Мишел Обама като новата Джаки Кенеди
„Аз съм статистическа аномалия. Едно чернокожо момиче, израсло в чикагския Саут сайд… Изобщо не би трябвало да съм тук“, казва Мишел Обама. След избирането на съпруга й Барак за президент на САЩ тя вече е първата чернокожа първа дама в историята на страната.
Привържениците й виждат в нея една нова Джаки Кенеди – също така млада и елегантна. Смаяни от нейната искреност и откритост, а и пораздразнени от хапливия й хумор, противниците на Мишел я обвиняват в антиамериканизъм, арогантност, дори в расизъм. Мнозина превъзнасят нейната грация и ум, а консервативните медии я кръстиха „горчивата половинка“ на сенатора от Илинойс и „мадам Недоволство“.
Днес, на 44 години, Мишел Обама признава колебанията си, когато съпругът й се впуснал в надпреварата за Белия дом. Искала да опази семейния си живот. И приела, като поставила условия – десетгодишната Малия и седемгодишната Саша да виждат баща си поне веднъж седмично. А той пък да откаже пушенето. Което Барак изпълнил – наполовина, защото сам признава, че от време на време посяга към цигарите – това забранено удоволствие.
Мишел Обама е израснала в скромно семейство в чикагския Саут сайд – най-бедния квартал на града. Четиримата се смествали в двустаен апартамент. Баща й Фрейзър Робинсън, чиновник в кметството, работил през целия си живот, макар и болен от множествена склероза. Майка й Мериън се занимавала с децата. При все това през 1981 година Мишел успяла да влезе в реномирания Принстънски университет.
В дисертацията си по социология тя разглежда расовото разделение – описва как чернокожите студенти се срастват с „бялата социална и културна структура“ и все по-малко припознават общността, от която идват. Въпреки забележителния си ръст (1,82 см), Мишел не проявява желание да спортува, тъкмо защото е „висока, черна и атлетична“, разказва един от бившите й преподаватели.
След Принстън тя завършва юридическия факултет в Харвард, после работи като адвокат в една кантора в Чикаго. Там среща бъдещия си съпруг. Отначало отблъсква ухажванията му, но един ден младият Барак все пак успява да я склони да гледат заедно някакъв филм на Спайк Лий. След като през 1992 г. сключват брак, тя напуска частния сектор и постъпва на работа в кметството на Чикаго, после в университетската болница. В момента е неин вицепрезидент и отговаря за отношенията с външни организации.
Госпожа Обама беше един от стожерите на кампанията, водена от съпруга й. Тя даде стотици интервюта и успя да очарова огромни тълпи с дрезгавия си глас. Съпругът ми ще бъде „един изключителен президент“, предрече Мишел. Но някои медии, а също и Синди Маккейн, съпругата на републиканския кандидат, изразиха съмнения дали Мишел е истинска патриотка. Припомниха как през февруари тя заяви пред множество избиратели: „За пръв път през своя съзнателен живот съм истински горда от страната си.“ „Естествено обичам страната си… и никъде другаде, освен в Америка, история като моята нямаше да е възможна“, обясни тя по-късно.
Не всички харесват начина, по който Мишел показва, че не е „жена под чехъл“ и разправя как мъжът й „хъркал и имал лош дъх сутринта“, как не се научил „да си оставя чорапите при мръсното бельо“. „Че съм устата, устата съм. Обичам да закачам мъжа си. Той е напълно способен да се оправи с една силна жена. Още един признак, че е способен да бъде президент“, отвръща госпожа Обама. Тя самата няма намерение да играе някаква видна роля в Белия дом. Двамата с Барак „си говорим за всичко, но аз не съм негов политически съветник. Аз съм негова жена“, казва Мишел.
По БТА