югоизточна Европа на европейските органи за защита на конкуренцията бе съобщено, че освен България и Румъния, и Сърбия провеждат национално разследване за формиране на цените на вътрешния пазар, извън влиянието на цените на международните пазари, на които отделната държава не може да влияе.

– Това, че няма писмено или устно споразумение, не значи, че отсъства картелно поведение, нали?

– Така е.

– Достатъчно е една фирма да вдигне цените на бензина, другите да я последват и на колонките на различните бензиностанции да има само еднаква или почти еднаква цена. Потребителят остава без избор. Но кажете – има ли някакъв резултат от това, че комисията глоби няколко компании –търговци на яйца, олио и други за картелно договаряне на цени чрез браншовите организации?

– Все още никакви пари от тези глоби не са постъпили. Дружествата обжалват нашите решения във Върховния административен съд (ВАС).

– От бранша казаха, че ще калкулират глобите в цените си. Възможно ли е това?

– Забранено е. Подобни изказвания – глобите да се калкулират в цените – са цинични. След като се приеме новия закон за конкуренцията, а това ще стане до края на годината, КЗК ще получи по-сериозни правомощия за въздействие. Ще имаме право да налагаме временни мерки, които да се задействат веднага, преди да наложим решението си и така ще защитим потребителите, а компаниите ще бъдат дисциплинирани. Сериозните икономически санкции са най-сериозната мярка за дисциплиниране на компаниите. Ще можем да налагаме и ежедневни санкции, които ще влизат в сила преди окончателното решение на комисията.

– А какви глоби налагате?

– В момента максималната санкция е 300 000 лева. И я налагаме. С новия закон се предлага тя да бъде процент от оборота на фирмата. Например 10%.

– Обявихте, че за нарушения на Закона за конкуренцията разследвате топлофикации, eлектроразпределителни дружества, топлинните счетоводители?

– Преди началото на зимния сезон, заради получени жалби и сигнали на граждани и потребителски организации, както и от публикации в медиите се самосезирахме и започнахме разследване на топлофикациите в София, Плевен и Русе, на ЧЕЗ Електро , които снабдяват с електроенергия Западна България, на австрийската EVN, която доставя ток на Южна България, и на топлинните счетоводители. Събраните досега материали ни дават основание да предполагаме наличие на нарушения на тези пазари. Надявам се към края на годината да излезем с решение. Държавата трябва да ни представи доказателства за работата на тези дружества, поискали сме становище от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР) и от други организации, които имат отношение към дейността им. Като съберем и обобщим данните, ще съобщим официално резултата от разследването ни.

– Как ще коментирате изявленията на МТел, Глобул, на БТК, след като КЗК представи становището си за анализа на пазара на мобилни и стационарни телекомуникационни услуги, изготвен от Комисията за регулиране на съобщенията(КРС)?

– Как ли ? Получава се, че всеки чете евангелието както му изнася. Ние подкрепяме изцяло Комисията за регулиране на съобщенията в политиката й спрямо фиксираните и мобилни оператори. Няма съмнение, че КРС предприе правилни мерки за коригиране цените за терминиране на трафик на Мтел и Глобул в посока тяхното намаляване. Същевременно казваме, че предприетите мерки спрямо първия и втория мобилен оператор трябва да се отнесе и към третия – Вивател , които са вече четвърта година на пазара и държат 12-13 % от него. Глобул държи 37-38% от него, а МТел – 55%, според предоставените ни от КРС данни.

– Колко жалби за нарушения на закона за конкуренцията сте получили?

– През 2008 г. сме се произнесли по около 600 жалби и голяма част от тях са свързани с нарушения при обществените поръчки. Получили сме повече – една част от сигналите са оттеглени, други сме пренасочили към други държавни органи.

– Какви са най-честите нарушения при обществените поръчки?

– Още при стартиране на процедурата за обществена поръчка например се задават антиконкурсни условия. Така само 1-2 компании могат да отговорят на поставените критерии. Допускат се грешки при оценяването на участниците в конкурсите, неправилни оценки, липсва мотивация защо на дадена компания се дават толкова точки. Има и цял куп формални нарушения, заради които фирмите въобще не се допускат до участие. Например не се представят декларация за съдимост и други необходими документи. За да повиши прозрачността и ефективността на своята дейност Комисията за защита на конкуренцията работи по проект за създаване на публичен електронен регистър, в който ще бъдат вписани всички решения на комисията и нова интернет-страница, чрез която фирми и граждани ще могат по електронен път да обжалват възлагането на обществени поръчки и предоставянето на концесии.

В помощ на Комисията за защита на конкуренцията e-vestnik предоставя няколко статии за пазрното поведение на „Лукойл“:

„Лукойл-България“ продава бензина най-скъпо в Европа

Защо дизелът е по-скъп от бензина? Какво прави Лукойл?

Кой си играе с цените на горивата в България?

Орешарски що се прави на ударен за дизела? И що пускат Лукойл да ни дере кожата?

Да не би държавата да е на Лукойл?

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.