Соколът се оказа лешояд

От сп. „Либерален преглед“

Едвин Сугарев

Новата българска история познава множество драстични примери на политическа подлост, безпардонна наглост, първобитен егоизъм и мизерна страхопъзльовщина. Дори на този фон обаче интервюто на Ахмед Доган с Валерия Велева по повод смъртта на Ахмед Емин, публикувано наскоро в „Труд“, поставя абсолютен рекорд. Изправени сме пред човек, който страда от пълна нравствена амнезия – и който е до такава степен преял с власт, че вече смята собствената си деградация и собствената си неспособност да различи доброто от злото за нормални житейски принципи.

Това е първата му реакция – повече от седмица след самоубийството в собствените му сараи. Доган не отиде на погребението на Емин – и използва това интервю, за да определи покойника с думите: „Той е една мъжка секретарка“. Част от обслужващия персонал, някакъв неуравновесен тип с нищожни функции, който лидерът всъщност и не познавал добре, взел го случайно и на доверие. И нито една дума – поне от кумова срама – в знак на съжаление за смъртта и уважение към паметта на покойния. Тъкмо обратното – в текста на това интервю Доган дори не споменава неговото име. Ахмед Емин е някакъв безличен, но злонамерен „той“, дръзнал да се застреля не някъде другаде, а в самите Доганови сараи. „Той е имал възможност да го направи в дома си, никого не е имало по това време – ни жена, ни деца.“ – горещи се Доган. „Имал е възможност да го направи в кабинета си в централата. Имал е възможност да го направи на Балкана някъде, бил е ловец, и то много изкусен ловец. Защо го прави тук? Където аз живея.“

Защо тук, където аз живея – това е единственият въпрос, който тревожи лидера на ДПС. И отговорът е, че Ахмед Емин е камикадзе, а неговото самоубийство е гигантски заговор срещу партията и нейния сайбия. Един „чудовищен сценарий“, който раздухва „анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата“. И един сценарий, който – забележете – според Доган няма как да не предизвика етническо напрежение. Със смъртта на Емин този сценарий е в ход. Сам ли е бил той в своето самоубийство, се пита Доган и си отговаря – не, не е бил сам. Пита се кои са били другите и ето неговата доволно широка дефиниция: „Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас… Трябва да успокояваме нашия електорат.“

Плашенето с етническо напрежение е добре позната стратегия, която влиза в действие винаги, когато интересите на ДПС са застрашени. След изборите през 1997, когато ДПС се оказа извън властта и неговият монопол над етническите турци бе застрашен, Доган бе дори по-откровен – тогава заяви, че „свободата“ може да бъде извоювана не с рози, а със сопи – и намекна, че и при него има предостатъчно „радикали“ – и че ако ги „пусне“, етническите войни в Югославия ще ни се видят песен в сравнение с това, което ще стане в България. Само че между казването тогава и сега има разлика – и тази разлика е в страха.

Соколът се страхува – и това повече от ясно личи в това интервю. Страх за властта, по-сладка от всякога, тъй като е придружена с могъщите потоци от европейски пари – които за зла чест секнаха не заради крадливостта на „турците“, а заради крадливостта на техните самозвани лидери и съответните им „обръчи от фирми“. Страх за това, че при следващите избори стратегическият партньор БСП може да избере други съюзници, че „балансьорът“, който близо две десетилетия определяше деленето на властовата баница, може да се окаже в ролята на излишния – а Доган много добре знае, че излишните споделят съдбата на уморените коне – тях просто ги убиват. Страх за възможността да се свие политическия чадър над главата му и зулумите, заради които днес ни низвергва Европа, да бъдат изкупени чрез персоналното му пожертване. Страх от законите на криминално-корпоративния картел, в който самият той превърна ДПС, страх от това, че и при най-малката проява на слабост водачът на глутницата бива незабавно разкъсван от участващите в същата тази глутница.

Виж тук целия текст

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.