Нито грош за „Кремиковци” от данъкоплатеца! От железата му вече няма нужда, да го спират

Синдикатите нали изгониха индиеца, за да дойде Жеваго. Защо сега рекетират държавата да дава пари?

Работници от „Кремиковци“ протестират в центъра на София. Снимка: Ройтерс

София пак беше парализирана от протестиращи работници от Кремиковци. За пореден път – митинги пред Министерския съвет, центърът затворен.

Същото се случи няколко пъти тази година. Преди месеци обсадиха Министерския съвет, за да съдейства правителството украинския олигарх Жеваго да купи „Кремиковци”. Работници дори окупираха комбината, за да не излезе шефът му индиец, без да подпише договор за ишлеме с Жеваго. И МВР гледа безучастно, а синдикалисти се хвалеха, че се споразумели с полицията да не се бърка.

Тоест – синдикатите пряко се намесиха в съдбата на комбината. И изгониха индиеца-собственик. Той протестира, че договорът е сключен под натиск, но накрая се изнесе. Формално се води някакъв собственик, но с много дългове за облигации, чиито притежатели са сложили ръка на собствеността срещу тях. Прамод Митал сигурно се надява след фалит да си върне парите от земята на комбината. Сега „Кремиковци” се управлява от синдици, обявен в несъстоятелност от кредитори. И синдикатите, след като оказаха натиск да обвържат комбината с украинеца Жеваго, сега пак са пред Министерския съвет. Който обаче може да отговаря до 25% за комбината – толкова е делът на държавата в него.

Протестиращите през януари т. г. носят плакат на английски: „Прамод, никой не те иска тук. Махай се!“. Снимка: Валентина Петрова

Работнически рекет

Пряко свързани с работата на комбината са към 8000 работници. Ако той спре частично, както се очертава, много от тях ще останат без работа. Чудно е защо това работническо войнство иска непременно да работи в Кремиковци. В София има към 1 процент безработица. Човек има възможност да се преквалифицира и да смени работата. Но работниците упорито оказват натиск този губещ комбинат да продължи да трови София.

Трябва съвсем да си паднал от Марс и да не четеш вестници, за да разбереш, че няма инвеститор, който ще налее няколкостотин милиона евро, за да вкара този комбинат в екологичните норми, които вече са задължителни за България, след като е член на ЕС. Получава се така – 8000 работници настояват да има отровно и губещо производство, вместо да си направят сметката и навреме да бягат и да търсят друга работа.

…Кремиковските металурзи, така прехвалени, познати от плакати и снимки по времето на социализма… Пролетариат. Авангард на работническата класа. В момента този някогашен авангард е абсурдна група, която настоява държавата да налива пари в кофа без дъно. Е, няма да стане. Митингите в случая са директен рекет върху държавата, за да изсипе пари на данъкоплатците.

От 500 млн. евро до 1 млрд. за закриването. Няма да стане съвсем

„Кремиковци” е символ на миналото в по-голяма степен от мавзолея. Мавзолеят можеше да стане музей, а „Кремиковци”- не. Според експерти за цялостното закриване на комбината, разчистване на терена и почистване на земята ще са нужни между 500 млн. и 1 млрд. евро. И тогава може да се построи оня град на мечтите, за който си приказва приказки главният архитект на София Петър Диков. Но освен парите за закриване, някой трябва да се бръкне и с пари за купуване на терените там.

Работници от "Кремиковци" протестират в центъра на София. От обявения в несъстоятелност металургичен комбинат "Кремиковци" обявиха, че доменните пещи спират поради липса на суровини. Така значително намаляват шансовете заводът да бъде продаден. Снимка: Ройтерс

Работници от "Кремиковци" протестират в центъра на София. От обявения в несъстоятелност металургичен комбинат "Кремиковци" обявиха, че доменните пещи спират поради липса на суровини. Така значително намаляват шансовете заводът да бъде продаден. Снимка: РойтерсРаботник от "Кремиковци" на протеста в София. Снимка: РойтерсРаботници от "Кремиковци" протестират в центъра на София. Снимка: РойтерсМакар и с ограничено производство, комбинатът в Кремиковци продължава да трови София. Снимка: РойтерсРаботници от "Кремиковци" протестират в центъра на София. Снимка: РойтерсРаботник от "Кремиковци" на протеста в София. Снимка: Ройтерс

Така че закриването изцяло е невъзможно. Няма кой да извади толкова. Ще се получи най-добрият възможен вариант – закриване на най-отровните производства, на доменните пещи (две от общо трите там са в процес на спиране в момента). Ако на всичко това не попречат синдикатите и митингите на авангардния пролетариат.

Юродива рожба на българо-съветската дружба

Кобминатът, наричан в миналото „рожба на българо-съветската дружба”, е по замисъл нерентабилен. Желязната руда в Кремиковци е с ниско съдържание на метал. Руснаци са проектирали съоръжения, които да могат да работят с такава руда. При такова производство се отделят повече отровни емисии. Няма кой да ги изчисти, без да промени технологиите и суровината. През 70-те години България започна да внася желязна руда с по-голямо съдържание на метал от Алжир. Кораби я стоварваха в Бургас, оттам до София композициите трошаха железния път десетилетия наред, за да карат руда за гордостта на българската металургия. Това продължава и досега, но в по-малки количества.

Ламарини и тръби се подменят с нови материали

Най-любопитното е, че новите технологии намалиха нуждата от метал, което ограничава пазара на „Кремиковци”. Прочутите ламарини за покриви и др., произвеждани там, вече се изместват от покриви с изкуствени покрития, които имат по-дълъг живот и са на конкурентна цена, а в някои случаи и по-евтини.

Макар и с ограничено производство, комбинатът в Кремиковци продължава да трови София. Снимка: Ройтерс

Тръбите за сградни водопроводи, които се правеха от кремиковски метал, вече не се правят. Навсякъде старите железни тръби се заменят с полипропиленови. Те не ръждясват, водата не мирише, по-евтини са.
Дори телените мрежи, които се правеха с кремиковска тел, вече са заменени с леки фини огради, някои от които пак с изкуствена мрежа. Стоманената жица има все по-малко приложение.
Да, от метал ще има нужда винаги, има пазар, но онова, което е свързано с бита на хората – вече няма голямо търсене.

Хленчовете, че навремето в Кремиковци правели по 2 млн. тона годишно, пък сега ще падне до 300-400 хил. са смешни. За какво да произвеждаш 2 млн. тона, ако няма кой да ги купи? Или, дори да има, ако са на неразумна цена? И с тежки екологични последствия?

Най-после софиянецът ще си отдъхне от смрадта на Кремиковци.
Хубави дни идат. Нито грош не трябва да дава държавата, за да поддържа това губещо производство. И никакъв компромис с екологията – екоминистерството още не е издало разрешително на комбината. Как така ще работи без разрешително?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.