Веселин Нанев – българският феномен в уиндсърфа

Веселин подготвя сърфа си в хангара в Поморие преди поредната тренировка. Снимка: Георги Димитров

Веселин Нанев e на 21 години, от Поморие и вече е сред добрите сърфисти в световната ранглиста. В момента е студент втори курс ветроходство в НСА. Състезател е по уиндсърф на Ветроходен клуб “Поморие” от 13 години. Той е една от големите надежди на България във ветроходния спорт – на първата си олимпиада участва едва 17-годишен, преди две години успя да стигне до 42-ро място при мъжете в световната ранглиста по Формула уиндсърф с едва четири участия на международни състезания. Веселин разказва как е пробил във ветроходния спорт, как успява да се състезава, въпреки финансовите проблеми.

Първото ми голямо състезание беше през 2002 година – Балканското първенство в Бургас. Тогава бях на 15 години, станах шампион при младежите, а също и при мъжете. Титлата дойде след седем години тренировки във Ветроходен клуб “Поморие”, където мой треньор е баща ми Любомир Нанев. Победата беше голяма, защото във ветроходството състезателите показват върхови постижения на много по-висока възраст, а аз бях само на 15.

Всъщност от 2002 година почти непрекъснато съм републикански шампион във всички класове в уиндсърфа. През 2004 година станах балкански шампион при младежите в олимпийския клас (на състезанията в Солун) и се класирах на трето място при мъжете. Пак през 2004 година спечелих квота за олимпийските игри в Атина в олимпийския клас. Да постигна това на 17 години се оказа прецедент, защото най-младият участник в състезанията беше на 26 години. Класирах се на 34 място, но това не беше моят връх.

Веселин на тренировка в залива на Поморие. Снимка: Георги Димитров

За мен най-голямото ми постижение досега е европейската титла за младежи по Формула уиндсърфинг в Португалия през 2006 година. До градчето Портимао, където бяха състезанията, пътувахме с баща ми четири дни без прекъсване. Редувахме се да шофираме, готвихме си по пътя и стигнахме в последния момент. Нямах дори един ден за тренировки, пристигнахме точно за обмера на екипировката. Преди състезания се мери всичко – корпусът, платната, финките, гикове и мачти. На едно такова състезание имаш право да заявиш три платна, една дъска и три финки. Броят на мачтите няма значение, защото много лесно се чупят и може да ги сменяш по всяко време. Дистанцията на състезанията е еднаква за всички и печели този, който усеща вятъра най-добре и успее да мине разстоянието по свой начин за най-кратко време.

В едно състезание може да се проведат до 15 гонки – зависи колко дни е състезанието и от какъв ранг е. В Португалия вятърът беше променлив и направихме само четири гонки. Когато тръгвахме, целта ни беше да влезем в десетката, а се случи най-доброто. При мъжете бях 16-ти, а при младежите – първи.

На последната решаваща гонка, когато стана ясно, че ставам европейски шампион, съдиите повдигнаха контестация срещу мен. Организираха съдийско заседание, за да проверят дали не нарушавам правилника. По-късно един от съдиите ми каза, че не са вярвали, че едно напълно непознато момче от България може просто да отиде и ей така – от нищото – да стане европейски шампион. За мен се застъпи и Уилям Шърман, който е на 32 години и е водач в ранглистата при мъжете на Формула уиндсърфинг. Той се яви пред съдиите и каза, че съм карал изключително чисто и с невероятна скорост.

През 2006 година участвах и на световното първенство по Формула уиндсърф в Белгия, където при младежите станах пети с равен брой точки с четвъртия. На пресконференцията след състезанието журналистите ме попитаха колко души карат Формула в България. Като отговорих, че сме 5-6 души, направо не повярваха. А когато им казах, че до този момент съм участвал само на две международни състезания в този клас, реакцията беше много бурна. Този, който задаваше въпроса каза, че или има някаква шашма, или съм невероятен гений, особено на фона на материалната част, с която се състезавах.

Веселин Нанев (с номер 8 – първият отляво) на европейското първенство в Полша през тази година. Снимка: формулауиндсърфинг

Смятам обаче, че чуждите състезатели не са по-добри от нас. Защото и най-добрите правят грешки. Печели този, който прави най-малко грешки.

Тази година единственото ми участие на международно състезание е на европейското първенство в Полша, където отидохме за пореден път на собствени разноски. Но още преди първата гонка счупих мачта и понеже нямах друга за голямото платно (което е 10,5 квадрата), сложих малкото (девет квадрата). Вятърът обаче беше слаб и бях по-бавен от останалите. От 130 души се класирах в “златната група” на 52-ро място.


По принцип тренирам в Поморие. За разлика от най-добрите сърфисти по света, карам във всички класове и тренировките зависят от това, в какъв клас предстои състезание. В сърфа има няколко класа: фънборд (кара се на слаломна дистанция), рейсборд (може да се кара с всякаква екипировка, но дъската трябва да е с шверт), олимпийският клас RS:X и Формула уиндсърфинг, който се явява като най-високотехнологичния клас. Една нормална тренировка трябва да протече с вехи, с разставяне на дистанция, а треньорът трябва да е около теб и да ти казва какво да правиш. В България обаче нещата стоят по друг начин, защото оборудването ни е оскъдно и треньорът не може да провежда пълноценно тренировките. В чужбина всеки един състезател има по няколко треньора, отговарящи за различни аспекти в подготовката. Докато при нас не е така.


За съжаление от почти три години българската федерация по ветроходство спря да подпомага много от клубовете във ветроходния спорт. След като се смени ръководството й, финансовата подкрепа за нашия клуб секна. Докато преди все пак имах възможност да участвам в международни състезания с нейна подкрепа, сега това се оказва почти невъзможно. Още не са ни възстановили разходите за европейското първенство в Португалия през 2006 година.

Веселин позира пред рекламно пано на един от малкото си спонсори. Снимка: Георги Димитров

Вече почти три години клубът не е получавал никакви средства от държавата. Тази година оправданието е, че някои от клубовете и треньорите не са изпратили финансовите си отчети, заради което страдат всички. Миналата година пък федерацията се съдеше с Държавната агенция за младежка и спорта заради нередности в устава и пак останахме без финансиране. Тогава трябваше да получа 10 000 лева по програмата Старт за подкрепа на талантливи състезатели на ДАМС, но тъй като финансирането минава през федерацията, а тя нямаше лиценз, средствата не дойдоха.

За неспециалистите трябва да кажа, че спортът ни никак не е евтин. Един качествен сърф в клас Формула уиндсърфинг струва около 20 000 лева. А когато се явяваш на състезание, екипировката трябва да е на ниво, защото в противен случай тя няма характеристиките на най-новите модели и колкото и да си добър, материалната част ще си окаже влиянието. Няма как да си олимпийски шампион с нещо, което е негодно за каране.

Карам с дъска „Старборд Айсоник“, която е специално за слалом . В клас Формула също карам със Старборд. Платната са Нийлпрайд, а едно платно за Формула струва 2500 лв. Мачтата е около 1800-2000 лв. Гиковете са около 2000 лв. Хубавите финки са между 500 и 600 евро. И като отидем на състезание и се счупи нещо, за мен всичко свършва. В подобна ситуация другите състезатели отварят багажника на караваната, вадят новия сърф и продължават.

Веселин Нанев (с номер 8 – вторият отляво) на една от гонките на европейското първенство в Полша през 2008 година. Снимка: формулауиндсърфинг

Говори се, че бюджетът на първите стотина в световната ранглиста в клас Формула възлиза на един милион евро годишно. Голяма част от средствата идват от спонсори – всички спортни фирми, банки, автомобилни концерни имат състезатели. Като отиде на голямо състезание, всеки състезател попълва заявка, в която пише спонсорите си. Обикновено на съперниците ми в чужбина не им стигат няколко реда да ги изредят. А аз пиша Ветроходен клуб “Поморие” и толкова. Пътуваме 4000 км, и като счупим нещо, прибираме всичко в колата и се връщаме обратно.

За клуба ни се състезава и Валентина Бучарт, която миналата година беше на 16 години и стана републиканска шампионка. Заради липсата на средства обаче тя не може да участва на състезания в чужбина и да напредва на международно ниво.

Досега са ми помагали няколко фирми – фирма Кабланд ООД, Община Поморие, а тази година ни помогна и фирма Агора Ин. Радваме се и на подкрепата от приятели и ентусиасти в този спорт.

През 2006 година, само след четири международни старта, Веселин Нанев стигна от 813-то до 42-ро място при мъжете. Снимка: Георги Димитров


До края на годината няма да участвам в международни състезания, защото нямаме средства. Въпреки това целта ми е да се налагам на големи състезания при мъжете. След всеки старт ставам все по-добър. Лошото е, че в България няма с кой да тренирам, няма конкуренция. А на всичко отгоре в спортния календар на федерацията по ветроходство националното първенство съвпада с регата по фънборд.

Във всяка друга държава – Франция, Италия, Полша, Испания – имат десетки класни състезатели и винаги трима-четирима се отличават от останалите, и всички се опитват да ги настигнат. И така се вдига нивото на всички. До голяма степен това е тайната и на успеха на Ирина, която живее и тренира в чужбина (б. р. – най-добрата ни сърфистка Ирина Константинова, която зае 12-то място на олимпиадата в Пекин).

Класирането на Ирина на олимпийските игри в Пекин е невероятно. Имаше гонки, в които тя се класира втора. За България това е голямо постижение.

В чужбина състезания има постоянно, но няма как да участвам често. През 2006 година – само за три месеца – в клас Формула уиндсърфинг, където състезанията се провеждат целогодишно, с участие само на четири състезания успях да се кача в ранглистата на мъжете от 813 до 42-ро място. Ако имахме още средства и бях участвал на още 4-5 регати, щях да вляза в десетката при мъжете. Но има време да стане и това.“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.