Проф. Иван Илчев пред в. „Култура“: Двигателят на университета е несъгласието
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ навърши 120 години. По този повод пускаме част от интервюто с ректора проф. Иван Илчев във в. „Култура“. Илчев е доктор на историческите науки, бил е декан на историческия факултет на Софийския университет. Роден е 1953 г. в София. Син е на историка и министър на образованието през 80-те години проф. Илчо Димитров, който също е бил ректор на университета. Завършил е английска гимназия в София и история в Софийския университет “Св. Св. Климент Охридски”. Специализира история на балканските народи. През 1984-1986 г. е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Кълъмбъс, САЩ и Мерилендския държавен университет, САЩ. 1990-1991 – гост-професор в центъра “Уудроу Уилсън”, Вашингтон, САЩ. 1999-2000 г. – в университета на Чиба, Япония. Професор е по нова и най-нова история на балканските народи. Автор е на множество статии в печата.
– На 120-та си годишнина СУ се намира сред гора от университети.
– Днес в България висши училища – дал Господ. Но ако говорим за университет в класическия смисъл на думата, в либералния смисъл на думата, положен в немалка степен върху хуманитарните специалности, без да се забравят естествените науки, Софийският университет очевидно е Университетът на България, няма какво да се лъжем. Днес имат голям успех фирмите за кетъринг. Кетърингът се насочва към един определен сегмент, дава определен тип ястия, не много на брой, но достатъчни да заситят първичния ти глад. Университетът е луксозен ресторант от тази гледна точка. Той, разбира се, се съобразява с клиентите. Но както луксозният ресторант се интересува от разнообразието, от репутацията на шефа си, на готвачите (които често експериментират, не винаги отговаряйки на вкуса на обществото, но пък с това са известни), така една от функциите на университета е да се бори против унификацията и прагматизацията на висшето образование. Защото какво значи висше образование?.. Аз съм много скептичен към идеята, че в края на бакалавърската степен младият човек трябва да стане завършен специалист. За три или за четири години той бил станал вече специалист… А аз се чудя дали съм станал специалист след толкова години работа в професията… Функцията на университета е да насочва. Младият човек не би следвало да бъде гальотаджийски кон с наочници – да върви само напред или само наляво, или само надясно. Според мен би трябвало да бъде подготвен достатъчно широко, за да може след това да си избира различни пътища.
– Така или иначе, общо е усещането, че българската студенция получава посредствено знание като цяло. Може би в СУ…
– Трудно е така да говорим – като Политбюро, дето говореше от името на българския народ… В Софийския университет средното ниво със сигурност е по-високо, отколкото в много други висши училища. Но има специализирани висши училища, където пък е много по-високо тяхното специализирано знание. Ала когато говорим за университет, аз говоря за еманация на духа. Говоря, че университетът – и няма да се уморя да го повтарям – би трябвало да научи младите хора да бъдат несъгласни, винаги открито да изявяват несъгласието си. Несъгласието тласка обществото напред. Университетът би трябвало да учи младите хора да не се страхуват да правят грешки. Защото грешката пак е гаранция за вървене напред; ти трябва да минеш през грешката, за да стигнеш до верния път. Университетът би следвало – и ние това ще опитаме да направим още следващата година –да се бори срещу тотално ширещата се, издигната в култ, полуграмотност на българското общество.
Аз чета лекции по нова и съвременна балканска история и миналата седмица питах студентите – бяха към 60 души – кой е чел нещо от Иво Андрич. Нито един от целия курс. И ще си позволя да кажа, че в края на годината, след като в лекциите ми са слушали всичко, което мога да им дам за разбирането на балканските общества, то вероятно не се равнява на половината от това, което биха могли да разберат от добрите книги на Иво Андрич, на Никос Казандзакис, защото това е друг тип информация. Въобще не подценявам материала, който трябва да научат. Но за мен по-важно е усещането, разбирането, схващането. Даже в тази връзка говорех на студентите, че от тях никога не искам точни години, хронология. Освен основните. Това, което ме интересува, е къде могат да ситуират събитията и войните хронологически. В кой период, с какво могат да ги съпоставят в човешкото развитие, с друго политическо събитие, с културно събитие, със събитие от областта на музиката. Нито един не знаеше смисъла на думата гризетка. Никой не беше слушал ‛Бохеми“ от Пучини, никой не беше слушал дори ария от операта. 5-6 души бяха сигурни, че Артър Конан Дойл е известен писател. При тази ситуация е много трудно да градиш асоциативно мислене. Днес се опитах примерно да им кажа, че когато изследват дадено историческо събитие, е много важно да се види какво се е случило, защо се е случило, но не по-малко важно е да се види какво не се е случило и защо не се е случило. Т.е., както казва Артър Конан Дойл: „Да се види защо кучето не е излаяло през нощта“. И опитът ми да направя такава асоциация се сгромоляса.
Та от следващата година сме предвидили да предложим в природните факултети четири курса, от които студентите задължително да избират два. Примерно Цивилизация на България или Философия, или Българска литература. И обратното – на хуманитарните да предложим четири курса от природните факултети, те да бъдат задължени да избират два.
Аз не виждам в наше време как един добър историк може да бъде добър, без да има елементарни познания по статистика. Университетът за мен е взаимно преплитане между областите. Университетът е утвърждаване на тясната специализация и отричане на тясната специализация в същото време. Университетът би следвало да създава хора, които имат достатъчно широка обща култура.
– Има ли общо движение към модернизация на програмите в университета в момента?
– Не. Има желание това да се направи. Истината е, че много от колегите искат, ако е възможно, да се насладят на позитивните резултати от реформите, преди реформите да са направени. А реформата ще изисква жертви, до позитивните резултати скоро няма да се стигне. Сега в много факултети се съставят нови програми, нови учебни планове, търсят се ниши… По-бавно става, отколкото на мен ми се иска. Може би съм нетърпелив по характер… Трудно, но се върви вече към много по-комплексна подготовка в редица факултети и редица факултети включват и правят смесени програми с други факултети. Смея да твърдя, че Историческият факултет до миналата година беше един от първенците в това отношение, ние имахме смесени магистърски и бакалавърски програми със 6 или 7 други факултета. Като се почне от естествените за нас Философски и Журналистически факултет, и се стигне до абсолютно неестествените за нас Химически, Физически и Биологически факултети. Това го правят и другите – физици, химици и математици си сътрудничат много.
– Ето, движение има.
– Е, ние сме, ако мога така да кажа, жертва на нашия стремеж да бъдем много по-добри, отколкото сме. И, струва ми се, това е съвсем реалистично желание. Защото в момента Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е единственото българско висше училище, което е в рамките на 500-те най-добри в Европа. Обаче искаме да бъдем в рамките на 500-те най-добри в света. От друга страна, да бъдем откровени, ние не можем да надскочим боя си. В съвременния свят качествено образование, качествена наука се правят с много повече пари. Скоро говорих с ректора на Тракийския университет в Одрин (те са далеч от петстотната граница) – получават от турската държава някъде три пъти повече пари, отколкото получаваме ние. За осъвременяване на образованието, за правене на наука. Във Финландия правителството обединява в момента три университета. Един класически, един изчислителен и един университет за дизайн и изкуство – иска да направи нещо общо, на базата на информационните технологии. Във Финландия само за това обединение отпускат 700 млн. евро. Как ние да бъдем на това ниво? Няма как да се сравняваме със Сорбоната, с Оксфорд и с Кеймбридж. Науката днес е организирана сила, изключително ресурсоемка, изключително конкурентна, изключително гъвкава. На нас ни липсват всички тези неща.
Виж цялото интервю на сайта на в. Култура