Градски каубои на лов за свещените крави на Ню Делхи
В столицата на Индия Ню Делхи скитат между 5000 и 12 000 крави. Те не само задръстват движението, но разнасят боклуци и нападат коли и пешеходци. Как кметството решава проблема със свещените за хиндуистите животни разказва в. Интернешънъл хералд трибюн.
Браджвир Сингх няма каубойска шапка, кожени ботуши и дънки. Никога не е яздил механичен бик. Но той с право може да претендира, че е истински градски каубой. Сингх е един от стотината индийци, които прекарват дните си, като ловят добитък по улиците на Ню Делхи като част от дългата и изтощителна битка за избавяне на столицата на Индия от скитащите животни.
Може би няма по-типична гледка в Индия от безпризорните крави, които се шляят по средата на натоварените улици в града, явно незаинтересувани от уличното движение. За хиндуистите кравите са свещени животни и убийството им е забранено почти в цяла Индия. Обикновено кравите може да ходят където си искат, а индийците гледат на тях както американците и европейците на гълъбите – неприятна, но неотменна част от градския пейзаж.
В Ню Делхи обаче много жители са загубили търпението си към хилядите заблудени животни. Те блокират улиците като допринасят за задръстванията и катастрофите. Разнасят боклуци, докато търсят нещо за ядене. Цапат улиците с тор. И, в отделни случаи, вилнеещи бикове повреждат паркираните коли и нараняват пешеходците.
През 2002 година, след като жителите на Ню Делхи се обърнаха към съда с молба да направи нещо срещу обикалящите града крави, съдиите наредиха добитъкът да бъде разчистен от улиците. Шест години по-късно обаче кравите са все още тук. През септември правителството пропусна последния краен срок от поредицата, определени от съда за изпълнение на това нареждане. И тъй като кметството не спазва заповедта на съда, неотдавна беше подведено под отговорност заради смъртта на мъж, чиито мотор катастрофирал, след като той завил рязко, за да не се блъсне в една крава.
“Засега усилията ни не се увенчават с успех”, казва Виджендер Кумар Гупта, председател на президиума на кметството в Делхи – правителствен орган, отговорен за събирането на добитъка. Той обаче твърди, че кметството ще реши проблема преди Игрите на британската общност, които ще се проведат в Ню Делхи през 2010 година. Постигането на тази цел зависи от Браджвир Сингх и от другите 164 градски каубои.
Тази сутрин Сингх и другите седем мъже в екипа му се събират при камиона си в старата част на Делхи – сърцето на старата столица. Седем от тях се натъпкват в кабината на камиона, а един започва да изхвърля от каросерията изпражненията на кралите от предния ден. След което тръгват да търсят крави. Работата им е опасна. Само в редки случаи, когато с тях е опитен ветеринар, те имат право да използват стрелички с упойка или шоков пистолет. В останалите случаи, за да уловят кравите, разчитат на ласото от въже и на бруталната сила. А често животните се хвърлят между колите или започват да ритат и да скачат, за да се освободят.
Този ден обаче Сингх буквално сграбчва един млад бик за рогата и го обръща така, че да е удобно да бъде вързан. “Тайната е проста – щом веднъж го хванеш за рогата, не трябва да го пускаш”, обяснява той усмихнат. Сингх и другите ловци на крави могат да разказват как са били ранени по време на работа и са се сблъскали с всичко – от протриване от въже до счупени кости. Един дори загубил окото си, след като бил набоден от бик.
Много по-опасни от биковете обаче са хората, с които се сблъскват. Ловците на крави често са принудени да влизат в юмручни боеве с шофьорите, които се вбесяват, че каубоите са блокирали движението докато се опитват да отместят кравата от натоварената улица. Понякога религиозните хиндуисти, които хранят скитащите крави край храмовете, замерват ловците с камъни. “Това са рисковете на професията,” казва най-възрастният ловец на крави – Вирпал Сингх.
Още по-голям повод за притеснение са хилядите нелегални мандри в града. Правителството определя всички крави, които обикалят по улиците, като “скитащи”, но много от тях всъщност са собственост на нелицензираните мандри. Собствениците им, както и бедните жители, които купуват евтиното им мляко, често реагират с насилие когато пристигнат ловците на крави.
Днес един млад мъж, който кара съдове с мляко с мотора си, гледа застрашително ловците, докато качват едно животно с хидравличния кран от средата на задръстената улица в каросерията на камиона. Но Браджвир Сингх показва един белег на главата си – спомен от седемте шева, които му били направени миналата година, след като един работник в мандра го ударил по главата с пръчка.
Срещу рисковете, на които са изложени, ловците на крави получават около 10 000 рупии или 250 долара на месец. Това е по-малко, отколкото изкарва назначеният от кметството шофьор на камиона, но повечето ловци казват, че са щастливи да работят за правителството, което им гарантира сигурност и привилегии. Повечето от мъжете, включително двамата Сингх, са хиндуисти, които виждат в работата си и духовен момент. “Доволен съм, че мога да заведа кравата на сигурно място, казва Вирпал Сингх. В определен смисъл се грижа за животните.”
Щом достигнат дневната си квота от 9-10 крави ловците ги откарват в специален офис, където трябва да бъдат регистрирани. Работниците използват дълъг пистолет, подобен на лула, за да изстрелят микрочип под хранопровода им. Преди време кметството продаваше заловените крави. Купувачите трябваше да докажат, че ще изведат животните извън границите на града. Властите обаче констатираха, че купувачите обикновено нарушават обещанието си. Затова сега, щом се регистрират, кравите отиват в един от петте одобрени от правителството резервата в покрайнините на града.
Тези приюти са в ръцете на хиндуистки благотворителни организации, но получават стотици хиляди долари допълнително финансиране от градската управа. На теория микрочиповете трябва да предотвратят продажбата на кравите обратно на нелегалните мандри или пускането им на свобода. Но ловците казват, че нерядко хващат едно и също животно два пъти. Вирпал Сингх твърди, че понякога мандрите използват политическите си връзки, за да принудят кметството да освободи заловените крави. А според Гупта влиянието на тази “млечна мафия” е единствената пречка пред изпълнението на съдебната заповед. През последните две години градската управа е заловила по улиците повече от 20 000 крави. Но все още остават между пет и 12 хиляди скитащи добичета. “Не мисля, че Делхи ще успее да се освободи от кравите”, казва Вирпал Сингх.
Повечето от градските каубои на Делхи идват от провинцията, където семействата им имат крави и където са натрупали опит с гледане на добитък. Те пътуват всеки ден от селата си до града с влак и рядко осъществяват контакти извън работата си. “След като цял ден си се опитвал да ловиш крави обикновено си прекалено уморен да направиш нещо друго освен да се прибереш в къщи и да си легнеш”, казва Браджвир Сингх.