САЩ: измирането на вестници започна

Централата на „Ню Йорк таймс“ в Ню Йорк. Изданието обяви спад на тиража с 3,5 процента и съкрати сто редакторски места. Снимка: Ройтерс

Интересът към предизборните броеве на американските вестници беше само кратко пробуждане. Вестникарският бранш на САЩ е в дълбока криза. Броят на работещите в редакциите се намалява радикално, а някои издания скоро ще започнат да излизат само в Интернет. Собствениците наредиха свиване на разходите, а главни и отговорни редактори се изнервят от настъпващата криза. Как изглежда вестникарският пазар в САЩ и какво е бъдещето на печатните издания пише сп. „Шпигел“.

Писмото се появи два дни след изборите за президент. Беше написано от Джон Хюи, най-високопоставения шеф в редакцията на издателска група „Тайм“ и беше адресирано до всички сътрудници на „Money“, образцовото елегантно икономическо списание на групата. „За съжаление трябва да ви уведомя, писа Хюи, че един дългогодишен колега – главният редактор на „Money“ Ерик Шуренберг – напуска групировката „Тайм“. Оттеглянето му било „част от налагащите се промени, през които преминава концернът ни”. Накрая Хюи приключва с лаконичното: „Моля пожелайте му заедно с мен всичко най-добро.”

Това беше шок не само за редакцията на „Money“. Шуренберг е ветеран в издателството и е носител на доста журналистически награди. „Имал съм и по-добри дни, каза той пред конкурентното издание „Portfolio“. Първият залп от преструктурирането ме уцели право в гърдите.”

Засега Шуренберг е най-известната жертва на ескалиращата криза в американските печатни медии. Започнала преди време заради отлива на читатели и на рекламодателите в посока Интернет, сега тя се влоши от икономическата криза и не подмина и „Time Inc.“ – най-големият издател на списания с повече от 120 издания („Time“, „People“, „Sports Illustrated“). Дъщерната фирма на медийното чудовище „Time Warner“ започна масови съкращения. Повече от 200 служители трябва да напуснат, т.е. 6 процента от целия персонал.

Подробностите все още не са известни, но „Time“, „Sports Illustrated“, „People“ и „Fortune“ вече се оглеждат за 90 редактори, които „доброволно” да разчистят бюрата си. „Това е предизвикателство, писа главният изпълнителен директор на „Time“ Ан Мур в електронно писмо до служителите, пред каквото досега не сме се изправяли.”

В американската издателска сфера започна голямото разчистване. Загуби от милиони, съкращения, спешни продажби, свиване на тиражите и на рекламите, дори цялостно спиране на вестници: лоши новини има почти всеки ден.
Тази година бяха съкратени повече от 24 000 работни места само при всекидневниците. Няколко пъти седмично браншовата организация Mediabistro документира масовата сеч в специално издание – разбира се, в Интернет.

Загуби търпят почти всички големи имена

Рекламните обороти в печатния бранш се свиват, а тиражите падат все по-бързо. Последните данни на одиторското бюро на тиражите за приключилото през септември полугодие са ужасни: тиражите на 506-те най-големи американски вестници са спаднали средно с 4,6 процента – почти двойно в сравнение с 2007 година.
Отстъпление бележат почти всички прочути имена:

• „New York Times“ – минус 3,5 процента,
• „Washington Post“ – минус 1,9 процента,
• „Los Angeles Times“ – минус 5 процента,
• „Chicago Tribune“ – минус 7,7 процента,
• „San Francisco Chronicle“ – минус 7 процента,
• „Boston Globe“ – минус 10,1 процента,
• „Philadelphia Inquirer“ – минус 11 процента,
• „Miami Herald“ – минус 11,8 процента,
• „Atlanta Journal-Constitution“ – минус 13,6 процента.

Само „USA Today“ и „Wall Street Journal“ отчитат печалби – но все пак по-малко от един процент.

Артър Сулцбергер, издателят на „Ню Йорк таймс“, не дава и дума да се издума за апокалипсис. „Гласове, на които може да се има доверие” в областта на медиите ще има винаги, заяви той неотдавна. Но още в следващото изречение се съгласи, че на вестниците не им остава нищо друго, освен „да започнат да се самоизяждат преди някой друг да започне да ги яде“. Или казано направо: измирането на вестници започна, а първият симптом е свиването на редакциите в цялата страна.

Това важи дори за изданието на Сулцбергер, което отдавна се бори с финансови проблеми и е под кръстосания огън на собствените си акционери. Тази седмица акциите на достойния вестник достигнаха 7,33 долара – най-ниската си точка за последните десет години. Пазарната цена на издателството падна до едва един милиард долара – почти една трета от това, което струваше през ноември 2007 година. Кланът Сулцбергер, който държи по-голямата част от контролния пакет на компанията, продължава да отхвърля слуховете за продажба.

Вместо това, в духа на „самоизяждането” на Сулцбергер, тази година „Ню Йорк таймс“ съкрати 100 редакторски места. Повечето хора бяха придумани за „доброволна” оставка с обезщетения. Сред тях е и Линда Грийнхаус, кореспондентът-ветеран от Върховния съд на САЩ.

„Трибюн тауър“ в Чикаго. Собственикът на издателство „Трибюн“ Сам Зел обмисля дали да не продаде сградата заради растящите загуби във вестникарския бизнес. Снимка: Ройтерс

Носещите конструкции се пропукват и на други места. „Вашингтон пост“ изпрати повече от сто от 785-те си редактори в предварителна пенсия. Едновременно с това вестникът увеличи офиса си в Белия дом около първия си специален уеб-репортер Крис Силиза.

Най-голямото издателство на вестници в САЩ “Ганет” („USA Today“) има намерение да съкрати до края на декември десет процента от работните места в 84-те си издания, сред които са „Arizona Republic“, „Indianapolis Star“, „Detroit Free Press“. Това прави около 3000 сътрудници. Още през лятото “Ганет” освободи хиляда служители, а през миналата година общият им брой беше 3500.

Развлекателното списание „Entertainment Weekly“ уволни 15 души от редакционния състав, в „National Geographic“ броят им е 13. Дори „Playboy“ се раздели (след обявените до този момент загуби от 10,4 млн. долара) с 80 сътрудници.
Внушителното издателство „E.W. Scripps“, собственик на десетки локални вестници, пресметна загуби от 21 млн. долара за тримесечие и задраска 400 работни места. Конкурентите от „Star-Telegram“ и „Dallas Morning News“ от Тексас дискутираха сътрудничество между редакциите с цел намаление на разходите.

От април „Christian Science Monitor“, който тази година чества стотния си рожден ден, ще излиза само в Интернет. Иронията на историята е, че през 1995 година реномираното бостънско издание беше едно от първите в САЩ, което можеше да се чете и в мрежата. “Всекидневните печатни броеве станаха твърде скъпи”, казва главният редактор Джон Йема.

Пред новата реалност се изправи и „US News & World Report“ – третото седмично списание след „Time“ и „Newsweek“. От следващата година то ще излиза само веднъж в месеца, като всяка седмица ще бъде обновявано в Интернет.
Това ли е отговорът на кризата? Коментаторът Фил Розентал от „Чикаго трибюн“ нарича бягството на печатните издания в мрежата “интересно”. Според него решението на „Christian Science Monitor“ е “експеримент, който се наблюдава от всички, които обичат да се ровят във вестниците”. Изводът му: “Всичко подлежи на промяна – включително това, дали един вестник трябва да излиза на хартия.”

Краткият бум “Обама”

Това със сигурност се отнася и за издателството „Tribune“ с вестниците му „Chicago Tribune“ и „Los Angeles Tribune“ заедно с още една дузина локални издания. Концернът, който преди една година беше продаден на инвеститора Сам Зел, съобщи миналата седмица рекордна загуба за тримесечие в размер от 124 млн. долара. През същия период от миналата година е отбелязана печалба от 84 млн. долара.

Зел разпореди радикални съкращения и мерки за намаление на разходите във всички свои вестници. Само в бюрото на „Чикаго трибюн“ във Вашингтон работата си загубиха четирима репортери, сред тях и носителят на „Пулицър“ Джон Крюдсън. В „Лос Анжелис трибюн“ деморализиращите стъпки изнервиха много от главните и отговорните редактори.

Зел твърди, че “невероятно трудната финансова и икономическа обстановка” му връзва ръцете: “Вестникарският бизнес страда от невероятен отлив на рекламодатели, и „Трибюн“ не е изключение”. Той обмисля дали да не продаде прочутия „Трибюн тауър“ – неоготическия небостъргач, емблема на вестниците в Чикаго.

При това американските издания преживяха сензационно, но за съжаление краткосрочно, възраждане на интереса на читателите. В деня след избирането на Барак Обама за президент на САЩ повечето вестници по будките бяха продадени за няколко минути. В последствие повечето издателства отпечатаха милионни тиражи и ги предложиха като “възпоменателни екземпляри”. Един брой на „Ню Йорк таймс“ от 5 ноември струваше 14,95 долара, а отпечатък на първа страница в рамка стигна до 299 долара.

Разбира се, временното повишаване на тиражите не промени нищо по отношение на напредващата криза. Дори новинарската агенция „Асошиейтед прес“ – прастарата американска институция, която дължи една четвърт от оборота си на вестникарския бизнес – попадна във водовъртежа. Повече от сто издания съобщиха, че прекратяват абонамента си за „Асошиейтед прес“ по финансови причини. Главният редактор на „Star-Ledger“ в Нюарк Джим Уилс е изчислил, че за цената на информациите на агенцията може да назначи най-малко десет нови редактори.

Бумът “Обама” от по-миналата седмица вече е само спомен. В четвъртък цената на брой от „Ню Йорк таймс“ от деня след изборите в „Ebay“ падна от повече от 500 на пет долара. А и желаещи да наддават нямаше.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.