Адвокатът – космически конквистадор

Космически конквистадор: адвокат Цветан Цветанов. Снимка: личен архив

Софийският адвокат Цветан Цветанов е известен с това, че пръв в България, още през 1997 г., се записва към американска фирма, която предлага разходки в Космоса в неопределено бъдеще. За хора като Цветанов може да се каже, че в едната част на деня тълкуват консерватизма на правото и законите, а в другата част – споделят принципите на космическата авантюра.

– Вие сте от първите хора в света, които официално се записаха за космическа разходка още през 1997 година.

– Записахме се двама българи. С още един мой добър приятел, също адвокат, тогава беше още по-млад. Космосът не е само за професионалистите. Космосът е един символ на движението на човека, мястото където Създателят е решил и ние да съществуваме, да пием бира, да се радваме на всички блага, да се тупаме в гърдите като егоисти, открили тази хубава дума. И да твърдим, че сме понапреднали от началото.

– Как стигнахте до това невероятно решение?

– Това се дължи на едно мое посещение в САЩ години по-рано. Успях да отида до полигона в Кейп Канаверал. В една от совалките. Тогава, преди да бъде насрочен полет, бяха допускани граждани, космофенове. За да се радват и да си въобразяват, че могат да летят и те. Там беше казано, че частни аерокомпании имат намерението да организират космически туризъм. Днес това е факт.

– Какво видяхте вътре в совалката?

– Останах смаян от пултовете, от електрониката, всичко е толкова сложно на борда, толкова технологично. Иначе, казано просто – аз съм един от мераклиите. Ако можем да литнем – защо не? Но има и едно „Но“! Ако ме поканят на борда на совалката, ще взема две неща – моето тяло, обременено с всички плюсове и минуси. Ще се кача и с желанието да направим поредния бъзик: „Че в това време щастливо и на совалката ще пием пиво.“

– Ти имаш парцели в Космоса.

– Като фен на космическите пътешествия и след като видяха, че съм толкова напорист още през 1991 г., приятели, с които се запознах тогава, решиха да ме уведомяват за всички космически възможности. Не само за полети, а и дори да станеш съсобственик заедно с тях на нещо, което не е толкова въображаемо, а една мечта, която може да се превърне в действителност. И аз, като всеки достоен българин, реших да не пропускам шанса, а и ние да кажем нещо на света. А не само както се казва във вица: „Луно, луно, земльо македонска…“

– Какво се случи?

– Тогава разбрах за възможностите, които предлага господин Денис Хоуп – да се закупуват, образно казано, парцели на Луната, Марс, Венера. На всички космически тела. Той по стечение на обстоятелствата, приема, че е успял да защити правото да предлага парцели от космическите обекти. След като никой не се интересува от собствеността горе, а само от използването, то той би трябвало да се погрижи. И се обявил за собственик. Хвърляйки ръкавицата на големите космически сили, дори на ООН. Дава им ултиматум да заявят признават ли го за собственик или не. Какво са му отговорили или дали са мълчали – той пак се е възползвал от опита на човечеството, че като мълчиш – значи си съгласен. И започнал да предлага лунните парцели като най-популярни. Денис Хоуп се води като глава на Галактическата общност “Лунната република” – всичко, което обединява собствениците на тези имоти. Тези собственици именно подписаха своеобразна Конституция, която отчита обстоятелството, че на Земята се е изчерпал експериментът да станем по-добри и би трябвало да има нов импулс, дори и на друго място. Аз, както всички собственици, съм подписал Лунната конституция. Ние сме се пожертвали в известен смисъл. Ако се приеме фактът, че правото дава стабилност на статуса на собственика, то той носи отговорност да защитава своята собственост. И сами разбирате, че една атака на извънземните ще бъде първо срещу собствениците, защото са се разпрострели там, където май не им е мястото, ако има и други претенции. И отделните войни първо ще започнат срещу нашествениците от Земята.

– Освен на Луната?

– На Марс имам по-значителни територии. Според земните представи трябва да летя половин ден с хеликоптер, за да обходя собствеността си.

– Какви права дава тази собственост?

– Римското право е приело, че собствеността в частното право се простира на повърхността на Земята и обичайните възможности за нейните обработка. Копаеш докъдето е обичайната обработка, ореш и сееш. Дори и да откриеш едно съкровище – то не е твое, а на държавата. Затова държавата дава концесии. Докато на Луната, понеже казахме, че земният експеримент вече е доказал своите несъвършенства, собствеността се разпростира нагоре – докъдето може, и надолу – докъдето може.

– Какви са хора подписали Лунната конституция?

– Това са хора с безпределна представа дори за недействителните неща. Те смятат, че няма нещо по-бързо от мисълта и нещо по-сладко от погледа – да гледаш собствеността си легнал в леглото и да знаеш какво е горе – това е голямо изживяване.

– От историята знаем, че първите заселници са колонизаторите. Как си представяш заселването на новите територии?

– Човечеството е своебразна еманация на инвазията в добрия смисъл. И колкото сме по-интелигентини, толкова по-бързо ще отидем за да покажем своето достойнство и там.

– А има ли сериозни доказателства за извънземни, за НЛО?

– За мен най-големият идентифициран летящ обект е Земята. Но ние сме го идентифицирали. Самата Земя, заедно с другите партньори в Слънчевата система, пътуват незнайно за къде. И ние, чрез своите най-интелектуални представители, задаваме въпроси – кои сме ние, откъде сме и къде отиваме? Ако можем да отговорим само на един от тези въпроси, аз мисля, че проблемът с НЛО ще отпадне. Лично аз мисля, че Бог не може да създаде толкова опасно създание като човека и да го остави да господства само тука, в определените му територии. Сигурно има и други – за баланс и равновесие. Така че малките зелени човечета са може би малките контрольори на големите създатели. Дали са тук или не – важното е да живеем с мисълта, че не сме сами. Иначе няма смисъл да живеем. Надеждата се крепи на възможността да срещнеш някой, който да е по-различен от теб и да имаш интереса да бягаш от него или да го покоряваш, да станете приятели.

– Как се разтоварваш от тежкия адвокатски ден?

– Точно това е разтоварването. Това е възможност да помечтаеш, да се стреснеш, че някой те гледа, да си помислиш как би му доказал ти кой си. Възможност да си представиш, че можеш да излезеш извън земната орбита и да отидеш на друго място, където никой не е мислил, че можеш да се появиш и същевременно възможност да разбереш, че това май няма да стане и това си е страшно забавление.

– Знаем, че си заклет любител на бирата.

– Пожелавам на всички фенове на бирата: Много пиво в този час и нека бирата ви крепи в борбата ви за власт. А за мезе – едно чаровно женско лице.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.