Европа чака своя Обама. Още колко време й остава?


Рашида Дати беше назначена за министър на правосъдието от президента на Франция Никола Саркози. Дати е от марокански произход и е първият човек, изповядващ исляма, който заема толкова висок правителствен пост. Снимка: Ройтерс

Къде e европейският Барак Обама? Доста европейци не само подкрепят в сърцата си кандидат-президента на САЩ, но много от тях поставят въпроса кога Франция, Германия или Великобритания ще поемат риска да гласуват за лидер от собствените си малцинства, които надигат глава.

Отговорът е: не много скоро. В мрачните гета и изисканите градове на Европа мечтите се сблъскват лице в лице с реалността. Малко вероятно е „нашият Обама“ да прескочи през строго охраняваните порти на властта.

„Обама е по-скоро доста далеч. Тук това е направо в кръга на фантастиката, на мечтите“, казва Кадар Мкалаш, който държи сергия на пазара в Ле Боске – неприветлив жилищен квартал в Монфермей, в източната част на Париж. Роденият във Франция Мкалаш, който е на 48 години и е от алжирски произход, е френски гражданин и твърди, че „въобще“ не се чувства французин. Все пак Мкалаш, който има син на 18 години, заявява, че Обама „може да донесе лъч надежда“.

Дискриминацията е само една от причините, поради които гражданите с имигрантски произход едва ли скоро ще излъчат лидер, способен да пробие в системата. Друга причина е, че – що се отнася до малцинствата му, определени по цвета на кожата – Старият свят е млад. В Испания, която е притегателен център за преселници от Северна и Субсахарна Африка, най-големите малцинства са все още първо поколение. На други места те достигат най-много до три поколения назад.

Променящият се облик на някои други европейски страни като Великобритания или Франция често отразява колониалното им минало – имигрантите в тях идват от страни, управлявани някога от тях, а расовите бариери остават значителни. Във Великобритания малцинствата, които са осем процента от населението, заемат само 15 от 646 места в парламента. Една чернокожа обаче – баронеса Скотланд – е главен прокурор, което е най-високата длъжност, заемана от представител на малцинствена група в управленския апарат на Великобритания.

Във Франция, където има приблизително пет милиона мюсюлмани – главно от Северна Африка, и още няколко милиона чернокожи – в 577-членното Национално събрание има само един чернокож депутат и той е родом от френския карибски остров Гваделупа. В горната камара има четирима сенатори от северноафрикански произход. В германския Бундестаг 10 от 612 места са заети от депутати от малцинствата. Но един политик от турски произход – Джем Оздемир – е на път да стане първият, който ще застане начело на партия – става въпрос за съвместно лидерство на Зелената партия.

„До Обама не се е стигнало за един ден, казва Дани Срискандараджах от Института за обществени политически изследвания във Великобритания. За да се създаде в САЩ това пространство и да се развие този вид политическа далновидност, която до голяма степен липсва в Европа, беше нужна активност на малцинствата в продължение на поколения.“

В САЩ расовите напрежения все още тлеят, но гневът до голяма степен се уталожи при продължителните борби за граждански права през 50-те и 60-те години на 20 век. Малцинствените групи са част от политическото ядро и гласът им не може да бъде пренебрегван. “Що се отнася до Обама, казва Срискандараджах, мисля, че Америка олицетворява зрелостта в политиката към малцинствата. Не може да се отрече, че Обама е един вид символ на имигрантската мечта по целия свят.“

“Обама манията“ обхваща страни като Германия, Великобритания и Франция. Но малцинствата остават в примката на политическата незрялост. Във Франция – майката на „свободата, равенството, братството“ – дискриминацията срещу големите малцинства често е крещяща. След посещение във Франция преди една година независимият експерт към ООН Гай Дж. Макдъгал направи извода, че дискриминацията е „широкоразпространена, вкоренена и институционализирана“ и затруднява всеки скок над расовата бариера.

Преди три години отчаянието сред имигрантите, за което е обвинявана дискриминацията, предизвика бунтове на места като Монфермей. Франция все пак е сред европейските страни, които успешно интегрират своите имигранти. Един пример: бащата на президента Никола Саркози е роден в Унгария. „Подобен път изглежда невероятен за един чернокож във Франция“, казва Патрик Лоз, който е роден в западноафриканската държава Бенин и оглавява Съвета на представителите на асоциациите на чернокожите.

След встъпването си в длъжност миналата година Саркози назначи три жени от малцинствата за министри: Рама Яд, родена в сенегалската столица Дакар, за държавен секретар за външните работи и правата на човека; Фадела Амара, която е от алжирски произход, за държавен секретар по градоустройството; и Рашида Дати, която е от марокански произход, за министър на правосъдието. Амара и Дати имат двойно гражданство.

Но, изглежда, напредъкът спира дотук. Според Лоз коренът на проблема е в отказа на Франция да организира основно преброяване на своите етнически малцинства с аргумента, че в един идеален общ кюп излиза, че всички са французи и нищо друго. „Казваме, че щом няма числа, няма и проблем. В това се състои лицемерието“, заяви Лоз. Според експертите застоят се дължи отчасти на самата политическа система. Обама „е нещо, което не е по нашите сили“, казва социологът Ерик Кесласи, който изследва дискриминацията във френското общество. Проблемът не е толкова в избирателите, колкото в политическите партии в „един свръхконкурентен свят“. „Длъжностите се пазят добре и се дават на хора, които са част от същия кръг“, добавя той.

Изглежда, че гражданите с имигрантски произход в бедните квартали като Монфермей са попаднали в омагьосан кръг, при който политическата система, до която достъпът е ограничен, води до безразличие сред избирателите. А това оказва още по-пагубно влияние. „Те познават френската политическа система твърде добре, за да таят каквато и да било надежда“ за един френски Обама, заяви Кесласи.

Като че ли този ден няма да дойде скоро и в другите европейски страни. Срискандараджах обаче прогнозира, че Великобритания ще се сдобие поне с цветнокож министър-председател „в следващите 20 години“ – времето, което е нужно, за да се „смажат колелата на тяхната партийна машина“. В интервю за ежедневника „Паризиен“ Яд, която е министър във френското правителство, си спомни, че когато е била млада, единственият чернокож, когото виждала по телевизията, бил Мишел Лееб – известен бял комедиен артист, имитирал чернокожи.

Обама „въплъщава американската мечта“, казва френският чернокож лидер Лоз. „Тук е мястото да зададем въпроса: „А къде е френската мечта?“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.