Как Франция окупира дигиталната библиотека Europeana

От вчера дигиталната библиотека на Европа Europeana работи официално. В нея са достъпни близо два милиона заглавия. Снимка: Europeana

От вчера дигиталната библиотека Europeana работи официално. Тя беше представена в сградата на Кралската библиотека на Белгия след като от юли 2007 година започна да събира европейското културно наследство. Europeana обединява дигитална библиотека, музей и архив, като осигурява свободен достъп до 2 млн. дигитални заглавия – архивни документи, ръкописи, книги, вестници, филми, аудио, фотографии, картини, географски карти. Защо Франция доминира в проекта на Европейската комисия и означава ли това детрониране на англо-саксонската култура, обяснява в. „Интернешънъл хералд трибюн“.

Франция никога не е била срамежлива когато става дума да налага културата си, затова малцина бяха изненадани, че Париж се заинтересува силно от новата Европейска дигитална библиотека, която трябва да представи историята, литературата, изкуството и науката на континента. Но когато новият сайт Europeana започна да работи в четвъртък, се оказа, че повече от половината от двата милиона обекта в него идват от само от една от 27-те държави на Европейския съюз – Франция. Културното господство на Франция в европейското киберпространство е толкова значимо, че тя написа историята вместо другите държави – разбира се, на езика на Молиер.

“Цифрите са забележителни, каза Вивиан Рединг, европейската комисарка, отговорна за проекта. Франция е запълнила половината от съдържанието – падането на Берлинската стена е илюстрирано с френски документален телевизионен филм.” Рединг добавя, че е “крайно време германците да предоставят свой материал”. И добавя, че “всички държави-членки трябва да имат импулса и гордостта” да качат националните си съкровища в мрежата.

Целта на Europeana е да предостави уникални услуги като комбинира дигиталните ресурси на музеите, библиотеките и архивите с видео и аудиоматериали. Материалите са освободени от авторско право и могат да бъдат ползвани за блогове, академични изследвания и домашни работи от всички, които имат връзка с Интернет. Търсенето на “Моцарт” например трябва да осигури връзка с музикални партитури и документи, включително писмата му, аудио- и видеоклип от концерт на пианиста и диригент Даниел Баренбойм.

Според Рединг някои от държавите, които се отнасяха скептично към проекта, са променили мнението си, когато той се превърна в реалност. И Германия не е единствената, която трябва да наваксва, защото със своя само един процент от съдържанието на Europeana тя крета в най-бавния коридор заедно с Италия. Испания е малко по-добре с 1,4 процента. Дори Великобритания, която обикновено е жадна да се състезава във всякакви надпревари със съседите си отвъд Канала, е доста назад със само 10 процента от обектите, които включват дигитализирани книги, аудио- и филмов материал, снимки, рисунки, карти, ръкописи, вестници и архивни документи. Същия процент има и Холандия.

За Франция, която отдавна се бори в защита на езика си от доминацията на английския, представянето на културата й е приоритет. Тази година Националната библиотека на страната получи осем милиона евро от правителството, за да дигитализира книгите си. И докато другите наваксват, цената става все по-висока. От Европейската комисия твърдят, че ако постигнат целта си да качат в дигиталната библиотека 10 милиона обекта до 2010 година, това ще струва 350 милиона евро. Засега онлайн-изображенията включват Магна Харта от Великобритания, френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година, рисунката на Вермеер “Момичето с перлената обица” от музея Маурицхаус в Хага, копие от “Божествена комедия” на Данте и на Carte Plana de Parte da Costa do Brazil – карта на португалските колонии от 1784 година.

От Европейската комисия заявиха, че целта на инициативата не е била да се конкурира с търсачки като „Гугъл“, защото материалът е разделен тематично и е автентичен. “Ако напишеш в „Гугъл“ “Шопен”, ще получиш резултат от няколко стотици хиляди срещания, появяващи се хаотично, казва Рединг. И никога не знаеш кое е вярно и кое не.”

Търсачката „Гугъл“, която има онлайн библиотека, наречена Book Search, приветства появата на Europeana. В изявление тя съобщи, че очаква да си “сътрудничи с инициативи като Europeana и да участва в проекта, който може да се окаже най-големият технологичен скок в разпространяването на знанието откакто Гутенберг изобрети печатната преса”.

Една от трудностите пред Europeana е набавянето на материали от 20-и век, където авторското право е ограничило броя на свободните материали. Рединг твърди, че преговаря със заинтересованите страни, които могат да увеличат броя на книгите, които може да се предлагат в сайта, включително тези, които вече са изчерпани по книжарниците. “Не мога да си представя за 20-ти век да имаме черна дупка”, добави Рединг.

Бруно Расин, президент на Националната библиотека на Франция, твърди, че проектът вече е предизвикал доста голям ентусиазъм. “Той ще бъде много важна стъпка към създаването на чувство за идентичност в Европа, каза Расин. В дългосрочен план не очакваме процентът на френската култура да надхвърли 50, а и това не е целта ни.” Стивън Бъри, който отговаря за британските и американските колекции в Британската библиотека, описва проекта като “голямо постижение” и казва, че неговата институция се отнася спокойно към доминацията на галската култура. “Когато имаме 10 милиона обекта, тези различия ще се изгладят. Не мисля, че има заговор за детронирането на англо-саксонския свят, въпреки че някои хора може да си мислят и за това.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.